Държавите от Западна Европа планират да прехвърлят мигранти в лагери на Западните Балкани. Там обаче проектът не се посреща с ентусиазъм.
В началото на декември 2025 година британски медии като "Таймс" съобщиха, че Обединеното кралство обмисля да изпрати отхвърлените кандидати за убежище в "центрове за връщане" в Северна Македония. Там пък съобщенията за тези т.нар. "центрове за връщане" предизвикаха бурни политически реакции и обществена съпротива. Темата за миграцията внезапно се превърна в център на вътрешнополитическия дебат.
Още през май 2025 година, когато на правителствено ниво беше подписано споразумението за стратегическо партньорство между Обединеното кралство и Северна Македония, вървяха слухове, че договореностите по въпросите на миграцията могат да бъдат част от него.
През декември премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски се оказа принуден публично да опровергае информацията по темата за миграцията в британските медии и да я определи като спекулации и фалшиви новини на опозицията. "Докато съм премиер, няма да бъде изграден нито един лагер за нелегални мигранти и няма да приемем нито един мигрант", заяви Мицкоски.
"Екстернализация" на миграционната политика
Според британските медии в споразумението за партньорство е било договорено мигрантите, чиито молби за убежище в Обединеното кралство са били отхвърлени, да бъдат депортирани в трети държави от Западните Балкани. Северна Македония е била посочена, наред с Косово и Босна и Херцеговина, като една от потенциално участващите държави, на които Великобритания, според докладите, е обещала финансова компенсация за всеки приет мигрант.
Критиците наричат това "екстернализация" на миграционната политика: контролът и настаняването на мигрантите все повече се прехвърлят в държави, които са извън правната система на ЕС. Така през 2022 година Великобритания договори прехвърлянето на търсещи убежище в Руанда - проект, който бе окончателно прекратен след решение на Върховния съд на Великобритания и смяната на правителството.
Неравностойни отношения
Централно място в този контекст заема асиметричната ситуация между държавите от ЕС и страните от Западните Балкани. Докато европейските държави все повече насочват миграционната си политика към контрол и изолация, страните от Западните Балкани са под натиска да се утвърдят като надеждни партньори на Западна Европа - често с очаквания за политическо сближаване, сътрудничество в областта на сигурността или икономически ползи.
Политологът Флориан Бибер от Центъра за изследвания на Югоизточна Европа към университета в Грац подчертава, че включването на държавите от Западните Балкани не е случайно: тяхното положение извън правната рамка на ЕС прави политически по-лесно прехвърлянето на мигранти там. Въпреки че като кандидатки за членство в ЕС тези държави хармонизират правната си система с тази на ЕС, формално те остават извън системата за предоставяне на убежище на ЕС.
Мълчанието на правителствата
В обществата на Западните Балкани миграцията е изключително чувствителна тема от години. Страхът, че ще се превърнат в "приемния лагер на Европа" е широко разпространен в региона - не на последно място след затварянето на границите по Балканския маршрут, по който бежанци - предимно от Сирия, пристигнаха в Западна Европа през 2015 година. Бибер посочва, че това притеснение се подхранва не само от ксенофобия, но и от чувство на политическа инструментализация и загуба на контрол.
Дискусията се изостря поради пропуски в политическата комуникация. Вместо да информират навреме и прозрачно, правителствата, като например в Северна Македония, често предоставят само откъслечна информация за евентуални споразумения. Бибер вижда в това съзнателна стратегия: отворената комуникация може да навреди политически, особено когато тези правителства разчитат на консервативен или националистически електорат. Спестяването на информация обаче създава вакуум, който бързо се запълва със спекулации, слухове и дезинформация.
Миграцията като инструмент в предизборната кампания
За това предупреждава медийната изследователка Олга Кошевалиска от университета "Гоце Делчев" в Щип. В македонските медии миграцията често се представя сензационно и без достатъчен контекст, което създава впечатлението, че става дума за непосредствена, неконтролируема заплаха. Тази динамика е особено видима в социалните мрежи, където емоционално заредените и остри формулировки се разпространяват бързо и радикализират дебата. Резултатът е все по-голямо изостряне на публичния дискурс, в който миграцията вече почти не се възприема като сложно социално явление, а предимно като риск за сигурността, казва Кошевалиска.
В същото време миграционният въпрос служи като удобен инструмент във вътрешнополитическата борба за власт в държавите от Западните Балкани. В Северна Македония опозицията използва темата, за да обвини правителството в предателство на националните интереси и да мобилизира протести. Кошевалиска припомня 2017 година, когато съобщения за предполагаеми планове за настаняване на мигранти доведоха до местни референдуми и напрежение в страната - пример за това колко лесно темите, свързани с миграционната политика, могат да бъдат използвани, за да поляризират обществата в региона.
Косово е отворено за сътрудничество
Докато Босна и Херцеговина според съобщенията е отхвърлила категорично британското предложение за приемане на мигранти, премиерът на Косово Албин Курти е отворен за сътрудничество в замяна на подкрепа в областта на сигурността. Косово вече е демонстрирало готовност за подобни споразумения и има опит с такива договорености: през 2021 година страната прие около 1900 афганистанци, които чакаха да продължат пътуването си към САЩ, а по-късно сключи споразумение с Дания, което ѝ позволи да използва до 300 места в затворите в Косово за осъдени чужденци, които трябва да бъдат депортирани след изтичане на наказанието им.
Политологът Неджмедин Спахиу от Прищина критикува, че решенията се вземат твърде често по опортюнистични съображения - например за задоволяване на стратегически партньори като Великобритания. При това не се обръща достатъчно внимание на дългосрочните обществени и институционални последици. Заявката на премиера Курти е просто "акт на подчинение спрямо стратегически съюзник с цел поддържане на отношенията", казва Спахиу. Лоялността към съюзниците е важна, но тя трябва да свършва там, където се надхвърлят собствените възможности, смята политологът. В противен случай Западните Балкани рискуват да се превърнат в още по-голяма "периферия" на европейската миграционна политика, отколкото мнозина вече ги възприемат днес.
