Обеща да не пипа помпата на неравенството
Представете си, че Иван отива на младежка вечеринка, запознава се с девойката Иванка и казва на висок глас, че ще я люби незабавно, без петинг и по най-бруталния възможен начин. Какви са шансовете му да спечели сърцето ѝ? Много по-малко от шанса да го изхвърлят по задник на улицата. Следователно, когато младеж се запознава с девойка, задължително е да бъде демагог.
Същото важи и за представянето на чисто новите десни партии - отказът от демагогия свива електорален успех. Тази грешка направи “Прогресивна България” (ПБ) миналата седмица - всичко за бизнеса и инвестициите и нищо за простолюдието. Даже прозвучаха едни намеци, че заплатите са твърде високи, че пенсиите са вдигнали дефицита и прочее. Социалното само пречи.
Тази откровеност заслужава уважение, но няма място преди избори. Все пак поне 90 на сто от населението се хранят от заплата или пенсия. Вярно, по света десните партии винаги искат да ги намалят, но никъде не го признават публично, особено преди избори.
Не, аз не критикувам ПБ, а ѝ помагам да си оправи грешката. С представянето на програмата ѝ се видя, че тя е рожба на група едри бизнесмени и технократи, които се стремят към политическата власт - нищо ново под слънцето. Но без популистки обещания тези завери сами си режат клона.
Преди избори се обещават заплати, пенсии и по една пуйка във всяка тава, пък след изборите винаги има алиби - коалиционният партньор каза “не”.
А че ПБ е дясна партия, вече няма съмнения. Румен Радев наистина смотолеви, че България е страната с най-високото социално неравенство в ЕС, но не се чу как ще промени тази срамна класация. Тъкмо обратното - той обеща, че няма да пипа данъчната система, защото тя според него привлича инвестициите.
Факт е, че нашият плосък данък е най-плоският в цяла Европа, ако не и в света. Но също така е факт, че щом у нас се въведе плоският данък и щом се премахна необлагаемият минимум, коефициентът “Джини”*, който мери неравенството, веднага скочи на върха на европейската класация. Това се случи в края на управлението на кабинета Станишев, а не при ГЕРБ, както г-н Радев обича да изтъква, но това са подробности. Истинският ефект се развива през годините и десетилетията.
Нещата са прости - плоският данък увеличава коефициента “Джини”, а прогресивният го намалява. В първия случай имаме дясна политика, във втория - лява. Не знам дали читателят помни, но г-н Радев минаваше за ляв президент, тъй като го издигна БСП и много от кадрите на столетницата се прехвърлиха при него, а после и обратно. Ето на̀, неговият пръв съветник Крум Зарков вече е шеф на БСП. Партиите, чрез които се регистрира ПБ, се наричат “социалдемократически”. Така че ПБ със своите десни идеи леко изненадва оптимистите, ако още има такива.
Да се вгледаме как данъчната система променя коефициента “Джини”. Естествено, че преди данъците той е по-висок, а след данъците и социалните трансфери повече или по-малко намалява. Да наречем първия “Джини” “пазарен”, а втория - “разполагаем”. Разликата между двете е обективното мерило дали икономическата политика работи за народа, или за олигархията.
Оказва се, че преди данъците България не е никакъв шампион по неравенство - при средно 45 за ЕС нейният пазарен “Джини” е само 43. След данъците обаче разполагаемият “Джини” спада с едва 4,6 пункта до 38,4 и тогава вече се оказваме шампиони по социално неравенство. Ето какви ги върши плоският данък.
Ако при нас данъците намаляват коефициента “Джини” само с мижавите 4,6 пункта, то средно за ЕС те го свалят със сериозните 15 пункта. Значи Европа е 3 пъти по-лява от България.
Да вземем например Ирландия. Преди данъците неиният пазарен “Джини” е 52, а след данъците и трансферите става 26,4. Намаление на неравенството с цели 25,6 пункта! Значи ирландските политици са 5-6 пъти по-леви от нашите тук, така излиза.
Или да вземем Белгия – там пазарният “Джини” е 49, но разполагаемият пада наполовина - 24,6. В Полша спадът е със 17,5 пункта, но най-много ме умилява - Словакия, тя тръгва от егалитарните 37,5 пазарен Джини, след което данъчната система го сваля на 21,7 разполагаем “Джини”. Това вече е направо социализъм!
Минавал съм оттам и нямам нищо против да живея в такава държава, ако си издават вестниците на български.
Ето ви очевидното доказателство, че българските политики са най-най-най-ултрадесни и както е тръгнала, ПБ може да счупи клона, на който седна миналата седмица. Неравенство значи недоволство. То значи делегитимация на елита.
Но дали огромното неравенство води до икономически успех? Няма да ви мъча с теории, вижте примерите. Факт е, че при бившите соцдържави с най-нисък разполагаем “Джини” коефициент - Полша, Чехия, Унгария, Словакия, пристигат най-много и най-качествени чуждестранни инвестиции.
Под “качествени инвестиции” разбирам, че в тези държави се произвеждат завършени продукти с висока добавена стойност като например готови автомобили от световни марки. У нас в най-добрия случай шием седалки на автомобилите или сглобяваме табла, а добавената стойност се формира в завода майка на север или запад. Но истината е, че повечето чуждестранни инвестиции у нас по-добре да ги няма. Те просто каптират и без това наличните парични потоци и ги изнасят, без нищо да остава в държавата.
Колко дясна е българската политика? Както знаем, най-дясната международна икономическа организация на света е Международният валутен фонд (МВФ).
Но ето че вече десетина години МВФ ни повтаря едно и също: “Въведете прогресивен данък! Въведете прогресивен данък!”. Нашият елит обаче не се дава, неее. Да си по-десен дори от МВФ, означава, че си опрял със задника в десния хоризонт и оттам по-дясна е само смъртта.
Има все пак една добра новина - българският “Джини” напоследък намалява. Пак сме си шампиони, но леко спадаме с един-два пункта. Заслугата е на постоянната смяна на правителствата и парламентите - още преди да са направили поредната коалиция, партиите се готвят за следващите избори и ту вдигат пенсиите, ту заплатите, ту обещават по една пуйка за всяка фурна.
Следователно единствената лява сила в България е хроничната политическа криза, в която партиите са принудени да изневеряват на своята същност. Те, горките, са по-десни и от Тръмп, но кризата ги принуждава да се правят на Карл Маркс - за кратко, но все по-често. Така че сега е моментът ПБ да обещае, че ще върне необлагаемия минимум на заплатите, и да върне усмивките на пролетариата. Няма страшно - още отсега е ясно, че в неизбежната коалиция постът финансов министър е запазен за Асен Василев. А той е принципен и не би допуснал подобно извращение.
* Пазарният "Джини" е по данни на Световната банка, а полагаемият - по данни на Евростат.
