България води в броя родени от една жена деца през последните няколко години
Понятието “демографска криза” за България е еквивалентно на “много смърт”. С други думи проблемът не е, че не се раждат деца, а че много хора умират.
Последните данни на европейската статистика за коефициента на плодовитост зарадваха мнозина – на първо място сме в ЕС по брой родени деца на жена (коефициентът на плодовитост измерва средния брой живородени деца от една жена на възраст 15-49 години) – 1,72 при средно 1,34 в съюза. Този положителен демографски показател не е изненада – България води в броя родени от една жена деца през последните няколко години. Той потвърждава очакванията, че изборът за това колко деца да се раждат се прави в зависимост от разнообразни фактори – както лични, така и икономически и обществени. Високият коефициент на плодовитост се отразява и в благоприятен общ коефициент на раждаемост, който е малко над средния за ЕС през 2024 г. (8,3‰ у нас спрямо 7,9‰ за ЕС). (Виж графиката.)
По-големият брой родени деца обаче не коригира тъжната демографска картина у нас, която показва, че населението на страната намалява с един от най-бързите темпове, а причината за това е най-вече в много високата смъртност. Тя е с 50% по-висока от средната за ЕС и с около 2,5 пъти по-висока от тази в Ирландия и Люксембург. (Виж графиката.)
Защо се умира толкова много в България?
Причините не са една и две, но тук ще се спрем на онези, които имат пряко отношение към ролята на държавата в провеждането на здравната политика:
Много висока е общата смъртност от сърдечно-съдови и мозъчносъдови заболявания, част от която е предотвратима – почти тройно над средната за ЕС. Тук роля играе ограничената профилактика (по данни на НЗОК около 60% от гражданите преминават профилактични прегледи през годината, но има анекдотични данни, че част от тях са формални) и превенция на рискови фактори, които повишават риска от тези заболявания.
Все още липсва работеща масова програма за скрининг на най-смъртоносните видове рак, което често води до късна диагностика и лоша прогноза за преживяемост на пациентите.
Налице са регионални неравенства в достъпа до ключови здравни услуги, особено по отношение на достъпа до извънболнична помощ.
Липсват програми, които да насърчават здравословен начин на живот, а здравното образование в училищата е оставено в ръцете на учители ентусиасти и не се приоритизира в учебните програми.
Финансовият модел насърчава хоспитализации в
болничната помощ,
а не по-ранно откриване на заболявания, успешно лечение в извънболнични условия, както и постигане на здравни резултати.
Демографската картина у нас не е благоприятна – значителен дял от населението е над 65 г. Това обаче не обяснява защо коефициентът на смъртност в страни с подобно ниво на застаряване като Италия, Испания и Гърция не е също толкова висок, колкото у нас.
Това е и посоката на действия, ако искаме да ограничим преждевременната и значителна смъртност у нас – скрининги; профилактика, която да е ефективна, организирана, удобна за пациента и масова; насърчаване на здравословен начин на живот и не на последно място – плащане за добро здраве, а не за преминаване през болница.
