Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е под №2 с над 84 000 прочитания.
Да, с родната ни валута, защото напук на противниците тя вече се казва „евро". Говоря като специалист по историята на Второто българско царство. Наистина сребърните монети на царете Теодор Светослав и Иван Александър се наричали „аспри", но същевременно е използвана византийската „перпера". От Запад пък идвали сребърните венециански „матапани", които вървели редом с българските пари. Всички тези монети се употребявали както от българите, така и от много други народи. Същото е днес с еврото, втората по сила валута в света заедно с долара. И е невероятно усещането, когато, кацайки на летището в Пунта Кана в Доминиканската република, без никакви чейнджове и обменни бюра мога да си купя кафе с родната валута.
И така, прочел за злощастната история на индианците, избити напълно от белите колонизатори още през XVI в., в последния ден на януари 2026 г. вече съм на остров Хаити според индианското наименование или Еспаньола, както го нарекли испанците. Поради спецификата на моята археологическа дейност, моята почивка е най-вече през зимата, макар и през лятото да прескачам за по ден от Перперикон до Гърция. Ето защо, сега съм решил да си почина за седмица на чудесните плажове на Пунта Кана.
Доминиканската република е разположена в източната част на остров Еспаньола, който е втори по големина от архипелага на Големите Антилски острови в Карибско море. Площта на страната е 48 730 км², което я прави втора по големина измежду всички Антилски държави, веднага след Куба. На запад тя граничи с по-малката държава Хаити, бивша френска колония, добила независимост през 1804 г. Самата Доминиканска република се отделя от испанската корона през 1821 г. Днес тя е с население от около 10 милиона души, основно потомци на някогашните чернокожи роби, докарани от колонизаторите да обработват плантациите от захарна тръстика.
В сравнително близкото минало Доминикана е сочена като пример за тежка диктатура по време на управлението на Рафаел Леонидас Трухильо през 1930-1961 г., но днес е наистина слънчев рай и привлича милиони туристи от цял свят. Аз имах идея да дойдем със съпругата ми Ирина още по време на ковида, когато това бе една от малкото отворени дестинации през по-голямата част на епидемията. Тогава не се случи, но сега сме тук в прекрасния комплекс „Дриймс Флора" и под сенките на високите палми. Естествено – плаж, къпане, разходки, включително до забележителния остров Саона откъм крайбрежието на Карибско море. Но мен естествено ме влече историята, а тук тя се свързва главно с името на столицата Санто-Доминго.
Първият град на европейците в Новия свят се намира на около 200 км от Пунта Кана, които изминаваме по удобна магистрала. Пръв губернатор е Бартоломе, младши брат на великия Христофор Колумб, основавал селището на източния бряг на река Осама на 5 август 1498 г.. Първоначално градът бил наречен Нова Изабела, но по-късно е преименуван на Санто-Доминго в чест на св. Доминик. В началото на XVI в. той става столица на всички испански колонии в Новия свят.
Разрушено от ураган през юли 1502 г., селището е преместено на западния бряг на реката. Решението е взето от губернатора Николас де Овандо, създал първия градоустройствен план, включващ множество улици, военни, граждански и религиозни сгради. Хронистите разказват, че тогава е прокарана първата улица в Америка, която била наречена по-късно Лас Дамас. Новият губернатор довел на острова 2500 испанци - благородници и рицари. През първите години от управлението на Николас де Овандо Санто-Доминго вече е смятан за по-красив от много испански градове.
През 1509 г. испанската корона назначила за губернатор на остров Еспаньола сина на Христофор Колумб, Диего Колумб, който станал вицекрал на новооткритите земи. Наследникът на откривателя на Америка пристигнал в Санто-Доминго със съпругата си Мария де Толедо, която произхождала от едно от най-влиятелните семейства в Испанската империя по онова време. Тъй като Мария често се разхождала с придворните си дами по главната улица, тя получила името Лас Дамас.
Първоначално строителството се извършвало хаотично, но после започнали да изпращат квалифицирани архитекти от Испания. Кралски указ от 1510 г. забранява строителството на дървени сгради в града. През 1520 г. епископ Джералдини описва резултатите от работата на строителите: „Този прочут град, основан в добри времена преди 20 години, е великолепен, защото сградите му са високи и красиви, като тези на Италия, пристанището му е способно да побере всички кораби на Европа, улиците му са толкова широки и прави, че не биха пострадали от сравнение с Флоренция."
След като са завладени Перу и Мексико, островните колонии, включително Хаити, губят предишното си значение. Към средата на XVI в. ролята на Санто-Доминго е поета от кубинския град Хавана, който има предимство заради своя залив, по-изгоден както по отношение на отбранителните възможности, така и с пристанището си. Въпреки това в началото на 1586 г. градът е превзет от английската пиратска ескадра на Франсис Дрейк. Тъй като испанците отказали да платят откуп от 200 000 дуката, Санто-Доминго е опожарен и спасен от пълно унищожение само благодарение на факта, че бил построен от здрав камък. Пиратите получили 25 000 дуката, но били разочаровани от плячката, тъй като градът се славел с баснословното си богатство.
Първата забележителност, която виждаме в Санто-Доминго, обаче не е историческа. Пещерата Лос Трес Охос („Трите очи") е задължителна спирка за туристите. Подобни карстови образувания, наречени „сеноти", вече съм виждал на полуостров Юкатан в Мексико. Сталагмитите и трите лагуни в пещерата създават наистина пленителна атмосфера, като тя е особено красива през деня, когато слънцето я осветява, оцветявайки водите на езерцата в меко синьо.
После се впускаме из уличките на старинния колониален град, където са запазени доста постройки от испанския период. Архитектурата на Санто-Доминго съчетава елементи от готическия, арабския, романския и ренесансовия стил. Градските стени са строени повече от век и половина от 1543 до 1702 г. Във вътрешността е особено величествен замъкът Алкасар де Колон, построен между 1510 и 1514 г. от сина на Христофор Колумб, Диего, който е една от първите величествени сгради в Новия свят. Пак от първата половина на XVI в. са параклисът Росарио (1496 г.), най-ранната крепост в Новия свят Осама (1507 г.), кулата Торе дел Оменахе (1507 г.), дворецът Каса дел Алмиранте (1514 г.) и дворецът Каса де Енгомбе (1535 г.)
Разбира се, непременно искам да видя построената през 1512 г. готическа катедрала Санта Мария ла Менор. Това е най-старият съществуващ християнски храм в Северна и Южна Америка, чието строителство започва още през 1504 г. и завършва през 1550 г. Това е седалището на архиепископа на Санто-Доминго, носил почетната титла „Примас на Индиите". Църквата „Санта Мария ла Менор" е истинска съкровищница на древни дърворезби, мебели, погребални паметници, сребро и бижута. Тук са се намирали останките на Христофор Колумб, преди да бъдат пренесени през 1795 г. в катедралата в Хавана и накрая през 1898-1899 г. - в катедралата в Севиля.
Разходката в Санто-Доминго завършва при Фара на Колумб, построен в чест на 500-годишнината от пристигането на мореплавателя на остров Еспаньола. После се прибираме към „Дриймс Флора", изпълнени с впечатления. Последна гледка от старинния град е залезът на слънцето, скриващо се в просторите на Карибско море.
