Темата за отварянето на училищните дворове отново е на дневен ред.
Като общественик и човек, който познава отблизо отговорностите на училищните директори, смятам, че този разговор трябва да се води спокойно, професионално и с ясна мисъл за последствията.
Преди повече от десет години системата преживя тежък урок. В неделен ден паднала врата в училищен двор отне детски живот. Макар инцидентът да се случи извън учебно време, отговорността беше потърсена от директора. Този случай и днес остава болезнено напомняне колко сериозни са рисковете, когато липсват ясни правила.
Затова въпросът не е “за” или “против” отворените дворове. Истинският въпрос е при какви условия това може да се случи безопасно, справедливо и устойчиво.
Необходимо е ясно регламентирано решение и подписано споразумение между директорите и Столичната община, което да уреди:
• кой носи отговорност при инциденти;
• как се осигуряват охрана, контрол, видеонаблюдение, чистота и опазване на съоръженията;
• как се финансират поддръжката и ремонтите;
• как се гарантира необходимото застрахователно покритие.
Директорите не могат да бъдат оставяни сами да носят юридическата и финансовата тежест на обществена политика, която не зависи от тях.
Обществото има нужда от достъпни пространства за децата – това е безспорно. Но устойчивите решения се постигат не чрез популизъм, а чрез професионализъм, ясни правила и споделена отговорност.
Редно е първо да подредим рамката и правилата. Тогава вратите могат да бъдат отворени спокойно, сигурно и в интерес на всички.
(От фейсбук)
