Сега ще ви кажа нещо страшно. Ако ще започвате този пост с една единствена цел - да не ядете месо, мляко и яйца, по-добре точно сега, отидете до хладилника, отрежете си блажно парче и се успокойте. Вие не се спасявате, вие сте в смъртна опасност. Никога няма да забравя урока, който получих на младини, тъкмо когато сложих расо. Тогава мислех, че вярата е подвиг, глад, строги правила. И ето, Великият пост, манастирската трапеза, тишина, чува се само звъна на лъжиците и изведнъж трясък. Старецът, който всички почитаха като светец, грабна от младия послушник празната чиния от каша и я хвърля на пода. Пръски летяха във всички посоки. Мъртва тишина, всички замръзнаха, страхуваха се да дишат. А старецът погледна това момче в очите и заговори тихо, но така, че ме побиха тръпки по гърба.
- Кого заблуждаваш? Не Бога радваш с твоя глад, ти храниш бесовете. Яж всичко, което ти дават, докато не станеш човек.
Тогава се вцепених: Как така? Постът е свято време. Защо старецът постъпи така?
Минаха 20 години и сега, когато при мен идват хора на изповед, разбрах защо. Виждам това всеки ден и искам да ви предпазя. Помня себе си на 30 години, горящ, ревностен. Реших да постя по стария устав: сухоядене, вода, хляб, никакво отпускане. Отслабнах, измършавях, чувствах се като герой на духа. Вижте, мислех си, как смирявам плътта си. А какво ставаше вътре в мен? Там не живееше Христос, там се бе заселил крокодил. Станах непонасящ. Дразнеше ми жена ми, която шумно бъркаше с чаена лъжичка. Дразнеха ме децата, които се смееха, докато се моля. Вървях по улицата и гледайки хората със сладолед си мислех: "Ето грешниците, ядат и не се каят, всички ще погинат, а аз ще се спася." Бях чист отвън, без грам масло, но отвътре гниех от гордост. Превърнах се във фарисей, който мрази хората, но спазва устава. И ето, веднъж Господ ме вразуми. Срещнах една проста баба, Божи човек. Погледна ме, а аз толкова свят и намръщен, и с усмивка ме попита:
- Отче, знаеш ли кой е най-големият постник на света?
Започнах да изброявам светите отци, а тя клати глава:
- Не, отче, най-идеалният постник е сатаната.
Замислете се, дяволът въобще никога не яде, нито месо, нито мляко, нито хляб. Никога не спи, бди по 24 часа в денонощие. И, простете за подробностите, той е девственик, не се занимава с блудство. Той е съвършен аскет, но е в мрак. Знаете ли защо? Защото в него няма нито капка любов и нито грам смирение. Това е капанът. Пост без любов е просто демонична диета. Ако сте се отказал от котлетите, но сте изяли снаха си с упреци, вие не постите, вие грешите по-тежко от пияницата под оградата. Ако сте прочели всички молитви, но не сте позвънили на самотната ви майка, постът ви не струва и стотинка. Бог не се взира в чинията ви толкова внимателно, колкото си мислите. Той гледа сърцето ви. Знам, че много от вас, които ме слушат сега, са възрастни хора, някой е с гастрит, друг с диабет, кръвното ви налягане скача и плачете:
- Отче, не мога да гладувам, толкова съм слаба, толкова съм грешна.
Скъпи мои, изтрийте сълзите. Казвам ви като свещеник:
- Болестта вече е пост. Вашето смирение пред немощта е подвиг по-висок от отказа от храна. По-добре изяж това пиле ако нямаш сили, но намери в себе си сила да се усмихнеш на мъжа си, който се е прибрал уморен от работа. По-добре пий мляко, но не пий кръвта на децата си с мърморенето си: "Синко, не живееш правилно! Дъще възпитаваш погрешно!" Затвори си устата за осъждане. Ето това ще бъде Велик пост.
Опитайте тази седмица този прост експеримент. Забравете за списъка със забранени продукти. Съставете списък с хората, които сте обидили. На кого не сте се обаждал половин година, за кой задържате зло? Позвънете, кажете: "Прости ми". По-трудно е отколкото да се откажеш от салама. Гордостта ще крещи, ще се съпротивлява, но ако направите това, Небесата ще се възрадват. Затова ви благославям, ангели мои, не за глад, а за човечност. Бъдете сити, но бъдете добри. Не се превръщайте в зли светци. Нека къщата ви да мирише на палачинки, но да царува мир, а не ругатни по устав.
(От Фейсбук)
