- Серийни изнасилвачи с пари и власт осигуряват деца за сексуални извращения на богаташи и политици
- Педофилът Марк Дютру е пазен от цялото правителство на Белгия, докато десетилетия снима и убива момичета
Отвлечени деца. Изтезавани, продавани, изнасилвани. Участвали в партита с богаташи и с висши държавни служители. В различни държави, където цари дългогодишна безнаказаност. Жертвите са стотици, а продадените порнографски материали – хиляди. Моделът е един – серийни убийци и педофили с пари, статус и влияе, осигуряващи малки момичета и момчета за извратените желания на хора, облечени във власт. В замяна получават прикритие от институции и политически чадър.
Едно от тези чудовища е Джефри Епстийн, чиито безкрайни досиета не спират да бунят духовете. Милионите файлове разкриха ужасяващи факти - от обсъждане на щури партита с Илон Мъск, списък с обвинения срещу Доналд Тръмп и твърдения за венерически болести на Бил Гейтс до комуникацията му с високопоставени фигури в политиката, в шоубизнеса, в кралските семейства на Европа. И всичко това в гарнитура със стотици малолетни момичета.
Но Епстийн далеч не е единственият топсводник на планетата
Има още няколко изключително известни педофили, които са с почти идентичен профил – сексуална експлоатация на непълнолетни, трафик, злоупотреба с власт, пари и влияние често в продължение на години и с прикритие от цели правителства.
Един от тях е Марк Дютру. Историята на белгиеца е още по-скандална. През 1986 г. е арестуван и осъден на 13 години затвор, но 3 години по-късно е освободен предсрочно. Случаят му привлича международно внимание не само заради страховитата природа на престъпленията му, но и заради крещящата небрежност и аматьорство на полицията и държавните служители, замесени в разследването. Разкриването на зверствата му предизвиква такова недоволство сред белгийските граждани, че довежда до една от най-големите демонстрации в страната от Втората световна война насам.
Разтърсва правителството. Предизвиква оставки и уволнения
На 20 октомври 1996 г. 350 000 белгийци, облечени в бяло, маршируват по улиците на Брюксел, за да протестират срещу националното си правителство. Обвиненията на гражданите са в умишлено защитаване на насилници, изнасилвачи, убийци, мъчители и трафиканти на деца. Събитието остава известно в историята като Белия марш.
Протестите обаче са провокирани месеци по-рано. Всичко започва, когато на 28 май 1996 г. Дютру и неговият съучастник Мишел Льолиевр отвличат 12-годишно момиче на име Сабин Дарден, докато тя кара колело към училище. По-късно същото лято двамата педофили вземат в плен и 14-годишната Летисия Делез, докато тя се прибира от кварталния басейн. Очевидец обаче видял микробуса на Дютру и разпознал част от регистрационния му номер. Това поставя началото на разкритията, свързани със серийния убиец, които взривяват мира в Белгия.
Марк Дютру, съпругата му Мишел Мартин и Мишел Льолиевр са арестувани на 13 август 1996 г. Два дни по-късно задържаните правят самопризнания за отвличанията и отвеждат полицията до скритото подземие в дома на Дютру, където са открити и спасени отвлечените момичета Дарден и Делез. Ужасно недохранени, жертвите описват как са били използвани като проститутки и за производството на детски порнографски видеоклипове. Над 300 от тези видеа са били установени от полицията.
Два дни по-късно разследващите изкопават телата и на две 8-годишни момичета
в един от другите домове на Дютру. Те били държани в продължение на 9 месеца в едно от подземията на къщата му с таен вход. Долу децата били многократно измъчвани и сексуално насилвани. Всичко това било заснето на видеокасета, преди да умрат от глад. Там е открито и тялото на Бърнард Уайнстийн, бивш съучастник на Дютру, който също бил погребан жив.
Само че ужасите не спират дотук и 3 седмици по-късно още две момичета са открити заровени под бетона в друг от многото домове на Дютру. Аутопсиите също, изглежда, показват, че са били упоени и погребани живи.
Местните в белгийската провинция Валония са шокирани, но и разгневени. Оказва се, че полицията е била добре запозната с Дютру много преди събитията, довели до ареста му през 1996 г. Той имал обширно досие, което включвало предишна присъда за отвличане на деца.
В документите е проследен животът му от самото начало. Марк Дютру е роден през 1956 г. в семейството на Виктор Дютру и Жанин Лауенс. Той е най-голямото от 5 деца. През 1972 г. родителите му се разделят и баща му напуска дома. Дютру завършва училище и се изнася от къщата, за да работи като електротехник.
През 1976 г. се жени за първата си съпруга
Франсоаз Дюбоа, която му ражда две деца. 7 г. по-късно тя се развежда с него и запазва попечителството над малчуганите, позовавайки се на насилственото му поведение към тях.
Първоначалните му престъпления, за които става известно, са от юни 1985 г. Тогава Дютру отвлича 11-годишната Силви. През октомври същата година той и съучастникът му Жан Ван Петегам вземат в плен Мария. Жертвите се увеличават всеки месец и едва през април 1989 г. Дютру получава 13,5 години затвор.
Само че 3 години по-късно, противно на съвета на прокурора, както и на затворническия психиатър, които
наричат Марк Дютру “изключително опасен”,
белгийският министър на правосъдието Мелхиор Вателет разрешава предсрочното му освобождаване. След това Вателет се издига - става съдия в Европейския съд, както и държавен секретар по въпросите на убежището и миграцията.
Малко след като Дютру излиза от затвора, мистериозно около имотите му започват да изчезват малки момичета. Въпреки че той бил безработен и получавал социални помощи, притежавал поне 10 къщи и е водил привидно разточителен начин на живот. Високите му доходи вероятно са идвали от търговия с деца роби, детска проституция и порнография.
Той е трябвало да бъде задържан почти веднага след освобождаването си, защото се оказва, че полицията е имала много точни сигнали срещу него, но ги е игнорирала. Включително един от собствената му майка, в който тя съобщава, че Дютру държи момичета като затворници в едно от подземията на къщите си и те се чуват как крещят за помощ. Органите на реда също пренебрегват съобщения от информатор, който казва, че педофилът “строи тайни мазета, за да държи момичета, преди да ги продаде в чужбина”. Същият съобщава, че Дютру е предложил на неидентифициран мъж 5000 долара, за да отвлича деца.
По-късно дори е разкрито, че полицията е разполагала с видеозапис на строежа на подземието на педофила, но не е предприела нищо по въпроса.
Истинско чудо е, че серийният убиец е задържан за втори път през август 1996 г., тъй като очевидно е работила добре организирана структура, която да го пази. Обществеността разбира за зверствата му едва когато Мари-Франс Бот, високо ценена защитница на правата на децата, заявява публично, че Министерството на правосъдието е
в политически чувствителен списък с клиенти на педофилски видеокасети, свързани с Дютру.
Възмущението нараства с още арести и доказателства за участие на високопоставени правителствени и полицейски служители в схемата. Един от многото съучастници на Дютру, бизнесменът Жан-Мишел Ниул, признава, че е организирал оргия в белгийски замък, на която са присъствали служители на парламента, бивш европейски комисар и полицаи. Ниул също се хвали, че е извън обсега на закона, защото притежава информация, която “би могла да срине цялата държава”. Приликите със случая на Джефри Епстийн са повече от очевидни.
През септември 1996 г. 23 заподозрени, включително 9 полицая, са задържани и разпитани за евентуално съучастие в престъпленията и небрежност при разследването на мрежата на Дютру. Следващия месец Жан-Марк Конерот, който е съдия по делото срещу серийния убиец, е уволнен от Върховния съд на Белгия.
Според съобщения в пресата преди отстраняването магистратът е бил напът да разкрие публично имената на високопоставени държавни служители, разпознати на видеозаписи. Конерот е заявил, че бизнесменът Жан-Мишел Ниул е мозъкът зад операцията по отвличането на деца. Разследващите също така смятат, че Дютру и Ниул са планирали и внос на момичета от Словакия.
След отстраняването на съдията специален екип от полицейски служители започва да разпитва свидетели, наречени Х, жертви на педофилската мрежа. Жена на име Реджина Луф е една от 20-те такива свидетели. Тя казва, че е била жертва на престъпната група, която включва родителите и баба ѝ.
Описва аферата с огромни подробности,
като предоставя имена, сред които висши съдии, влиятелни политици и банкер. Според нея това е гигантски бизнес за изнудване за много пари. Тя твърди, че много от насилниците ѝ са били заснети с цел шантаж.
Луф идентифицира бизнесмена Жан-Мишел Ниул като редовен организатор на тези партита. Купоните включвали много повече от секс - садизъм, мъчения и убийства. Тя описва и подробно жертвите, които са били убити пред очите ѝ. Въпреки това главният прокурор на Лиеж обявява дамата за “напълно луда” въпреки многобройните анализи от опитни психолози, които казват, че тя е със здрав разум. Съдиите по делото отхвърлят показанията ѝ като недопустими и не позволяват те да бъдат използвани в нито един процес, свързан с Дютру или неговите сътрудници.
Други от свидетелите разказват за случаи, в които деца са били гонени през гората с добермани, както и за множество партита, включващи сексуални оргии с непълнолетни. Дори твърдят, че са се случвали мъчения и убийства, в които е участвал тогавашният генерален секретар на НАТО.
През годините повече от 20 от жертвите, които дават показания, умират при мистериозни обстоятелства. Например Бруно Таляферо е намерен мъртъв, след като твърди, че знае за превозното средство, използвано от Марк Дютру. Първоначално е съобщено, че той е починал от сърдечен удар, но по-късен анализ разкрива, че е бил отровен. Съпругата му Фабиен Жопар, също е намерена в безжизнено състояние след известно време, тъй като яростно се опитвала да намери убиеца на мъжа си.
След тези разкрития белгийците излизат на масови протести, за да поискат
реформа срещу корумпираната система
Оставки подават началникът на държавната полиция на Белгия, министрите на вътрешните работи и на правосъдието. Жертвените агнета, които предотвратиха свалянето на цялото белгийско правителство.
Впоследствие изтичат още скандални разкрития по случая “Дютру”, като през 2004 г. той получава доживотен затвор, докато неговите съучастници Мишел Мартен и Мишел Льолиевр са осъдени съответно на по 30 и 25 години. По делото показания дава и съдия Жан-Марк Конерот. Той се разбунтува на свидетелската скамейка, заявявайки, че е имало заговори за убийство на високо ниво, за да се спре разследването му срещу мафията, занимаваща се със сексуални услуги с деца. Заявява още, че е трябвало да шофира бронирани коли и да има въоръжена охрана около себе си през цялото време, защото сенчести фигури от престъпния свят го заплашват. Твърди, че са използвани методи на организираната престъпност, за да се дискредитира работата му и да се гарантира, че
разследването ще завърши със съдебен провал
Междувременно през февруари 2013 г. Дютру иска предсрочно освобождаване, настоявайки, че “вече не е опасен”, и иска да бъде освободен под домашен арест с електронна гривна на глезена. Съдът отхвърля молбата му. В момента педофилът е в изолация в затвора “Нивел” и засега, изглежда, е избегнал съдбата на Джефри Епстийн, който бе открит мъртъв в килията си на 10 август 2019 г.
Случаят в Белгия, идентичен с този на Епстийн, разкрива огромна мрежа за набавяне на непълнолетни момичета за елита на Европа, но разследването не стига доникъде. Само в едно от мазетата на Дютру са открити хиляди косми, които никога не са изследвани за ДНК. Така и не са предприети и последващи действия по контактите му в Словакия и Чехия, където се смята, че са изпращани част от децата роби. Много доказателства сочат, че педофилът е управлявал огромен канал за трафик на хора за сексуална експлоатация през Източна Европа, но и това не е разплетено докрай.
