Слушам БНР. Гласуване в чужбина.
Безкрайно еднопластови анализи - има гражданство, значи може и трябва да гласува. И държавата трябва да финансира това желание.
Нещата са много по-сложни и многопластови. Има много елементи, които трябва да се вземат под внимание. Аз съм писал по темата, но сякаш мързеливият критерий "гражданство" е най-предпочитан от гражданските активисти.
Аз отдавна пледирам за въвеждане на критерий уседналост за да имат право българите зад граница да гласуват. В дебатите по темата се ползва терминът външен електорат. Този електорат не е еднороден нито по отношенията си с държавата, нито по срокове на пребиваване, нито по произход на българското гражданство, нито по фактическите връзки със страната, знание на езика и др. компоненти.
Една от истините например е, че електоратът в Турция може и е под натиска на местните администрации как да гласува за партиите в българските избори и това е производство на власт от електорат, чийто свободен избор не е гарантиран поради факта, че живее на чужда правна територия. Натиск има и от много добре организираните активисти на изселническите организации. Те организират и попълването на декларациите (поради липсата на избирателни списъци).
Турция е особен случай и поради наличието на етнически вот и в България. Докато уседналите българи в другите страни постепенно губят интерес към изборите у нас и това е добре, защото не носят последствията на своя избор, то в Турция има натиск върху избирателите да гласуват. При това вече гласува огромен брой млади хора, които не са живяли в България, не говорят езика и имат гражданство само по силата на кръвта (един от двамата дители е БГ гражданин). Така постоянно се произвежда електорат, който няма никаква връзка със страната, не носи последствията от своя избор. А произвежда власт. Замислете се - тези които бяха изгонени от България на 20 години вече са над 65 годишни. А другите? Колко от хората, които имаха сериозна връзка със България са още живи. Питайте ГРАО колко избиратели са произведени в света и в частност в Турция за тези години. Поне половината от тях вече са избиратели.
Друг е въпросът със сезонните работници и студентите. Техните интереси към изборите в страната са оправдани и те трябва да имат възможност да гласуват. Но огромен брой трайно уседнали зад граница, като един любимец на медиите по темата, не би трябвало да определят кой да управлява в страната. На какво основание някой може да гласува за два или три парламента, а друг само за един?
Сериозният подход трябва да включва активна регистрация с възможност за влизане отново в избирателния списък след като гражданинът се прибере в страната и са налице условията за гласуване по критерия уседналост. Що не накараме ЕС да отваря секции по целия свят, за да гласуват европейците в Науру, например?
(От фейсбук)
