Никога не съм си казвал, че отивам на работа, без значение дали ангажиментът ми е свързан с актьорството, или с пеене
Още акценти от интервюто:
- В "Брънч за начинаещи" имахме контролирана свобода и импровизирахме
- Има фонов стрес във всеки от нас, че съществува огромна безнаказаност. Тя ни плаши да казваме кой е лош
- Младите могат да ни помогнат с това да се обединят и вотът да се вдигне с едни 20%
- Какъв сте в комедията на Яна Титова “Брънч за начинаещи”, която тръгва по кината?
- Героят ми е изобретател на часовник, който в новото време може да направи живота по-добър. И си търси спонсори, за да може да го реализира. Оттам нататък започват интересните истории.
На един готин брънч са поканени семейни приятели, за да започнат бизнес, но нещата не тръгват по план и следва поредица от интересни и смешни ситуации. Цялата комедия се ражда от тези истории, от лицемерието, което ни обгражда. И в живота е така. Когато ходим на вечеря, всеки слага някаква маска и се случва нещата да се объркат, да тръгнат в грешната посока и става много, много смешно. Тогава маските падат и ставаме по-истински.
- И къде се събирахте на този “лицемерен брънч”, кога бяха снимките?
- Миналото лято и продължиха две седмици - отивахме сутрин към 6 часа и тръгвахме късно вечер. Беше приключение, което мина твърде бързо. Снимахме в комплекс в село Лозен, беше смешно и забавно, с хубав екип, с който се работи леко.
- Как ви откриха за този изобретател на иновативен часовник?
- Явявал съм се на кастинги за други проекти на Яна Титова, но за този не съм, директно се обади и ме покани.
Участвал съм и преди в комедии, но за първи път моят типаж преминава през толкова перипетии и се виждат различни негови страни и състояния. Така че за мен тази роля беше изключително интересна и много се радвам, че се спряха на мен.
Още не съм гледал филма и нямам търпение. Но съм сигурен, че това е перфектният повод семействата да отидат заедно на кино, да се отпуснат, да им се махнат грижите от главите и да се потопят в един симпатичен свят. Сюжетът носи позитиви и е забавен.
- Имаше ли опции за импровизации?
- О, да, това е едно от нещата, които ми харесаха в работата с Яна Титова, имахме конролирана свобода.
Спрямо ситуацията плуваш по-бързо или по-бавно, опитваш и други неща. Това е жив свят, в който не можеш точно да се ограничаваш, дори да знаеш какъв е твоят персонаж. Така че Яна даваше свободата да импровизираме с останалите актьори, които са страхотни. И това свърши много добра работа за филма и за органичността на нашите типажи.
- И като певец, и като актьор ви се налага да учите текстове наизуст, лесно ли ви е?
- Някои текстове са дълги. В този филм си партнирах с Валя Каролева и имах късмета, че тя много ми помагаше с текстовете, защото помни по-бързо и по-добре от мен. Всеки има различен механизъм за учене. Като си получиш сценария, веднага започваш да го четеш, за да влезеш в начина на изказ на самия типаж, имаш разговори с режисьора.
После идва нов вариант с корекции, има дълги пасажи, които е добре да се знаят. В общи линии е хубаво да се научи колкото се може повече, за да не се налага, като започнат снимките, да повтарят дублите заради теб. Аз понякога си подпявам, докато уча, за да ми влезе като мелодия.
Алекс Сърчаджиева например се оказа, че има изключителна памет. Визуалната също ѝ е много добра, както и опитът от театъра ѝ помага да запомня нещата с две прочитания. Всеки мозък работи по-различен начин, моят - по-бавно.
- Къде е по-притеснително - на сцената или пред камерата?
- Не знам дали притеснение е точната дума. Има един летеж, който е много важен.
Трябва да се чувстваш хем зазимен, хем леко да летиш, има хубаво вълнение.
Ако си си свършил преди това добре работата, ще можеш да се разгърнеш, да направиш нещо ново, да поработиш с различни хора, с които не си снимал досега, да срещнеш нов екип. В “Брънч за начинаещи” всички бяха страхотни, абсолютни професионалисти, нищо не липсваше на терен. Всичко беше перфектно от А до Я, даже ми липсва.
- Като работа ли приемате ангажиментите си, или като емоционално приключение?
- Много добре го формулирахте - това е емоционално приключение, никога не съм си казвал, че отивам на работа, без значение дали ангажиментът ми е свързан с актьорството, или с пеене.
Това се е случвало единствено когато през 2000 г. се качих на огромен кораб с приятели колеги, сред тях беше и Милица Гладнишка. Участвахме в шоупрограма всяка вечер по 40 минути, като плавахме между Норвегия и Германия. Само тогава имах усещането, че съм на работа, въпреки че пак правех изкуство.
- От всички роли, които имате зад гърба си, коя беше най-трудната?
- Не е имало нещо, което да е било лесно. Дори и да изглежда така и да е част от твоя емоционален свят, винаги е трудно, защото има много фактори. Не е просто да се чувстваш и да изглеждаш добре, да си кажеш текста. Има предварителна работа, не си сам, а си в голям екип, сцената трябва да се получи на камера, да се запише добър звук и т.н. Случвало се е да трябва да се пресъздаде някаква съвсем елементарна реакция, а тя се оказва най-трудна.
Друг път е имало нещо дълго като текст, емоционално трябва да се премине през различни състояния, репетирал съм го много, притеснявал съм се, а накрая снимките минават бързо и леко. Рецептата е да си подготвен.
- Пеене или актьорство през 2026 г.?
- Ангажиментите са музикални по-скоро. Имам записи в студио на две нови песни, върху които работя, още нямат имена.
Едната е на нашия колега Боян Христов, който в момента не е в добро здравословно състояние и направихме кампания, за да съберем пари за лечението му. Песента е страхотна, започнахме я миналата година, надявам се сега да мога да я завърша. Чакат ме интересни проекти.
През лятото предстои отново мюзикълът “Клетниците”. Пак ще бъде на площада пред храм-паметник “Св. Александър Невски”, вече има дати за юли. Миналата година имахме 9 спектакъла, напълно разпродадени. Явно има голям интерес и маестро Пламен Карталов и Софийската опера са решили пак да се случи.
- Когато дъщеря ви Елизабет ви гледа по телевизията или ви слуша по радиото, как реагира?
- Смее се, много ѝ е забавно, че ме вижда. Като попадне на старо видео, казва: “А, тате, тук си много млад”.
- Тръгва ли по вашите стъпки?
- Има талант според мен и трябва да се развива, пък ще видим дали ще ѝ е интересно. Сега е в първи клас и вече сме я записали на пеене.
- Като се връщате назад, има ли нещо, за което съжалявате или не сте постигнали още?
- Сега не искам да се връщам в миналото, може би на 70 години ще се опитам да погледна назад. В момента гледам само напред, има много неща, които не съм постигнал, пазя ги за себе си, за да ги мечтая, да ги случвам. Манифестирам, за да се получат с правилните хора, най-пълноценно.
- Кой беше най-трудният период в кариерата ви?
- Много са, може да са дългогодишни или пет дни в живота. Но не са ми интересни вече, минали са през мен - моменти, в които не съм имал толкова работа или план да направя нещо и то не се е случвало, или съм го започвал с неправилните хора. След това съм стартирал отначало. Винаги съм готов за това.
- Защо избрахте музиката и актьорството?
- Може би, защото съм от семейство на оперни певци и винаги съм имал усещането, че ще се занимавам с музика. Не съм имал смелостта да се впусна в оперното пеене, въпреки че се бях подготвил за консерваторията.
Започнах солфеж, после обаче влязох в 22-о училище, в което имаше театрална паралелка, беше единствената такава в цяла България.
Така ми се случи просто. Там учехме синтетични изкуства, в които имаше пеене, актьорство, танци. Почти всички, които са били в четирите класа на Николай Георгиев, сега се занимават с изкуство. Нети, Стефан Щерев, Елена Петрова, Тодор Доцев и още много интересни хора.
- Хубаво е, че можете да съчетавате музиката с актьорството.
- Да, не е лесно, но е хубаво. Жанрът, в които се среща това, е мюзикълът. Всеки актьор, който може да пее, мечтае да се направи у нас киномюзикъл. Много се надявам да се случи, няма да бъде евтино, но пък защо не, ще е първият такъв в новото време.
- Участвахте в големите протести в края на миналата година. Какво мислите за това, което се случва в страната ни?
- Смятам, че като нация не сме свикнали да разполагаме с много. Като държава, която е минавала през трудни моменти, малко неща могат да ни уплашат или затруднят.
България върви по хубав път, убеден съм, че ще има още един преходен период, но този път няма да е дълъг. Освен ако в световен мащаб не се скапят тотално нещата и не се повлечем с Европа и с другите страни към едно дъно. Тогава със сигурност няма да можем да се измъкнем, но в момента страната ни върви по хубав път.
- Като родител притеснявате ли се за бъдещето на дъщеря си?
- Всеки се притеснява, но виждайки какво става по света, си давам сметка, че България е едно сигурно място. Никой не може да каже, че е най-доброто, но в момента е много сигурно. Пречи ни, че сме се настроили едни срещу други, било то заради политически партии, футболни отбори или световна политика. Това ни разединява. Но в крайна сметка, ако махнем това, живеем в една много спокойна държава. Повечето от нас имат апартамент, вила или някаква стара къща на село. Това не можем да го оценим. Имаме невероятна природа, която се съсипва.
Като отидем навън, започваме неминуемо да сравняваме, а можем да направим България едно по-добро място. Въпросът е как да бъдем заедно, колко време ще ни коства да се обединим, да загърбим всичко, което казах преди малко. Няма да е лесно, всички искаме един по-добър живот, въпросът е политиците да не спекулират с това и да не извличат лични дивиденти, да ни разделят. Трябва да разсъждаваме трезво. Излизайки на площада, много хора казахме: “Аз не съм от никоя партия, искам да бъдем по-добре, искам моите данъци да отиват където трябва, не искам да има корупция!”.
Ясно е, че я има по цял свят, но не може тук да е абсолютно навсякъде. Като вкарваме всеки месец пари в държавата, най-малкото искаме да знаем къде отиват, по какъв начин се разпределят. Не искаме да има тънки сметки, които накрая излизат дебело за нас. Разделили сме се на много, много групи и някои от тези групи са свикнали да вземат от нас. Няма да бъде лесно, но искаме това да спре. На протестите видях колко много хора са дошли със семействата си, с колички с малки деца. Не викаха за някоя партия, а искаха да живеят по-добре. Политиците чуха този апел, взеха мерки, имаше оставки, но няма да е само това. Много е просто - не искаме всички да сме милиардери и милионери, но искаме да живеем добре. Не сме свикнали на богатство, не сме Швейцария, но България има огромен потенциал.
- Какъв е пътят?
- Когато дойдат избори, за да не даваме шанс на тези, на които им плащат, за да гласуват, този път трябва да излезем всички да гласуваме.
Освен това какви начини за гласуване има? Видяхме как драскат бюлетините, как ги разпределят, как правят каквото си поискат. Всичко беше заснето и показано, това, ако не е знак, че трябва да се махне хартиената бюлетина, извинявайте. Другите пък започват да натискат, че електронните машини можело софтуерно да бъдат манипулирани. Аз смятам, че гласуването трябва да бъде машинно.
- На протестите имаше много млади. Надеждата за промяна в поколението Z ли е?
- Топката е в тях, те могат да ни помогнат с това, че ще се обединят и вотът ще се вдигне с едни 20%. Хубавото от цялата тази напрегната политическа обстановка е, че младите хора, дори и да не знаеха какво е политика, вече са наясно, че има такава дума и че техният живот по някакъв начин зависи от това да се определиш. И е важно да гласуваш, за да се направят важните стъпки.
Имаше упреци, че много от тях са на площада, защото са видели в ТикТок и било модерно. Всъщност перфектно, ТикТок свърши много добра работа. Защото дори и първоначално да са приели, че е модерно да са на протест и да гласуват, сега ще започнат да четат кои са кандидатите, какви са историите им, откъде са тръгнали, излъгали ли са България, направили ли са нещо добро. Те са млади, но не са глупави, нека не ги подценяваме, нека им дадем шанса да разберат, че трябва да се свържат с тази дума политика.
- Много студенти, които учат в чужбина, се включиха в тези протести и започнаха да коментират, че може би биха се върнали тук, защото искат да има промяна.
- Точно така, но тези хора, които са живели навън, където има ред и закони, когато се върнат тук, срещат много трудности. Сега разчитаме и на тях, гласувайки, да изберем най-нормалните, най-адекватните, които да направят така, че тези закони, написани хич нелошо, да започнат да се спазват. Ако има вратички, да се махат, завинаги да се затварят за престъпниците от най-ниското до най-високото ниво.
Когато има престъпление, то да се доказва и да има бързи процедури, да виждаме, че влизат реално в затвора. Защото засега такива няма и това дава лош пример. Плащат по 5 хил., 20 хил. и 100 хиляди лева, за да са недосегаеми. Ако законите се прилагат, няма да я има тази смелост за корупция на всички нива. Ще се стесняват до минимум. Няма да стане за една година, за пет да стане, за десет, но трябва да има много голям прогрес в тази посока.
Има един фонов стрес, който стои във всеки един от нас, че съществува огромна безнаказаност. Тя ни плаши да бъдем смели да казваме кой е лош, защото той не може да бъде наказан. Този фонов стрес започва да влияе и на прираста на населението. Защото не си сигурен в бъдещето си, за да имаш повече деца, да се отпуснеш, да рискуваш, да изтеглиш кредит, да знаеш, че честно и законно с идеите си можеш да бъдеш по-добър. Да знаеш, че няма да дойде някой с мръсен бизнес, който те смазва и няма кой да го накаже.
CV:
Орлин Павлов е едно от най-популярните лица на музикалната ни сцена, но наред с това е и актьор. Поредната роля, в която влиза, е в комедията "Брънч за начинаещи" с режисьор Яна Титова. Галапремиерата ще бъде на 9 февруари в зала 1 на НДК, а ще се завърти по кината на 13-и. Музиката към филма е дело на Влади Ампов-Графа, който също има роля в лентата. Прави и специална песен, която записват заедно с Орлин Павлов. А беквокалите са поверени на останалите актьори в главните роли - Александра Сърчаджиева, Валентина Каролева, Стилиян Стоянов и Жаклин Дочева.
