Американският президент вероятно опитва да се разбере с Революционната гвардия какво ще е бъдещето след Али Хаменей
Ако президентът на САЩ Доналд Тръмп засега (временно) отложи военния вариант за противопоставяне на Иран, това означава, че целта е била Техеран да седне на масата на преговорите не като производител на килими, който е бил упорит и внимателен в продължение на векове, а като шахматист, който е загубил царицата си от първия ход и сега е лишен от офицерите, конете, топовете и повечето от пешките си. Начин Тръмп да принуди Иран да се откаже от червените си линии, свързани с ядреното обогатяване, балистичните ракети и марионетките си.
Най-важният въпрос е дали Иран вярва в решенията на Тръмп? Дали военният вариант вече не е на дневен ред? Дали в близко бъдеще ще има преговори между Иран и САЩ? Какви са факторите, свързани с решението на САЩ, между военните и дипломатическите варианти и какви са последиците от протестите?
В последния момент се случи нещо, което накара президента на САЩ Доналд Тръмп да отложи военния удар срещу Иран, който се очакваше в последната седмица, за да подкрепи протестите, които продължават от 28 декември.
Тръмп обясни причините за отлагането на военните действия въпреки че изобщо не ги е свалил от масата, с „прекратяването на убийствата" на протестиращите и „липсата на екзекуции". Но това само по себе си не е достатъчна причина да се откаже от военния вариант и посредниците трябва да успеят да отворят дипломатическа пролука в стената между САЩ и Иран.
Възможно е обаче Доналд Тръмп и да се е вслушал в някои от своите съветници, които не са подкрепяли военни действия по редица причини. Сред тях е и тази, че един военен удар може да има обратен ефект, да подтикне иранското правителство към засилване на репресиите и да докаже твърдението на Техеран, че има чужди ръце, които движат улицата като продължение на израелско-американската война от юни миналата година, което би лишило демонстрациите от автентичния им характер.
Онези, които се противопоставят на военния вариант, се опасяват и от спирала от взаимни удари, ако Иран реши да отвърне на атаката на свой ред като бомбардира американските военни бази в региона и Израел, както предупредиха не един и двама ирански официални представители през последните дни.
Различни фактори срещу атаките
Достигането на тази точка на конфронтация би изисквало по-голяма военна мобилизация от тази, която понастоящем е налице в Близкия изток и която се ограничава само до шест военни кораба. За сравнение в момента в Карибския басейн се намират 12 кораба, подкрепяни от самолетоносача „Джералд Р. Форд" и неговата бойна група. Завръщането на самолетоносача в региона на Близкия Изток ще отнеме повече от две седмици. Същото време е нужно и на други два самолетоносача, които в момента се намират във водите около Корейския полуостров.
Не само тези фактори обаче накараха Тръмп да изчака. Решението да не се нанесе удар в настоящия момент отчиташе и други фактори. Скептицизмът на американския президент относно способността на Реза Пахлави, син на бившия шах Мохамед Реза Пахлави, да мобилизира подкрепа в Иран донякъде обяснява нежеланието на САЩ да извървят целия път по въпроса за свалянето на режима в Иран.
С други думи, не съществува готова алтернатива на сегашния режим, която може да спаси Иран от хаос, ако режимът на аятолах Али Хаменей се срине бързо. Хаосът не е в интерес на нито един от съседите на Иран, които не проявиха ентусиазъм към военния удар на САЩ и се опитаха да посредничат.
Пътят на ескалацията
В този контекст Ройтерс съобщи, че според оценките на американското разузнаване иранското правителство все още не е на ръба на колапса, въпреки че протестите представляват сериозно предизвикателство за него.
Съобщението, че „убийствата" са спрели и, че не са извършени екзекуции, вероятно е било изход, който е позволила на Тръмп да излезе от пътя на ескалацията, макар и временно, в очакване на изхода от вътрешната ситуация в Иран.
Под заглавието „Удари между САЩ и Иран се отлагат, а помощниците на Тръмп и Израел се притесняват" новинарският сайт Axios описва подробно последните часове . Според петима американски, израелски и арабски източници, запознати със ситуацията, Белият дом се консултира вътрешно и със съюзниците си относно времето на подобна операция и дали тя би дестабилизирала значително иранския режим.
Axios разкри, че Тръмп е предвидил преки преговори с Хаменей в замяна на това да не сваля режима. Financial Times цитира три арабски дипломатически източника, според които Саудитска Арабия, Турция, Катар, Оман и Египет са призовали Белия дом да прояви сдържаност. И са предупредили за потенциалните щети за съседите на Иран в случай на американска атака, включително за скок на световните цени на петрола и газа.
САЩ са дали определено време за нови разговори с Иран и за да видят накъде ще тръгнат нещата, твърди Axios. „Нарастват надеждите, че комуникацията между двете страни, която може би е била подпомогната от трети страни като Русия или Оман, ще доведе до повече разговори през следващите дни", добави изданието.
Въз основа на усилията на принц Мохамед бин Салман, Тръмп се стреми да уреди въпроса за периода след Хаменей, за да се намеси на политическата сцена, в която укрепването на реформаторското движение може да бъде една от възможностите му, или да започне комуникация с иранската армия, за да укрепи позициите й срещу Революционните гвардейци. И може би дори да се разбере с Революционната гвардия да поеме контрола върху процесите при условие, че се случват политически промени в Иран.
Израелският вестник „Маарив" съобщи, че финансовият колапс сам по себе си не означава непременно политическо падане на иранския режим и че решаващият фактор в тази посока е свързан с лоялността на службите за сигурност.
Изследователят в центъра на стратегическото разузнаване Шанка Анселм Перейра счита , че „икономическият колапс не може автоматично да доведе до падане на режима" и твърди ,че това мнение е фундаментално погрешно.
Основният въпрос не е дали Иран върви към банкова криза или социална експлозия, защото тези показатели вече са налице. Истинският въпрос, който ще определи бъдещето на режима до април 2026 г., е дали режимът може да запази лоялността на частите на Революционната гвардия и силите за сигурност, особено по отношение на отговора на заповедите за стрелба по протестиращи.
Перейра твърди, че икономическата криза в Иран е достигнала напреднала фаза, като обяснява, че иранската банкова система е „ефективно спряла" да функционира нормално и че протестите вероятно ще се разширят до различни провинции. Важни са и индикации относно здравето на върховния лидер Али Хаменей, тъй като дебатът за неговото наследяване продължава в управляващите кръгове.
Инструментите за репресия са опората на режима
Перейра твърди, че финансовите фактори, макар и да са важни, не са достатъчни за свалянето на режима, като обяснява, че опитът на страни като Северна Корея, Куба и Венецуела показва, че авторитарните режими могат да преминат през тежки икономически сривове, без да паднат политически, защото инструментите за репресия остават непокътнати. И подкрепя аргумента си с исторически примери, като казва, че съвременните режими не падат в момента на финансовия колапс, а по-скоро когато апаратът за сигурност се разпадне или откаже да изпълнява заповеди. Той цитира няколко случая, сред които падането на режима на Николае Чаушеску в Румъния през 1989 г., след като армията отказва да продължи да стреля по протестиращите, бягството на Зин Ел Абидин Бен Али от Тунис през 2011 г., след като армията обявява, че няма да атакува протестиращите, оттеглянето на Хосни Мубарак от властта в Египет, след като армията сигнализира, че застава на страната на народа, и падането на Слободан Милошевич в Сърбия през 2000 г.,
