Как работи пропагандната машина на Румен Радев: той трябва да се превърне в българския Орбан, без да се изправя очи в очи срещу политическите си противници
Пропагандата на Румен Радев е най-щадящата на политическия терен, косъм не му пада от имиджа: никога не дава пресконференции, изнася тематични монолози от различни кътчета на страната, по време на които “нерегламентирани” въпроси не се допускат. На него репортерки не му крещят в ушите както на парламентарните водачи, нито пък се налага той да им крещи. Просто се явява, казва ехидно каквото има за казване и нататък други лица обясняват по телевизиите какво е имал предвид лирическият герой, говорят анализатори, съветници, експерти от близкото президентско обкръжение.
Ако внимателно се заслушвате, ще разпознаете характерната риторика. Когато припомнят случката с вдигнатия юмрук, говорителите описват как Радев “излиза” под възторжени възгласи, обединител и
спасител на нацията, изгрява не по-слабо от Нелсън Мандела
и Мартин Лутър Кинг. Седнат ли обаче да размишляват дали и кога ще става партиен лидер, 80 или 180 глави мнозинство ще събере, ползват два по-бойни глагола: “скача” и “слиза”.
Така неусетно се насажда илюзия, че държавният глава е велик владетел, великан, който седи на трон някъде високо в небесата, недостижим и непобедим в очакване да пукне черешово топче. Заразно, макар и недостоверно внушение, защото сградите на президентството и правителството имат по шест етажа, на ръст са равни, над тях се извисява с четири повече бившият Партиен дом, където заседава Народното събрание. Как пък нито един депутат, министър, висш сановник, съвсем никой, освен Радев, не “слиза” и не “скача”?
Предвид миналото му на военен пилот
очевидно е по-удачно да “кацне”, да се “приземи”,
само че с такива лековати изрази не се постига героичен ефект. Идеята е народът да си представя скачане в движение върху оседлан жребец, препускащ към изборния триумф, също и слизане от планината Синай със сияещо лице. Месия чакаме, не голяма бяла птица!
А то всъщност нищо не гори, дилемата е единствено в това навит ли е Радев да се запише в листата за следващия парламент, или не е навит.
Вездесъща е силата на думите! ДС най-отдавна я владее! Същевременно манипулативната пропаганда напълно обезличава самото президентство, институцията, която слизащият и скачащ е избран да ръководи, то може и заслужава да бъде зарязано по всяко време в името на по-свята кауза, нищо няма да му стане. И без това харвардските протежета на Радев му опоскаха правомощията.
Понеже в ефира неговото име се споменава на по-кратки интервали от рекламните блокове, аудиторията остава с впечатлението за жив колос, незаобиколим фактор, врящ и кипящ в политическата реалност.
В действителност той е приказен герой, отсъства физически, не води диалог с никого,
прави императивни съобщения като гаров диспечер
За деветте си години на власт единственият политик, срещу когото е излизал да спори по актуални теми очи в очи, е Анастас Герджиков на онзи предизборен дебат от 2021-а, когато Радев самоуверено обяви, че Крим е руски.
Най-новата приказка е как ще се превърне в българския Орбан, разказва я любимият му политолог Слави Василев. Партийният водач Румен Радев щял да е “проевропейски”, ама серт: “Ще се доближи до политиката на унгарския премиер.” Затова постоянно демонстрира симпатии, хвали Орбан за “куража да отстоява своите позиции”, съперничи си с Борисов за благоразположението на унгареца, сигурно е приготвил вече за своя идол орден “Стара планина” с лента. И всичко като него прави, тихичко, но безстрашно критикува ЕС за наливането на пари в Украйна и за санкциите срещу Русия, кастри ЛГБТ движението, само малко се обърка с опита да вкара прът в колелата на еврото, но кой проруски рупор е станал проевропейски отведнъж?
В залисията покрай Венецуелската криза нашият президент пак се размина с Орбан не от лоши чувства, от бързане. Реакцията от Будапеща дойде следобед на Благовещение. “Решението на Вашингтон да свали Николас Мадуро би трябвало да има положителен ефект върху световните енергийни пазари - заяви лидерът на Фидес. - Според мен важното за Унгария е, че заедно с Венецуела САЩ ще могат, по моя оценка, да контролират 40-50 на сто от световните петролни резерви.”
Три часа по-рано Радев не го свърташе на ритуала по освещаване на българските бойни знамена и излезе с напълно обратна позиция: “Венецуела е пореден епизод от разграждането на международния правов ред, който познаваме. Засилват се рисковете за всяка страна. Това означава, че трябва да се грижим за Българската армия. Свидетели сме на правото на силата.”
Преди 5 години президентът беше “проамерикански”,
докато неговите галеници от ПП не изгониха хората му от кабинета си и не станаха “шарлатани”. Съдбата безмилостно го подмята от едно посолство в друго, свят му се вие. При това говорим за човек, който не е изкачвал йерархични нива, летец по призвание, парашутист в политиката, чиято кариера започва след одобрението на бившия резидент на КГБ. На 24 ноември 2016 г. генерал-лейтенант Леонид Решетников заявява по адрес на кандидата за президент, подкрепен от БСП: “Румен Радев може да изиграе забележителна роля и да бъде инструмент България да тръгне по пътя на самостоятелен избор, вън от НАТО и вън от Европейския съюз.”
Лека-полека и това ще стане! Не може да се отрече, че се старае.
"Слизане" и "скачане" му е майката.
