„Заради петрола" е мързеливият, дори глупавият етикет, който се лепи върху почти всяка американска интервенция. В случая с Венецуела обаче не е напълно погрешен, но както обикновено е прекалено опростен. Не става дума САЩ да „крадат" петрол и да го товарят на танкери. Става дума за достъп до ресурса, финансиране на сектора и геополитическите лостове върху веригите на доставки.
Кои петролни мотиви могат да са едновременно в игра:
- Стратегическо ограничаване спрямо Китай (и други): пренасочване на венецуелския петрол далеч от американски съперници чрез контрол върху договорите, инвестициите износните маршрути.
- Изтласкване на Русия от инвестиции и влияние: намаляване на възможността Москва да използва венецуелския нефт като геополитическа и финансова опора; Рубио говори именно за това: индустрията да не попада в ръцете на „противници на САЩ".
- Влияние върху цената на петрола (не „контрол"): Венецуела не може да стане 3–4 млн. барела/ден „суинг" производител за една нощ. Но реалистичната опция за средносрочно увеличение на добива променя очакванията и позициите в преговори. В тази логика е и тезата на Олег Дерипаска, изказана след отвличането на Мадуро, че американски достъп до големи резерви може да спомогне цената да се държи под 50 долара/барел (което ще е пагубно за Русия).
- Диверсификация на доставките за американската система: венецуелският петрол е свръхтежък и с високо съдържание на сяра. Точно такъв суров петрол много рафинерии по Мексиканския залив са проектирани и модернизирани да преработват, така че достъпът подобрява икономиката на рафинериите и сигурността на доставките.
- „Махмурлук" от национализациите: национализациите и принудителните преструктурирания на съвместни предприятия при Чавес унищожиха или размиха големи чуждестранни (вкл. американски) участия, оставяйки дълга следа от арбитражни дела и политическо раздразнение. Това е удобен вътрешнополитически разказ, дори да не е основният стратегически двигател.
- Куба - субсидираният венецуелски петрол дълго време беше енергиен буфер за Хавана; ограничаването на тези потоци удря кубинската енергетика и финанси и може да постави Куба на колене. А Куба е тежка драма за САЩ от десетилетия.
Та, да, до голяма степен е заради петрола. Дали е разумна е легитимна стъпка е отделен въпрос.
И по-голямата картина: геополитическата роля на петрола намалява с електрификацията, ефективността и технологичната конкуренция, но той още има значение като източник на приходи за петродържави и като инструмент за натиск чрез санкции, съюзи и финансиране на войни.
(От фейсбук)
