Има инциденти, които не трябва да се забравят главно защото се повтарят при всеки подобен случай
Купища кухи и дежурни фрази, изпразнени от елементарно съчувствие и съдържание, се изприказваха след трагичния инцидент с прекършеното дърво, което уби млада жена, майка на две деца, по пътя към Витоша.
Дългите празници сякаш допълнително потопиха и истината, и вината, и оправданията за станалото.
Било нелеп инцидент, хората сами трябвало да поемат риска, когато тръгват към планината. Подобна наглост се чу от чиновници, които според заплатата, която им се плаща, би трябвало да отговарят за въпросната територия.
Мястото на трагедията било към природен парк “Витоша”, тепърва щяла да се сформира комисия, която да установи кой и дали носи вина.
Щели да се назначат проверки, да се види имотът, на който е било дървото - дали е частен, общински, или пък държавен. Всичко изброено дотук просто и ясно казва само едно: Забравете този случай!
Както впрочем обичайно става у нас. Три дни - толкова трае всяка драматична и трагична емоция, после всичко приключва от само себе си. В повечето случаи изместено от поредна тежка трагедия. Ако пък няма скандал, някой сръчен пиар ще го съчини.
Когато няма отговорност, трагедиите са предизвестени - този тъжен извод повтаряме всеки път след всяка нова трагедия. И все се оказва, че чиновник не си е свършил работата. И все започват едни проверки, които никога не свършват. Освен с оневиняване.
Има обаче инциденти, които не трябва да се забравят главно защото се повтарят при всеки подобен случай.
Първо, дърветата в България убиват. Не за първи път. И уви, едва ли за последен. Случва се в центровете на градовете, по пътищата на държавата.
Служебната характеристика на едни хора, които са щатни еколози към съответните управи, разрешават или забраняват да се отсече дърво. Мълчат си дори когато то е изгнило и опасно, защото едни други еколози, които са особено шумни, веднага щели да скочат...
Второ - веднага след трагичен инцидент като този на Витоша започват обяснения как редовно преглеждали дърветата, но точно това, убило човек, нямало симптоми да е прогнило и да бъде съборено от бурен вятър...
Трето - в ерата на цифровите технологии да се говори, че комисия тепърва щяла да установява на чия територия било въпросното дърво, е не просто смешно, а жалко.
За какво има служби “Кадастър”, които могат да направят въпросната справка за има-няма минути. Какви комисии, какви пет евро.
Четвърто - докато онези, които трябва да поемат отговорност, се чудят как да я прехвърлят върху някой извънземен, нека поне за секунда-две се поставят на мястото на почерненото семейство.
Две деца - на 8 и на 2 години, изгубиха майка си и тази загуба с нищо не може да бъде компенсирана. Цяло чудо е, че те и баща им са останали живи под премазаната кола.
Та затова нека въпросните (без)отговорни служби, агенции и всякакви активисти, се позабързат. Убийството стана не в джунглата, не в горите тилилейски, а на асфалтиран път в края на София към Копитото. И каква е гаранцията, че утре някое друго дърво, уж проверено, няма да падне и да предизвика поредна трагедия.
