Петролът вече не е безусловният главен шалтер на геополитиката

Президентът Тръмп заяви, че САЩ ще „управляват страната, докато не се осъществи безопасен, правилен и разумен преход" и че петролният добив ще е в центъра на американското присъствие във Венецуела. Тези заявления повдигат въпроса: колко барела петрол и за колко време ще влязат на световния пазар. И как това ще се отрази на Русия и на автомобилната индустрия.

Венецуела е страната с най-големите петролни запаси в света, но при управлението на Чавес и Мадуро добивът се срина до около 1 млн. барела дневно спрямо приблизително 3,5 млн. б/д в пика през 70-те (и около 3,2–3,4 млн. б/д в края на 90-те/началото на 2000-те).

Ако производството бъде върнато до около 3,5 млн. б/д, това означава допълнителни ~2,5 млн. б/д на пазар, който и без това се охлажда след ценовия пик през 2022 г., при свръхналичност напоследък и цена на Брент около $60. Допълнителните количества от Венецуела може да тласнат цената до около $50 за барел. Олег Дерипаска изрази тревога за Русия: ако контролираш около 50% от глобалните запаси, можеш да държиш цената под 50 долара. (Разбира се, всичко това няма как да се случи от днес за утре.)

По-ниската цена на петрола би притиснала сериозно руските финанси. Последният руски бюджет беше изготвен с очаквана цена на Брент от $70. По-ниската цена на петрола ще удари тежко и руската военна машина.

Що се отнася до другия „петролен" въпрос, двигателя с вътрешно горене, едва ли по-ниската цена на петрола ще промени тенденцията на свиващия се пазар. Конкуренцията при електромобилите, електрификацията, енергийната ефективност и китайският мащаб и иновации са основните фактори, които движат новата мобилност и тя няма да се обърне заради по-ниска цена на Brent.

Петролът вече не е това, което беше: все още мощен фактор, но вече не е безусловният главен шалтер на геополитиката и индустриалната стратегия.

(От фейсбук)