На икономическата карта на Европа в момента е трудно да се открият светли точки. Но на източния фланг една голяма икономика блести ярко: тази на Полша. Какво могат да научат другите страни от нея?
Икономиките на държавите от ЕС куцат малко или повече, но показателите на Полша са положителни: с ръст на БВП от почти три процента през 2024 година страната изпреварва средното за Общността ниво от един процент, каквито са и данните за двете най-големи икономики в ЕС - френската и германската. Ръстът на Франция е 1,2 на сто, а в Германия дори се стигна до спад от 0,2 процента.
Развитието на Полша е оптимистично и през тази година: растежът през второто тримесечие бе 0,8 процента, което е петото най-добро постижение в ЕС. На годишна база ръстът може да достигне 3,3 процента през 2025-а, а догодина да нарасне с още три пункта. При това не става дума за внезапен успех: от присъединяването си към ЕС през 2004 година средният годишен растеж на страната е почти четири процента, съобщава "Дойче веле".
Борсовата търговия процъфтява и пазарите виждат в Полша една от най-устойчивите и динамични икономики в ЕС. „През последните две десетилетия Полша определено постигна огромни успехи", казва пред ДВ икономическата анализаторка Катаржина Жентаржевска. „Брутният вътрешен продукт (БВП) се е удвоил. Това е изключително", коментира тя.
Големината има значение
Икономистът Якоб Функ Киркегор от американския мозъчен тръст Peterson Institute for International Economics казва, че успехи като полските се проявяват в определена степен и в другите източноевропейски и в балтийските страни, но има една решаваща разлика - Полша е голяма. "Затова на ниво ЕС това действително е от значение - както в политически план, така и по отношение на икономическата тежест."
Полша има 37 милиона жители, тя е третата по големина в ЕС. Икономиката ѝ, на базата на БВП, междувременно се доближава до топ 20 на най-развитите в света. С нарастването на икономическата тежест на Полша се увеличава и нейното стратегически и геополитическо значение.
През последните години страната значително увеличи разходите си за отбрана - до 4,5 процента от БВП. Голяма част от разходите за отбрана отиват за чуждестранни договори, а не за вътрешно производство. Според Жентаржевска растежът на Полша се дължи не толкова на износа, колкото на вътрешното частно потребление, което е стълбът на растежа. Това води до ниска безработица и едновременно с това до увеличение на реалните заплати.
По този начин страната е относително добре защитена от външни шокове. „Ако има глобален спад, от него естествено първи ще бъдат засегнати по-малките, експортноориентирани икономики. В полската относително затворена икономика потреблението няма да е засегнато."
Пример за успешна европейска интеграция
Каква е все пак рецептата на Полша? Жентаржевска отбелязва в този план успешната интеграция в ЕС, НАТО, Шенгенското пространство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като ключове към успеха. „Ако разгледаме интеграционната концепция като цяло, Полша наистина се справи добре." Макар да не е въвела еврото, страната печели от присъединяването си към ЕС през 2004 година от европейските субсидии. „Не можем да отречем, че достъпът до европейските средства бе много важен фактор за растежа", посочва експертката.
Киркегор е на същото мнение. Според него Полша е „използвала средствата на ЕС за значително подобряване на своята инфраструктура. Успяла е изцяло да се справи с корупцията, ширеща се по време на социализма. Успяла е и да създаде привлекателна среда за бизнес и е осигурила добра квалификация на работниците. Полша е чудесен пример за успешна интеграция в ЕС".
Политическото разделение застрашава парите от ЕС
Има обаче и заплахи. През последните две десетилетия Полша е разделена политически между един голям десен блок, воден от популистката консервативна партия „Право и справедливост" (ПиС), и от либералния лявоцентристки блок, начело на който сега е коалицията на премиера Доналд Туск.
Коалицията на Туск е по-скоро добронамерена към ЕС и победата на неговата фракция на парламентарните избори през 2023 година бе възприета като гаранция за осигуряването на европейски пари за Полша в дългосрочен план, тъй като по време на своя мандат „Право и справедливост" непрестанно влизаше в спорове с ЕС във връзка с независимостта на правосъдието.
Победата на Карол Навроцки на президентските избори тази година - независим евроскептик, подкрепян от „Право и справедливост", обаче се възприема като потенциално вредна за връзките на Полша с ЕС.
Само седмици след встъпването си в длъжност през 2023 година премиерът Туск можа да убеди ЕК да отпусне 137 милиарда евро насърчителни средства, ако правната система на Полша бъде отново съобразена с нормите и правилата на Общността. Неговите опити обаче за обмисляне на възможното уволнение на съдии, назначени по време на управлението на „Право и справедливост", го поставят в пряк конфликт с Навроцки.
Жентаржевска подчертава, че Полша е постигнала икономическия си напредък въпреки политическото разделение между двата блока. „Полша е добър пример за това как могат да се постигнат напредък и динамичен растеж при различни политически партии или ориентации, независимо дали консервативни или либерални", казва тя.
Полша - новата Германия?
Смята се, че допълнителни социални разходи, като например въведените от „Право и справедливост" детски надбавки, са се оказали полезни и са допринесли за стимулирането на икономиката. Но както посочва още Жентаржевска, допълнителните разходи наред с увеличаването на средствата за отбрана и инфлационния шок след пандемията са довели до напрежение около бюджета на Полша.
Разчетите на полския финансов министър Анджей Домански могат да означават дефицит от 6,5% от БВП през 2026 година. Банковият експерт Рафал Бенецки обяснява, че заради устойчивия растеж рейтинговите агенции и инвеститорите принципно нямат никакви съображения във връзка с Полша. Но той смята също така, че страната има нужда от „убедителен бюджетен план за укрепване на доверието".
„Полша ще трябва да се изправи пред това предизвикателство", казва Жентаржевска. „Ще има нужда от консолидация на бюджета и икономии, което естествено може да възпре растежа." Според нея обаче сегашната увереност е оправдана. „Ниската безработица, доверието на потребителите и най-вече високата производителност - всичко това допринася за положителните настроения и икономическите успехи на страната."
Това мнение се споделя и от Киркегор, който е убеден, че Полша може да подпомогне много останалата част от ЕС, що се отнася до икономическата динамика и гъвкавостта. „Ако се предположи, че Германия вече не е в състояние да се реформира, а Полша продължава да се развива по същия начин, както от присъединяването си към ЕС преди 20 години, тя в някой момент ще засенчи страни като Германия."
