Когато през 2014 година Цвети Дончева се мести във Виена, за да помага на майка си, тя надали e подозирала, че 12 години по-късно ще трябва да застане пред съда. И то в рамките на най-големия шпионски процес в Австрия от Втората световна война насам, който ще започне на 22 януари 2026 година.
Осем години властите в Австрия, Великобритания, Германия, Франция, Италия и Съединените щати разследват мрежата от руски шпиони, ръководена от вероятно най-ценния шпионски кадър на Владимир Путин в Европа - създателят на Wirecard Ян Марсалек. И стигат до редица негови партньори, служители и „полезни идиоти", както самата Цвети се описва пред австрийските власти, пише "Дойче веле".
Кои са те? Делото във Виена е концентрирано върху фигурата на Егисто От - бивш служител на службите в Австрия, уличен като сътрудник на Марсалек, който е помагал с шпиониране, кражба на документи, лаптопи, телефони, технологии и даване на подкупи. Как обаче властите стигат до такива подробности от дейността на Марсалек и Егисто От? Голяма заслуга има небрежността на един друг българин - Орлин Русев.
221 телефона, 258 хард диска и много чатове
221 телефона, 495 СИМ карти и десетки хиляди чат съобщения - това откриват английските власти в дома на Орлин Русев, когато го задържат в Лондон през февруари 2023 година. Макар да се занимава с технологии, Русев очевидно подхожда доста небрежно към комуникацията си с Марсалек и не изтрива съобщенията помежду им. Съобщения, в които дори се обсъждат планове за отвличания и убийства - от Австрия до Черна гора.
Австрийското издание „Профил" разполага с чатовете, от които става ясно, че Ян Марсалек е работил години наред за руската федерална служба за сигурност ФСБ, както и за военното разузнаване ГРУ. Самият Русев пък е имал отговорни задачи - например да снабди Марсалек с лаптопи SINA през 2021 година - криптирани устройства, които гарантират сигурността на информацията дори и в компрометирани мрежи. Марсалек разказва на Русев в чатовете, че Русия няма достъп до подобни технологии заради санкциите. Русев първоначално твърди, че ще се опита да ги уреди чрез контактите си в България. Контакти, чрез които, според „Профил", той е уредил и фалшив български паспорт на Марсалек. ДВ изпрати запитване до МВР и ДАНС дали има информация за случая, но до публикуването на този текст не получи отговор.
В крайна сметка, устройствата са уредени от бившия говорител на австрийската крайнодясна Партия на свободата Александр Суровец, който ги предава на Егисто От. Оттам те трябвало да бъдат предадени на българските агенти, откъдето да стигнат до Истанбул и съответно до Москва. Лаптопите били предадени в апартамент на зета на От в 21 микрорайон на Виена. Точно там няколко месеца по-рано са предадени и три телефона, откраднати от високопоставени служители на австрийското вътрешно министерство, които от От отиват в ръцете на руската ФСБ.
А знаете ли кой е на мястото на предаване и в двата случая? Цвети Дончева, разбира се.
Цвети Дончева и Ваня Габерова - агенти или „полезни идиоти"?
Вероятно за мнозина е странно как Цвети Дончева, която във Виена се издържа основно от социални помощи и чистене на апартаменти, се оказва толкова ключова фигура в тази шпионска схема? Разковничето е в суетата. В България Дончева се сприятелява с Ваня Габерова, която е маникюристка в козметичен салон. Ваня по-късно заминава да живее в Лондон, където става гадже на Бисер Джамбазов. Джамбазов пък започва работа... при Орлин Русев. Впоследствие те рекрутират и Цвети Дончева. Пред австрийските власти тя разказва различни версии как е станало - лъжели я, че става дума за студентски проекти, после, че работели за Интерпол.
Както и да се е случило, Дончева явно се оказва в колата на Джамбазов, докато той пътува към апартамента на зета на Егисто От. Пред властите в Австрия тя разказва, че той ѝ обяснил, че се срещат с колеги полицаи от Виена. Дончева потвърждава, че в автомобила е имало пари, които според партньора на нейната приятелка били предвидени „за австрийските полицаи". Но за кого?
Изказванията на Цвети Дончева създават сериозен проблем за Егисто От, отбелязва главната редакторка на „Профил" Ана Талхамер. Защото разследващите във Виена откриват „малко" несъответствие между доходите му и парите в брой, с които той разполага. „Малкото" несъответствие - 396 162 евро и 21 цента.
На групата във Виена се поставят редица задачи - журналисти и представители на службите трябвало да бъдат следени, а част от техниката им - открадната. Сред мишените са шефът на разузнаването Омар Хаджави-Пирхнер, разследващият журналист Христо Грозев и самата Талхамер. Цвети Дончева следи и записва главната редакторка на „Профил". Пред австрийските власти българката се опитва да обясни, че не знае какво точно е трябвало да прави, но в разказа ѝ често има противоречия, заради които тя сега ще бъде изправена пред съда.
Атаки срещу Христо Грозев
Христо Грозев обаче изглежда е бил основната цел. Той е следен месеци наред, групата нахлува в апартамента му, краде лаптоп, а по време на едно негово пътуване изчезва и външен хард диск. В чатовете между Марсалек и Русев те дори обсъждат потенциалното му отравяне с „Новичок". Този тип разговори често се водят между двамата. През септември 2021 година пък те обсъждат отвличането и дори убийството на бивш руски следовател в Черна гора, както разказа „Файненшъл Таймс" преди няколко месеца. Русев предлага наемането на частен самолет, който да го откара до Москва. И дори предлага баща му да го пилотира. „Това е секси", отговаря Марсалек.
За да могат да следят полетите на хора като Грозев, Марсалек и Русев дори основават туристическа агенция в България. Очевидно с помощта на подставени лица, тъй като Русев има участие само в една фирма в страната - „Май Тотал" ТВ ООД, която се занимава с телевизия, мултимедия и софтуер, показва проверка на ДВ. Марсалек и Русев започват да работят с Цветелина Генчева - служителка в наземния оператор на летището в София.
Междувременно във Виена Цвети Дончева и колегите ѝ наемат апартамент срещу този на Грозев. Дори подкупват куриер, който да събира информация.
Порочна криминална схема, която е пуснала пипалата си навсякъде
Австрийските власти не пестят усилия, за да разплетат тази история. Защото имат сериозни основания да вярват, че и други хора са замесени в нея, включително такива, които все още работят в службите в страната. Според разследването до момента само за кражбите на техника са били ангажирани 10 души - от тях е потвърдена идентичността само на трима.
В същото време в чатовете между Русев и Марсалек се говори и за рекрутирането на служител на българското посолство в Австрия. Явно такъв е намерен, но идентичността на жената все още не е разкрита. Посолството е „много некооперативно" и се предполага, че в него има „руско проникване", се казва в изявление на австрийските власти пред „Профил". ДВ също се опита да зададе въпроси на българското посолство във Виена. От Министерството на външните работи се свързаха с нас и увериха, че ще проверят случая.
Система, която включва високопоставени държавни служители, източници от тайните служби, полицаи, дипломати и престъпници - случаят „Марсалек" е едно от най-големите предизвикателства пред европейските служби и явна атестация за рисковете, пред които е изправена Европа днес. Но защо толкова много хора са склонни да предадат своята държава и интересите ѝ?
Собствената изгода над общото благо
„Има много хора, които поставят собствената си изгода над общото благо - това само по себе си не е нещо необичайно. Но колко голям е криминалният потенциал в този случай и колко широкоразпространен е той в държавните апарати, е удивително", коментира пред ДВ Анна Талхамер. „Особено когато се анализират чатовете за България, става ясно, че от групата са имали отлични връзки с тайните служби, министерствата, съдебната система, където работят хора, които нарушават правилата за пари. Очевидно това е и проблем на държавния контрол, който си затваря очите, вместо да се справи с проблема."
В чатовете си с Марсалек Орлин Русев се хвали с контактите си в българските институции и с това, че с достатъчно средства може да си позволи всичко. „Ето защо хората в България излизат на улицата и то с пълно право. Нашата задача като журналисти: да гледаме там, където другите си затварят очите", обобщава главната редактор на „Профил".
