Военен, племенен и икономически конфликт заплашва да разцепи държавата на две воюващи страни
Дарфур бързо се превърна в глобален символ на геноцид и свидетелство за неспособността на световната общност да защити цивилните. Международните организации документираха систематични престъпления, масови изнасилвания, въздушни бомбардировки, екзекуции на място и принудително разселване на цели общности. Насилието не беше случайно, а планирано във военните командни центрове и осъществено в координация между армията и милицията на джанджауидите, която се превърна в инструмент за колективно наказание срещу неарабските и немюсюлманските племена.
От април 2023 г. Судан преживява една от най-сложните комбинирани кризи в своята съвременна история. Рискът от разпад на държавата започва с избухването на открит конфликт между суданските въоръжени сили, водени от генерал-лейтенант Абдел Фатах ал-Бурхан, и силите за бърза подкрепа, водени от Мохамед Хамдан Дагало - Хамидти. Този конфликт не възникна внезапно, а е резултат от десетилетия на политически и военни напрежения, които излязоха наяве след суданската революция през 2019 г. и падането на режима на диктатора ислямистът Омар ал-Башир.
Корените на кризата
Те се крият в политиката на режима на Башир да разчита на племенни въоръжени милиции, паралелни на армията, за да си осигури продължително задържане на властта. По време на войната в Дарфур в началото на новото хилядолетие бе сформирана паравоенна група на има Джанджауид, която по-късно се трансформира в Сили за бърза подкрепа, които получиха широки правомощия и финансови и икономически привилегии по време на управлението на Башир.
Създаването на Джанджауид беше отговорът на режима срещу бунтовете на неарабските и немюсюлманските племена срещу дискриминацията и терора упражняван над тях .Тази престъпна група продължи повече от две десетилетия кървавата война, в която суданска кръв напои пясъците на Дарфур, Хартум и Джазира.
Няма общоприето тълкуване на думата „джанджауид". Някои я превеждат като „демон на кон, който носи картечница и убива всички ". Други я свързват с арабски месар от Дарфур на име Хамид Джанджауид, известен с жестокостите, които е извършил срещу африкански села. Накратко, това е въоръжена група, която се е появила в региона на Дарфур, родена в резултат от племенни конфликти и слабостта на централната власт, за да се превърне в символ на безгранично насилие.
След падането на Башир Силите за бърза подкрепа се превърнаха във влиятелен политически и военен фактор и участваха в преходното правителство заедно с армията и гражданските сили. Хамидти изигра двусмислена роля в революцията - от съюзник на диктатора се превърна в активен участник в свалянето на Башир, а по късно игра основна роля в потушаването на протеста след революцията през 2019 г., което му осигури влияние във властта, но и враждебността на гражданските сили в Судан, които го обвиниха в прокопаването на демократичната промяна в страната.
Войната между двамата генерали започна когато националната армия обяви плановете си да контролира преходния етап. Хемидити се представи като защитник на революцията и преходния период. Икономическите интереси на двамата играчи са една от многото причини за тази гражданска война, тъй като Силите за бърза подкрепа контролират жизненоважни сектори на икономика и природните богатства в държавата, като златните мини и търговските мрежи, което засили конкуренцията с армията.
Конфликтът в Судан не се ограничаваше до борба за влияние и интереси, а се разпростря отвъд границите на страната, като включваше регионална и международна намеса. Западни разузнавателни доклади обвиняват Обединените арабски емирства, че са застанали на страната на Силите за бърза подкрепа като им доставят оръжия и муниции и внасят наемници от други страни. Египет открито подкрепи суданската армия като официалната военна институция в страната. Западните сили се опитаха да подтикнат воюващите страни към примирие, но без осезаем успех. Икономическата и политическата намеса в Судан оказаха голямо влияние върху конфликта и войната там, тъй като армията контролира големи и важни икономически сектори като селското стопанство, недвижимите имоти и инфраструктурата, докато Силите за бърза подкрепа контролират златните мини и търговските мрежи, простиращи се от Либия и Обединените арабски емирства до Чад. Тези ресурси представляват гръбнака на суданската икономика и който ги контролира, ще има преимущество в продължаващия конфликт.
А той вече е причинил сериозна хуманитарна криза. Над 10 милиона души са разселени в и извън Судан, образованието, здравеопазването и други услуги са почти напълно разрушени, а гладът заплашва милиони граждани, тъй като международната помощ намалява. Войната е съпроводена и с груби нарушения от двете страни, включително убийства заради племенна или религиозна идентичност, набиране на деца и масови изнасилвания и извънсъдебни екзекуции. Усилията за посредничество досега не са успели да наложат трайно примирие и прекратяване на огъня, а Судан сега е заплашен от разделяне на две враждуващи държави поради настояването на всяка от страните да постигне военна победа за сметка на другата.
Конфликт за ресурси?
Войната може да изглежда като вътрешен конфликт за богатствата на Судан, като се има предвид контекстът на конфликта и контролът, който двете страни упражняват над различни части от икономиката.
На 27 ноември 2019 г. Ройтерс публикува разследване, в което се разказва за собствеността на Хамидти върху мините Джабал Амер и милиардите долари, които той е спечелил от контрабандата на суданско злато. Руските наемници от „Вагнер" също години наред играеха важна роля в защитата на операциите на Силите за бърза подкрепа и контрабандата на част от суданското злато към Русия, която Хамидти посети няколко пъти - явно и тайно, за да обсъди продължаването на износа на злато към Русия, както сам заяви, и да получи руски оръжия.
Ислямизирана армия
Суданското ислямско движение (Мюсюлманските братя) успя да увеличи влиянието си в армията след държавния преврат от 30 юни 1989 г., воден от бившия президент Омар ал-Башир, но днес то е подложено на натиск да бъде отстранено от властта. Въпреки че в началото на преврата си Башир отрече, че Ислямското движение е имало роля в завземането на властта, по-късно той призна, че то е било неразделна част от преврата.
Тази връзка беше потвърдена и от многобройни публични изявления на висши ислямски лидери години след като те взеха властта в страната.
Според публични изявления от срещи на Ислямското движение, от първите месеци на преврата на Башир ислямистите систематично са отстранявали голям брой независими офицери и са ги замествали с ислямски елементи, а след това са ги индоктринирали чрез военни академии в продължение на много години.
Много судански граждани вярват, че с течение на времето по-голямата част от военните и силовите лидери са станали лоялни към ислямското движение, ако не и негови кадри. В тази връзка пенсионирани офицери заявиха пред лондонския вестник Asharq Al-Awsat, че „по време на 30-годишното управление на Омар ал-Башир армията се превърна в отражение на движението Мюсюлмански братя, а не в обединяваща национална институция, както беше при предишните военни режими, които запазиха националната идентичност на армията". Според тези офицери „влиянието на ислямистите не се е ограничавало до армията, а се е разпростряло и върху полицията, службите за сигурност и разузнаването, където националните държавни институции са били разформировани и почти напълно преидеологизирани в полза на плановете на това движение".
Днес, в сянката на суданската гражданската война, която бушува от две години и половина, този кървав поход се проявява в най-ужасната си форма, от Ел Фашер, градът, който някога беше символ на султаната и наследството на Дарфур, до неотдавнашните кланета, които превърнаха името му в синоним на трагедия и разруха. Въпросът вече не е кой държи властта, а по-скоро самата държава, в която тази власт се упражнява.
Възможни сценарии
• Войната продължава, докато едната страна се изчерпи или се стигне до пряка регионална интервенция.
• Политическо уреждане чрез силно регионално или международно посредничество води до споразумение за разделение на властта, макар и временно.
• Държавата се разпада и се разделя на враждуващи военни зони на влияние, което е най-опасният и вероятен сценарий в момента.
Някои битки бележат повратна точка, а битката при Ел Фашер в края на октомври начерта сурови линии в сърцето на Судан. Картините, идващи от Ел Фашер в региона Дарфур, бяха описани от ООН и международните организации като военни престъпления и бяха осъдени от Съединените щати.
Сякаш битката при Ел Фашер показа, че Судан е оставен на произвола на съдбата.
