Името на Катрин Шакдам отново излезе на преден план, след като проникването на Мосад в Иран се превърна в гореща тема за дебат, а необходимостта от противодействие на израелските мрежи за влияние в Иран стана популярна тема.
Преди около пет години името на еврейката с двойно британско и френско гражданство, Катрин Перес-Шакдам, се появи в заглавията на иранските медии. Някои твърдяха, че като е симулирала интерес към исляма и Ислямската република, тя е успяла да установи близки връзки с видни и влиятелни институции и личности в Иран, където е събирала чувствителна информация, действайки като шпионин на Израел.
Други твърдяха дори, че тя е установила близки, дори сексуални, отношения с някои лица на официални постове, за да постигне целите си. Въпреки че по това време тя отрече тези обвинения, медийната полемика около нея не е престанала.
През първите дни след 12-дневната война между Израел и Иран името на 43-годишната Катрин Шакдам отново излезе на преден план, тъй като проникването на Мосад в Иран се превърна в гореща тема за дебат, а необходимостта от борба с израелските мрежи за влияние в Иран излезе на преден план.
Мохамад Джавад Зариф, бивш външен министър на Иран, заяви в телевизионно интервю: „Трябва да разберем откъде идва това влияние. Трябва да знаем как Катрин Шакдам е влязла в нашата страна. Защо забравяме тези неща? Трябва да открием източника на това влияние."
Мустафа Квакубиан, бивш член на иранския парламент и генерален секретар на Народната демократична партия, също направи спорни изявления в телевизионно предаване, като заяви, че по време на посещенията си в Иран Шакдам е имала сексуални отношения със 120 влиятелни хора, което й е позволило да проникне в системата. Тези твърдения бяха толкова шокиращи, че иранската съдебна власт обвини Квакубиан заради „необосновани твърдения и разпалване на обществеността".
В противопоставяне на тези обвинения агенция Fars News Agency, свързана с Иранската революционна гвардия, обяви, че Катрин Шакдам е посетила Иран само пет пъти за кратки пътувания с обща продължителност 18 дни и че не са регистрирани документи или доклади, доказващи аморално поведение, подозрителни връзки или незаконни дейности от нейна страна в Иран. Агенцията добави, че твърденията срещу нея са политически мотивирани и имат за цел да дискредитират политическите опоненти.
От своя страна, Шакдам заяви в интервю за персийската секция на BBC: „Аз не съм шпионин или агент на която и да е държава. Аз съм просто политически анализатор." На въпроса дали ирански служители са установили сексуални взаимоотношения с нея, тя отговори: „Не, абсолютно не."
Въпреки това противоречивите позиции и поведение на Катрин Шакдам, особено нейната скорошна антииранска позиция, подновиха споровете около нея, което накара опонентите й отново да настояват, че тя е шпионка.
Коя е тя?
Катрин Перес-Шакдам е френска журналистка от еврейски произход, политически анализатор и коментатор. Тя е специализирана в западно азиатски и ислямски въпроси. Шакдам е бивш консултант на Съвета за сигурност на ООН за Йемен и експерт по ислямски тероризъм, радикализация и антисемитизъм.
Шакдам, която живее във Великобритания, беше публикувала статии в ирански медии с твърда линия като Kayhan, Tasnim и Mehr и беше представяна като журналистка, подкрепяща т.нар. ос на съпротивата. Тя е работила за определен период като медиен съветник на някои официални ирански институции и е получила достъп до религиозни и свързани със сигурността кръгове в рамките на режима.
През 2021 г. Шакдам разкрива в статия, публикувана в The Times of Israel, че е еврейка и че е била изпратена да изпълни мисия за проникване в иранската медийна система.
Катрин Перес-Шакдам е родена в светско еврейско семейство във Франция през 1982 г. Има бакалавърска степен по психология и магистърска степен по финанси от Лондонския университет, както и магистърска степен по комуникации. Интересува се от политика и въпросите на Близкия изток и говори пет езика.
По време на обучението си в Лондонския университет тя среща бъдещия си съпруг, сунитски мюсюлманин от Сана, Йемен. След шест месеца, на 18-годишна възраст, тя се омъжва за него и ражда две деца. През 2014 г. се развежда и получава попечителство над децата.
Шакдам казва, че след като се омъжила за йеменски мюсюлманин, се озовала в сърцето на ислямския свят и че опитът й в Близкия изток и последвалата работа като политически анализатор й дали уникална, рядка възможност да изпита как човек може да загуби идентичността си, когато се сблъска със систематичен антисемитизъм.
По време на престоя си в Иран от 2015 до 2018 г. тя се представя като мюсюлманка, която вярва в шиитските принципи, Тя има много снимки със Зайнаб, дъщерята на предишния командир на иранските сили „Кудс" Касем Солеймани.
На 27 март 2018 г. каналът Thulth в Telegram, който е свързан с лица, близки до бившия ирански президент Махмуд Ахмадинеджад, публикува снимка на Шакдам с текст, в който се посочва, че тя пише за уебсайта на аятолах Хаменей, но е влиятелна фигура в израелския режим и че е разкрила влиянието си в Иран в статия за The Times of Israel.
След това каналът публикува материал, в който се казва: „Веднага след излъчването на новината няколко ирански информационни агенции започнаха да изтриват статии, написани от Шакдам, а различни медии и лица, включително фигури от Революционната гвардия, които преди това бяха я интервюирали, се опитаха да очистят имената си и да отрекат всякаква връзка с нея."
Преди това, иранските медии бяха правили редица интервюта с Шакдам като анализатор, включително Press TV, англоезичният канал на официалната радио- и телевизионна компания на Иран.
Уебсайтът на вестник „Daniat Economy" публикува коментар на Надер Талебзаде, ирански режисьор и документалист. Той изразява съмнение, че Шакдам е израелски шпионин. Според него, че тя „не е много дълбока личност, за да се каже, че врагът е инвестирал в нея, а просто е заинтересована от славата и финансовите си интереси".
Шакдам отрича ,че се опитвала да проникна в иранските медии или да получи достъп до коридорите на властта. Помолиха ме да напиша анализи и да проведа интервюта.Поканиха ме да присъствам на конференцията за Палестина, така че отидох. Иран беше този, който се свързваше с мен всеки път... За мен това беше и възможност. Не искам хората да мислят, че съм ги експлоатирала.
Когато я попитаха дали е била наясно с рисковете от пътуването до Иран, Шакдам заяви, че е пътувала с френски паспорт и че „иранските власти са били наясно с нейната еврейска идентичност, но поради мюсюлманския й съпруг и това, с което се занимава, никой не я е подозирал. Те я използваха като пропаганден инструмент за свои цели."
Шакдам, която носи хиджаб в Иран, както и в интервюта за иранската телевизия и на други места, обяснява: „Когато пътуваш до Иран, трябва да носиш хиджаб." Тя добавя, че съпругът й е йеменски мюсюлманин и че е решила да носи хиджаб, за да се чувства семейството комфортно, но е спряла да го носи, когато са се разделили. Тя отрече да има връзка между бившия й съпруг и иранското правителство, като заяви, че той е „сунит и не се интересува много от Иран, а нейните статии в иранските медии са причинили разрив между тях".
След израелската атака срещу Иран, която да продължи 12 дни, започвайки на 13 юни 2025 г., Шакдам написа статия, озаглавена „Иранската доктрина за камикадзе", в която обяснява, че „Ислямската република не е изградила своята сигурност на базата на оцеляването, а на базата на мъченичеството и унищожението".
В статията си, публикувана от Центъра за сигурност и външни работи в Йерусалим на 23 юни 2025 г., тя твърди, че в случай на екзистенциална заплаха иранското правителство „е готово да унищожи жизненоважната инфраструктура на страната и да предизвика хуманитарна и екологична катастрофа, за да отвърне на удара и да обвини другите".
