Без посредници - общината сама да го прибира, както е в Мюнхен, Виена, Копенхаген
Като научих за новата криза със софийски боклук, се сетих за веселия филм на Кустурица “Черна котка, бял котарак”. Действието се развива в циганска махала на брега на Дунава, където повечето герои са дребни мошеници и бандити, но един се извисява над тях с нещо като благородство – тарторът Гърга Питич. Той е циганският аналог на Дон Корлеоне от романа на Марио Пузо - хем мафиот, хем въздава справедливост и човечност.
Та този Питич първоначално натрупал капитала си от боклука в Италия. Дали е заобичал чистотата, не става ясно, но край оградата на семейната му крепост едно прасе ръфа картонения калник на изоставен трабант – мила родна картинка.
Та като чух, че кметът Васил Терзиев се опитва да докара чужда фирма да чисти в София, рекох си –
дали няма да попадне на самия Гърга Питич?
Сигурно ще е като у дома си, само дето трабантите свършиха. Жал ми е обаче за кмета, не го виждам как ще излезе на глава с мафиот като стария Гърга. Преди 16 години самият генерал-лейтенант Бойко Борисов не успя да се справи с Вълка, какво остава за Васил Терзиев, който дори не е ходил войник?
Освен че беше мафиотска, в онези години битката за боклука беше и политическа. Вълка беше човек на Ахмед Доган, Доган беше човек на Сергей Станишев или обратното, а Бойко Борисов им нахлу в боклука с чисто нова партия и достатъчно борчески връзки. Какво повече може да стори новият кмет - да чете Евангелието и да се моли Богу? Ако не си смени изцяло подхода, на следващите местни избори едва ли ще е кмет, “Спаси София” ще се спасява поединично, а боклуците по улиците ще затрупат пътните табели.
Но аз не искам да критикувам, а да помогна. Искам да видя кмет победител. Гледах интервюто на Васил Терзиев при Георги Любенов преди 2 седмици и стигнах до извода, че му липсва план. Иска да промени всичко, но без да променя нищо. Няма как господството на боклукчийския картел да бъде преодоляно – докато тази дейност е поверена на частници като Вълка, все по-лошо ще става. Днес може да му искат по 400 лева на тон, утре ще му искат по 4 хиляди.
Това е неумолимата тенденция. През 2006 г., когато Борисов стана кмет, прибирането на боклука в София струваше 40 милиона на година, а днес вече е 302 милиона по план, но планът явно ще се преизпълни. Догодина може да стане 500-600 милиона и пак да се преизпълни. Няма никакъв механизъм, никаква сила, която да спре лакомията.
Четох анализ на софтуерен специалист, според който
почистването би трябвало да струва едва 74 млн. на година
Отделно ще е нужен еднократен разход от 58 милиона за боклукчийски камиони от най-висок клас, които ще се използват 15 г. Следователно общината би могла да спести 228 милиона само от бюджета за тази година, а догодина – може би 300-400 милиона и нагоре.
Като счетоводна сметка това е напълно реално. Но като политическа реалност това е счетоводно фентъзи. Дявол знае колко от надплатените 228 милиона лева отиват в партийни каси, колко за персонални поощрения на общинари и кметове, колко за ламборгинита. Парите за боклука изобщо не са пари за боклука, те са за партийни ренти и първоначално натрупване на капитала.
Може ли един кмет със съмнително мнозинство в общината да преодолее тази алчна инерция? Абсурд. Може само да поиска своя дял, но г-н Терзиев явно не е такъв човек, той е богат и честен. Виж, ПП-ДБ може да имат нужда от пари за изборите, но те пък разписки не издават, така че накрая пак кметът ще опере пешкира.
Има само едно решение на проблема с боклука
и то е общината сама да си го прибира
– със своя фирма, свои камиони и свои работници. Тогава ще може да плаща 2 пъти по-големи заплати на боклукчиите и пак да спести стотици милиони.
Вярно, ламборгинитата ще намалеят, но те и без това не са подходящи за софийските улици. Като се разхождам из “Бояна”, навсякъде виждам счупени ламборгинита сред боклуците и тук-там някое мазерати. За боянските улици най-подходящ е добрият стар съветски УАЗ 469.
Не, общинската фирма за прибиране на боклука не е връщане в комунизма, а
челен опит в най-развитите капиталистически страни
Например в Берлин, Хамбург и Мюнхен почистването е изцяло общинска дейност. Подобно е положението и във Виена, Копенхаген, Любляна, Талин. Който е посещавал тези градове, не може да не е видял, че там е чисто като в холивудска сапунена опера. Затова пък много по-рядко се виждат ламборгинита.
Такава беше и София, но преди прехода. Тъй като съм от по-по-старото поколение, аз добре си спомням как тогава чистеше общината – всяка нощ улиците се измиваха с мощни маркучи, а водата веднага се оттичаше в канализацията. Всяка хартийка се прибираше. През 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век София беше много по-чист град от Берлин, Париж, Ню Йорк.
Човек можеше да седне на бордюра с бели панталони и като стане, пак да са бели. Пробвал съм го и знам. И така беше не само при комунизма – по царско време пак общината е чистила и винаги по улиците е можело спокойно килим да постелиш, ако не броим улиците без павета. Там се джапаше в кал, но тази кал беше екологически чиста, без двуокис и отровни примеси.
Според десния икономист Милтън Фридман най-ефективното харчене е, ако харчим своите си пари за своите нужди. Тогава внимаваме за всеки долар. А най-неефективното е, когато харчим чуждите пари за чужди нужди. Тогава и 1 милиард не стигат за работа, която струва 5 лева. Точно това прави общината – взема пари от гражданите и ги дава на частните фирми, за да купуват партии и ламборгинита. Така става и с боклука, и с водата, и с паркингите, и с всичко останало. Тогава не е ли по-добре всеки пряко да си плаща на Вълка?
