В тристранния съвет не се търси работещ модел, а само се чува "дайте" и "искаме". А в здравеопазването, това означава "вземете от джоба на пациента", казва мениджърът и собственик на лечебни заведения „Хигия"
Още акценти:
- Съмнявам се, че някой работещ ще е съгласен на него да му е добре, а на работодателя да му е зле. Защото зле ли са работодателите, всички ще страдаме
- Твърдението "Искаме да помогнем на бедните, като натоварим богатите" просто не е вярно. И сега се иска да отрежем клона, на който седим, товарейки тези хора с още данъци
- Брутният ни вътрешен продукт се създава от 1 млн. И 900 хил. честно работещи хора
- В условията на пазарна икономика е много странно някой да въвежда закон за заплати
- Данъците се оказаха взривоопасна тема, г-жо Спиридонова. КНСБ изсипа предложения за промени, на които КРИБ реагира остро. Има ли продължение на спора, освен че работодателите получиха покана от синдиката за конференция по тази трудна тема?
- Голямата разлика между работодателите от КРИБ и синдиката е, че ние не правим конференции, ние работим. Идеята е, че няма как да взаимодействаме с хора, за които смятахме, че са ни партньори, а в един момент те се оказаха от другата страна на бариерата . И агресират с некоректни предложения по отношения на данъците и формирането на заплатите. Ние смятаме, че трябва да сме екип и да сме сигурни, че правим това, което трябва, така че държавата да намери своя път към еврозоната без големи сътресения. Когато екипността е нарушена, ние реагираме.
- Вие лично написахте остър пост в социалните мрежи. Към обвиненията на УС на КРИБ, че КНСБ се държи като политически играч, добавихте и упрека, че техните лидери не са осигурили ничия заплата. Какво искахте да им кажете?
- Тази емоционална реакция всъщност е емпирично изведена. Защото няма как, ако човек е бил от двете страни - като служител и като работодател, да прави такива необмислени предложения. Няколко пъти участвам в тристранния съвет за обсъждане на заплатите в здравеопазването. Стана ми ясно, че там не се търси работещ модел, а само се чува "дайте" и "искаме". Стратегията за оцеляване на здравната система не включва само осигуряване на по-високо заплащане, а на качествена услуга за пациента. Няколко пъти обясних на колегите от синдиката, че на този етап при липиса на повишени приходи в системата на здравеопазването всеки призив за повишаване на заплатите е призив "вземете от джоба на пациента". На този етап никой не може да си позволи огромни скокове. И въпреки всичко стигнахме до разумни решения, така че болниците да останат в стабилно състояние, хората да имат своите работни места. Ако продължат тези непрекъснати искания обаче, те ще доведат до фалит на огромно количество болници и загуба на работни места.
- Защо синдикати и работодатели все не могат да се разберат за заплати, в т.ч. и в ключови сектори като здравеопазването?
- Формирането на заплатата в здравеопазването е комплексно. Няма как да се отнася основна заплата към средна брутна заплата, защото основната заплата в здравеопазването е широко понятие. В кодекса има щатна заплата, брутна заплата, нетна заплата. В този ред на мисли, всички законопроекти, които започват с основна заплата към средната брутна заплата, са израз на финансова некомпетентност. Като работодатели ние не знаем за коя от всички заплати трябва да се съобразим. В условията на пазарна икономика е много странно някой да въвежда закон за заплати. Такова законодателство не е известно досега. Може да има наредба, може да има указания, но закон? Когато говорим за частна и обществена сфера, тези закони трябва да бъдат много добре обмислени. И изобщо не виждам как те могат да бъдат приложими към търговски дружества.
- Синдикатите и левите партии отдавна искат пропорционално облагане, защото плоският данък според тях удрял бедните и хората със средни доходи, а щадял богатите. Вие съгласна ли сте с тази теза?
- Това е еманация на българската поговорка "Не искам на мен да ми е добре, искам на Вуте да му е зле". Не знам чували ли сте някой да се оплаква от плоския данък. Никой не е чул. Никой не обяснява, че дори да се въведе пропорционално облагане, те ще продължат да си плащат тези 10%. Данъкът ще се повиши на хората, които създават работни места и опитват да инвестират в България. Няма да се промени нищо за хората в долната част на скалата. Твърдението "Искаме да помогнем на бедните, като натоварим богатите" просто не е вярно.
В исторически аспект пропорционалната данъчна система е въведена в условия на война, тя не се прави, за да бъде добре за хората, а за хазната.
Но в крайна сметка се оказва, че ние пълним хазната, от която парите отиват към обществения сектор. Той у нас се издържа изцяло от частния сектор. Не само, че расте, но продължава да не прави вноски за пенсионното и за здравното си осигуряване. Една пропорционална система ще натовари допълнително работодателите, които ще бъдат изправени пред избор - да инвестират и създават работни места, да съкращават или просто да отидат в сивия сектор. Не виждам ползата за хората.
- Затова ли в позицията на УС на КРИБ една от критиките е, че синдикатът показва "собствен интерес да иззема доход от трудещите се на пазарен принцип работници и създаваното от предприемачите и да го пренасочва към централния бюджет и работещите в обществения сектор". Бихте ли разтълкували това обвинение?
- Поправете ме, ако греша, но основната членска маса на синдикатите е от обществения сектор. Оказва се, че хората, които полагат ежедневно, ежеминутно усилия да работят в пазарни условия, ще бъдат натоварени допълнително, за да продължим да увеличаваме непропорционално заплатите в обществения сектор. И в едни на практика неработещи институции. А крехкият бизнес на България, който въпреки всичко продължава да работи, ще се окаже в задънена улица. Институциите са непрекъснато в стагнация, променящи се кадри, бавни решения, бизнесът въпреки всичко произвежда брутен вътрешен продукт. И сега се иска да отрежем клона, на който седим, товарейки тези хора с още данъци. И да натоварим тези, които честно си плащат данъците, защото тези в сивия сектор това не ги засяга.
- Работодателите продължават да изпитват недостиг на квалифицирани хора. В здравеопазването проблемът вече е много остър. Виждате ли възможни решения в тази посока?
- Актуален и шумен е проблемът със заплатите на специализантите по медицина. Отбелязвам, че като бивш преподавател в Медицинския университет - София, мога да гарантирам за високото ниво на обучение и създаването на качествени кадри в университета. Дискусиите около тяхното заплащане са твърде разнопосочни. Като човек, минал по пътя, бих отбелязала, че водеща мотивация в развитието на един добър лекар би трябвало да бъде единствено и само медицината и нейните необозрими възможности. Никой и никакви обстоятелства не могат да спрат един истински бъдещ лекар да полага всички възможни усилия, за да се надгради и да се развие. Убедена съм, че в тази хипотеза влизат 90% от българските специализанти.
В този ред на мисли потвърждавам, че в изказванията на министъра на здравеопазването има немалка доза истина. За обществото е малко известно, че всички понастоящем действащи специалисти по медицина в България са били допуснати до специализация след изключително тежки изпити за зачисляване, за разлика от настоящите, които се борят за заплати. С оглед разрешаване на настоящата криза бих направила предложение да се даде шанс на специализантите да удовлетворят своите очаквания за много високи заплащания. Добре е да има две форми на специализация. При първата форма не се полага изпит, специализантът се зачислява след допускане и по критерии на изпълнителния директор на болничното заведение и получава заплата по договаряне. При втората форма на специализация зачисляването е на основата на национален конкурсен изпит пред национални комисии. При успех, дефиниран в наредба на министъра на здравеопазването, тези специализанти да получат заплата, дефинирана пак от министъра на здравеопазването. Вероятно базите трябва да бъдат задължени да имат поне едно специализантско място по форма 2 и осигуряване на заплащане по наредба на министъра.
- Какво бихте искали да видите в първия бюджет в евро за здравеопазването? Има критики, че увеличаването на парите за здраве не увеличава качеството му, съгласна ли сте с тях?
- За съжаление, в системата на здравеопазването все още няма скала, измерваща неговото качество. В моята болница аз съм въвела такава система и работи добре както за пациентите, така и за сестрите, които са мотивирани. Оценката на качеството идва от пациента. Като цяло парите в здравеопазването са доста неравномерно разпределени и немалка част от тях отиват във фармацевтичния сектор. Нещо, което ощетява както болничната, така и доболничната сфера.
Първото, което бих искала да видя в новия бюджет, са едни по-високи приходи, идващи от сивата икономика, и реално плащани здравни осигуровки върху реални заплати, а не върху тези в пликове под масата. Защото "пликче хазна не пълни". И второто, което бих искала да видя, е, че болничният сектор е оценен поне толкова добре, колкото доболничния. С толерирането на доболничния сектор отключваме нова кадрова криза като дефицит на лекари заради излизането им от болниците и отиването им в доболничния сектор. Логично поведение на колеги, които знаят, че извън болниците, работейки от 8 до 5 ч, ще получат повече, и то без дежурства, нощни смени и напрежение. Недообмислената реформа отключва нова криза и кадрови недостиг.
- Споменавате сивата икономика, имало ли е предложения на синдикатите в тази посока, които да са били обсъждани?
- Нито веднъж не съм чула такова предложение В сивата икономика половината работни заплати не са реални. На практика там парите, получавани в пликове, не осигуряват нито здравни вноски на работещите, нито нормални пенсии. Това е защита на работника - да защитиш неговото добруване в бъдещето, като в същото време плащаш нормални данъци за държавата, за да функционира.
- Намирате ли за притеснително това, че заплатите в частния сектор са два пъти по-ниски в сравнение с бюджетния сектор?
- В обществения сектор на практика производителноста е сведена почти до минимум. Частният сектор е главно в сферата на услугите и в един момент ще се окаже, че кадрите, които получават по-високи заплати там, ще изтекат към обществения сектор и няма да има кой да създава брутен вътрешен продукт. Един работник, поставен в условия дали да работи на пазарен принцип, конкуренция и да създава всеки ден продукт, ще избере да отиде на сигурна и спокойна работа в обществения сектор. Без да полага особени усилия, без контрол над качеството. И ще получава повече. Ще се окаже, че частният сектор ще остане без продуктивна сила. Брутният ни вътрешен продукт се създава от 1 милион и 900 хил. честно работещи хора. Ако ние не го реализираме, няма как да изплатим дълговете на държавата, влизаме в още по-голям дефицит. И тогава румънският сценарий е на дневен ред и тук.
Вдигането на данъци ще доведе до още по-голям отлив на инвеститори. Плоският данък е крепящ механизъм за хората, които искат да инвестират въпреки политическата нестабилност, неработещите институции и корупцията. Да кажем още, че данъчното натоварване у нас никак не е малко. Освен плосък данък имаме ДДС, акцизите, осигуровките. Не е моментът сега отново да говорим за повишаване на данъци. Да направим прехода, да изчистим сивата икономика и тогава да говорим за данъчна реформа.
- Дали е реалистично да очакваме, че гласът на работодателите ще натежи и заедно с разумната част от политиците ще успеем да стабилизираме не само финансите, а и държавата си?
- Аз мисля, че разумните работещи граждани у нас си дават сметка какво усилие правят работодателите, за да осигуряват работни места и сигурни доходи в дългосрочен план. Съмнявам се, че някой работещ ще е съгласен на него да му е добре, а на неговия работодател да му е зле. Защото зле ли са работодателите, всички ще страдаме.
CV
l Завършила медицина през 2000 г. в Медицински университет - София
l Има дисертация по хирургия, втора магистратура "Здравен мениджмънт" към Медицински университет – София
l Има 3-годишна специализация в областта на хирургията в Париж
l От 2009 г. е асистент по хирургия към Медицински университет - София, а от 2015 г. – главен асистент
l Почетен член на Българското хирургично дружество, член на Германското хирургично дружество
l Заместник-председател на Българската болнична асоциация и зам.-председател на комитета "Здравеопазване" към КРИБ
l Владее три езика – френски, немски и английски
l С 42 публикации в специализирани медицински издания, съавтор на два учебника по хирургия, изнасяла е лекции в над 40 научни форума у нас и в чужбина
