- Има лъч светлина в тренда емигранти да се връщат
- Този проблем в бедна България е на същото ниво като в богата Финландия
Евростат публикува регионални данни за средния коефициент на възрастова зависимост. Средно за ЕС съотношението между хората над 65 г. спрямо 20-64-годишните е 37% и се е увеличило забележимо през последните 20 години от 26,7 до 37% през 2024 г. Ако през 2004 г. на един човек над 65 години са се падали малко под 4-ма в трудоспособна възраст, две десетилетия по-късно те са спаднали
под 3-ма на един възрастен
Данните на Евростат показват, че към януари 2024 г. в ЕС има 139 региона (области), където коефициентът на зависимост на възрастните хора е бил над 50%. Сред тях най-много са в (Източна) Германия и Франция, но има и региони от други страни, включително България, Италия, Финландия, Португалия, Гърция и Испания.
Ако се вгледаме по-задълбочено в данните за България по области, забелязваме, че най-зле е положението във Видин, където коефициентът на
възрастова зависимост е близо 60%,
следван от Габрово (56,5%), Плевен, Ловеч, Монтана и Кюстендил (всичките около 52%). Малко над 50-процентовата граница са също Смолян, Ямбол и Силистра.
В другата крайност е столицата София, където коефициентът на възрастова зависимост е 31,4% - което е доста положително не само в български, но и в европейски мащаб. Под 40% са също Варна, Благоевград, Пловдив и Бургас.
На по-високото ниво, от шестте статистически региона в България, само един надминава границата от 50% и това е Северозападният регион, но Северният централен регион също е почти на границата. Най-добре се представя Югозападният регион с 35,2%, което е логично, предвид че включва столицата.
Ако отидем едно ниво по-нагоре, на ниво държави, България заедно с Португалия е на незавидното трето място по възрастова зависимост с 41,5% съотношение между възрастни и трудоспособни. Пред нас са само Италия и Финландия, и то с минимална преднина от 0,1 процентни пункта. Малко зад нас е Гърция. В другата крайност -
с най-младо население, са Люксембург,
Ирландия, Малта, Кипър – всички с под 30%.
Извън Европейския съюз нещата са разнообразни – например Сърбия е като нас, докато
Турция и Черна гора са с доста по-младо население и малко възрастни.
Положението на България е незавидно – ние сме в ситуацията на страни като Финландия, но не сме богати като тях. Тоест бедна България има проблеми като богатите държави.
Досега презумпцията винаги е била, че застаряването е проблем на богатите западни държави, а в бедните страни населението е младо. И това не е учудващо предвид по-високата раждаемост и по-ниската продължителност на живота в бедните страни. Но в последно време ситуацията се променя – виждаме как раждаемостта пада повсеместно, не само в западните страни. Дори в Китай населението намалява вече трета поредна година заради спад на раждаемостта.
В България причините за високата възрастова зависимост са демографски, но не изцяло. Например бумът на раждаемостта след Втората световна война – поколенията, родени в онзи период, днес са в пенсионна възраст. Това е обективен факт, който следва демографските закони.
Обаче демографията не е изцяло даденост – тя зависи и от други неща. Например от икономическата ситуация. Икономическият срив през 90-те години с икономическа разруха, банкова криза, девалвация на валутата, хиперинфлация и най-вече с огромната структурна безработица доведе до масова емиграция. Над милион трудоспособни напуснаха страната в търсене на по-добър живот – и не само напуснаха, но създадоха семейства на Запад и децата им също се родиха там. Съответно
стотици хиляди български деца също не се родиха в страната
заради емиграцията. Ако тя не се беше случила, България щеше да е в съвсем друга демографска ситуация.
Не можем да върнем миналото, но е добре да помним катастрофалните последици от икономическите и финансовите кризи. За да не ги повтаряме и да не се налага да преживеем още веднъж такива масови вълни на емиграция.
Сега положителната новина - ситуацията в България се променя бързо и вече сме в другата крайност – рекордно ниска безработица, дефицит на кадри, повишение на заплатите и обръщане на миграционните тенденции. Вече няколко години наблюдаваме увеличение на броя на българските емигранти, които се връщат в България.
Както анализирахме скоро в “24 часа”, през 2024 г. за първи път в историята
повече българи са се върнали от Германия,
отколкото са се заселили там. Това са хора основно в трудоспособна възраст, които се вливат в нашия пазар на труда и съответно подобряват съотношението на възрастова зависимост. С други думи, в резултат на икономическите развития демографските процеси започват да действат в наша полза.
Има много какво да се направи, за да се насърчи този процес. Най-базовите неща са свързани с ясли, детски градини и лични лекари педиатри, особено в София, но не само. Разбира се, инфраструктура, качество на живота, насърчаване на инвестициите. Но също така трябва да внимаваме с бума на ипотечните кредити, които създават балон на пазара на имотите и могат да направят жилищата твърде скъпи за младите семейства.
Разбира се, има и недемографски реформи, които трябва да се ускорят. Например ранното пенсиониране все още е сериозен проблем – твърде много
работоспособни хора стават пенсионери
чрез различни “вратички”, включително привилегии за отделни професии или фалшиви ТЕЛК. Сивата икономика и укриването на доходи остават високи заради високите осигуровки, но все още
нямаме и действаща система за личен фалит,
съответно много хора с невъзвръщаеми кредити не могат да се включат на пазара на труда. Така че има какво да се направи и сега е правилният момент за тези реформи, когато ситуацията на пазара на труда е благоприятна.
