В навечерието на бюджетната процедура темата за държавните разходи и способността на правителството да запълва бюджета без допълнително да раздува дефицита и дълга ще става все по-централна. Доколкото в средносрочната рамка е заложено плавно увеличение на пенсионните осигуровки, финансирането на осигурителният институт безспорно е в центъра на подхода на правителството към свиване на недостига през следващите години.
По тази причина правим преглед на размера и динамиката на дефицита на пенсионния фонд, по-популярен като „дупката в НОИ". Най-просто, това е разликата между приходите от пенсионни осигуровки и разходите за пенсии, които прави ежегодно общественото осигуряване. Разликата се покрива с трансфер от държавния бюджет – тоест, пенсионният фонд се дофинансира с приходи от други данъци. За 2024 г. тази разлика възлиза на 13,1 млрд. лв., на фона на 11,6 млрд. година по-рано, и 9 млрд. лв. през 2022 г.
Историческото сравнение сочи, че през последните 25 години дефицитът на пенсионния фонд е нараснал над 20 пъти – от 400 млн. лв. до 13 млрд. Заради инфлацията и икономическия растеж през това време обаче по-показателен е делът на недостига в общите разходи на фонд „Пенсии". В началото на хилядолетието има много сериозно разрастване – от под 20% през 2000-2001 г. до 61% през 2010 г., отчасти заради рязкото влошаване на пазара на труд след финансовата криза, отчасти заради демографските тенденции. Следващото си най-ниско равнище дефицитът достига през 2019 г. – 48%, в резултат на постепенното изсветляване на икономиката и високата заетост. През 2023-24 г. обаче той отново надхвърля 60% – равнища, характерни за кризисни години, въпреки наглед нормалното състояние на националната икономика и изключително високите нива на заетост.
Алтернативен поглед към размера на дефицита на фонд „Пенсии" предполага да го разглеждаме като дял в националната икономика. За последните 25 години увеличението е петкратно – докато през 2000 г. той е отговарят на 1,4% от общият брутен вътрешен продукт, то през 2024 г. вече надхвърля 6,4%. И тук голямото увеличение идва в първото десетилетие, като през второто делът е БВП се задържа между 5-6% (с изключение на 2019 г., когато пада под 4%), но извънредното нарастване през 2022 г. го тласка над 6%. На фона на увеличението на очакваната продължителност на живота, и оттам – на броя на пенсионерите, отнесени към работещото население – няма причини да очакваме спад, поне в средносрочен.
Важните изводи от лавинообразния ръст на дефицита на пенсионния фонд са няколко. От една страна, увеличението на осигуровките на работещите може да има само козметичен ефект върху него (по груба сметка предложеното увеличение с 3 пр.п. може да донесе малко над 1 мрлд.. лв. – около 10% от днешния дефицит), същото важи и за премахване на максималния осигурителен доход. От друга, динамиката на дефицита все пак е свързана с представянето на пазара на труд и размера на сивата икономика, което означава, че основна дългосрочна цел трябва да е повишението на инвестициите в дейности с висока производителност (и оттам – доходи) и свиването на недекларираната заетост. На трето място, структурният проблем в пенсионната система се задълбочава, което подчертава нуждата от реформа, която да облекчи натиска върху общественото осигуряване и постепенно да мести фокуса върху лични спестовни и инвестиционни сметки.
По статията работи и Радостин Дяков, стажант в ИПИ.
