Миграцията не е проблем, с който можеш "да се пребориш"

Живеем в свят, в който интерпретациите на всеки обществен проблем се поляризират до степен, в която всяка една от противоположните страни може успешно да запази емоционалния си комфорт в защита на своята крайна - и поради това несъстоятелна теза. Имиграцията не прави изключение. Преди два дни публикувах кратка бележка - въпрос за държавната и корпоративната политика на привличане на работна ръка от чужбина в България и ефектът на поляризацията веднага се прояви в коментарите отдолу.

Миграцията не е проблем, с който можеш "да се пребориш". Хората са мигрирали през цялата история на човечеството, мотивирани от стремежи да избегнат страданията на войни, завоевания, природни бедствия, глад и политическа диктатура. Те мигрират от както свят светува в търсене на по-добри условия за живот, по-добри доходи, по-спокойно съществуване с гаранции за сигурност. С развитието на западната цивилизация, като резултат от християнството и просвещенската мисъл, държавите приемат стандарти за уважение и приютяване на преследвани хора, чиито естествени права са нарушени. Нови континенти - Америка, Австралия - се заселват от хора, бягащи от глад, религиозни и политически преследвания.

През 20 век - и особено през последните десетилетия глобалният миграционен процес се засили в много голяма степен. Западът - Европа и Америка - се превърнаха в заможни общества, способни да забогатяват с много по-високи темпове, отколкото в миналото. Между 1950-1970 г. стандартът на живот в западна Европа и северна Америка се повиши повече, отколкото в цялата дотогава писана история на човечеството. Новите комуникации - телевизия, радио, по-късно интернет - направиха този факт достояние на цялото човечество. Един от основните фактори за рухването на комунизма бе възможността на няколко поколения в съветския блок да наблюдават косвено – чрез филми, новини, репоражи – реалностите на западния начин на живот. Можем да си представим какъв е ефектът от подобни наблюдения сред хората в Африка, южна Америка, в целия Трети свят... Мотивацията да оставиш един живот на бедност, риск и насилие зад гърба си и да отидеш в новите „обетовани земи" нараства с огромна скорост.

През 60-те години заможните общества в Европа и северна Америка се сблъскват с първите ефекти на демографската криза. Голямата раждаемост след Втората св. война, създала поколението на „бейби бумърите" е минало. Заможните хора се радват на живота и възможностите си, и създават твърде малко деца. Икономическият растеж става възможен само благодарение на имиграцията. Тръгват първите колони „гастарбайтери". Европа вече не може да подхранва демографския бум на Америка. Новата имиграция в Новия свят е от Азия и от ... самия Нов свят – от латинския юг. Старите развити култури на Европа не са в състояние ефективно да интегрират новодошлите имигранти от Близкия изток, от Магреб и от бившите колониални владения на Париж, Лондон и Брюксел в Африка и Азия. В Америка „стопяващия пришълците казан" се заменя от обществото на „купа за салата" – много ингредиенти, хем смесващи се, хем запазващи обособеността си. Идеите и културата на постмодернизма след 60-те години внасят допълнителни препятствия пред интегрирането на мигрантите.

Всички култури са равни – проповядват новите философи на постмодернизма. А наследилите ги ляволиберални идеолози отиват още по-нататък – всички култури са равноценни с изключение на ... ретроградната репресивна култура на западния капитализъм, на модерния „бял мъж – исторически насилник". В Америка – една млада култура - тези идеи попадат на плодородната почва на университетските кампуси и за няколко поколения стават убеждения на огромна част от новите политически, корпоративни и артистични елити. На имиграцията се гледа като на благословия – както по икономически, така и по културно-идеологически причини. Една германка преди години ми сподели, че трябва да се приемат колкото може повече мигранти, за да се „разреди" генотипа, произвел нацисткото чудовище през 20-те години на миналия век...

Факторите, толериращи миграцията се сляха в една все по-мощна вълна от потоци бежанци, бедняци и просто търсещи по-добър живот хора от глобалния юг, тръгнали да опитат късмета си в Европа и северна Америка. Старият порядък на имиграцията – първо да бъдеш легализиран (с виза, апликация и т.н.), а след това – допуснат, се замени от де факто процеса да се добереш физически до „обетована земя", а след това да се легализираш... Този модел кулминира в мигрантската криза от 2015 г. когато милион и половина мигранти с претенция за бежанци – без документи и идентичност – потропаха на вратата на Европа, стимулирани и организирани от сили, желаещи да предизвикат европейска криза. Те бяха приети с лозунга „Ще се справим" и с вярата, че колкото повече мигранти приемаме – толкова по-близо сме да реализация на новата глобална мечта за единен свят – свят на „мултикултурализъм". В Америка лавинообразно нарастваше процеса на „прескачане на границата", чрез който милиони хора от Юга търсеха да реализират „американската си мечта".

Но строителите на новата „Вавилонска кула" трябваше скоро да разберат, че мултикултурната утопия е трудно да се реализира, най-вече поради една основна еволюционна причина. Общественото съзнание на постмодерната средна класа на Запад се оказа трудно съвместимо с традиционното съзнание на огромната част от пришълците, изповядващи различни етапи на традиционалистко самосъзнание. В мегаполисите на западния свят бързо възникнаха острови-гета, част от „Мароко", „Пакистан", „Мексико" и „Сомалия"... По-малка част от имигрантите – първо поколение и наследниците - се интегрираха, но по-голямата част останаха относително чужди на обществата, в които искаха да дойдат – до две-три поколения напред. Религиозната и културна радикализация се оказа неизбежна в битката да подобриш социалния си статус без да променяш своята чужда – понякога враждебна на западния свят идентичност...

Днес този процес – на все по-масова миграция към обетованата земя на Запада (тук трябва да включим и Русия, в която пребивават милиони пришълци от бившата съветска империя) – се превръща в източник на все по-голям хаос и политически разделения и конфликти между самите граждани – немигранти. Либералният глобализъм разглежда мигрантите като свое оръжие срещу националния популизъм, защитаващ правата на автохтонните национални култури. Упорството на либералните глобалисти да продължат своя мултикултурен проект на всяка цена се сблъсква с радикализацията на националните популисти, за които справянето с дилемите на миграцията изисква цялостна реанционализация на обществените политики. И ако за Америка този конфликт не застрашава пряко устоите на американската държава (те са застрашени от други аспекти на политическата поляризация), в Европа популистката ренационализация пряко застрашава самото съществуване на европейския интеграционен процес.

Ренационализацията като приоритет на десния европейски популизъм много често се комбинира с геополитическа ревизия на самия статут на Европа и на Запада в съвременния свят. За десните популисти Русия на Путин не е заплаха – Орбан и Фицо са само началото на примерите за това. Вижте Алтернатива за Германия, послушайте мадам льо Пен или Салвини в италианския север. В епоха, в която авторитарният алианс на Москва с Пекин, заедно с радикалния ислямизъм се готвят да унищожат западната цивилизация, западните (европейските) десни популисти са готови да отворят вратите пред агресията на авторитарния ревизионизъм на Путин и Си, а левите глобалисти са готови да продължат да си затварят очите пред бързо набиращия мощ конфликт между автохтонните нации на Запада и борбата на радикални традиционалистки движения - най-опасно сред които е ислямизмът - за все повече власт и безнаказаност в приелите ги западни общества.

Ако Европа не бъде в състояние да примири своя вътрешен политически и културен конфликт между либерален глобализъм и популистки национализъм, тя ще претърпи две основни поражения – вътрешно и външно. Вътрешното – европейските нации ще трябва да се примиряват с нарастващите като относителен дял и претенции мигрантски общности, борещи се открито за увеличаване на своята традиционалистка власт срещу завареното общество. Външно – политически разделената и фрустрирана гражданска и политическа власт на европейските общества ще се окаже безпомощна пред нарастващия натиск на авторитарния геополитически ревизионизъм на Москва, Пекин и техните съюзници.

И двете страни трябва да направят компромиси. Либералният глобализъм трябва да се съгласи на категорични мерки за ограничаване на нелегалната миграция и за налагане на закона еднакво върху всички. Тези, които не се съобразяват със закона, ще трябва да си отидат. Радикализмът на „зелената сделка" също трябва да бъде коригиран. Популисткият национализъм ще трябва да се откаже от своя афинитет към сатрапията на Путин и да признае в реални политики огромното геополитическо предизвикателство на източната агресия спрямо Европа. И най-важно – десният популизъм трябва да признае ценността и реалността на европейската интеграция. Да приеме необходимостта от по-значителна интеграция на икономика, финанси, търговия и сигурност – военна, гранична, миграционна. И да настоява за ренационализация на политиките в сферата на култура, образование и идентичност – при спазване на основните културни и цивилизационни норми на обществените отношения на западната цивилизация.

Миграцията ще продължи – така както е съществувала от хилядолетия. Но тя трябва да бъде коригирана от ефективен законов ред и правила – както на пристигане, така и на обществено поведение, съобразено с нормите и традициите на приемащата страна. Интеграцията трябва да бъде ефективна политика, а не беззъбо обещание. Светът ще бъде все по-многообразен. Но не за сметка на тези, които са направили съвременния свят достъпен за пътуване, информация и шансове за развитие – цивилизацията на Запада. Богатите западни страни – заедно с новите богати в Азия и другаде – трябва да направят развитието възможно и желано навсякъде, където хората искат да напуснат настоящия си живот и да отидат „на Запад". Ако стотици милиони от Африка тръгнат към Европа, а стотици милиони от южна Америка – към северна, бедността и конфликтът няма да изчезнат – ще изчезнат по-скоро Европа и северна Америка.

Общественото съзнание еволюира по логиката на своето вътрешно развитие и по логиката на взаимодействие с други култури, други общества, други модели на живот. От нас зависи дали достиженията на Запада като обществено съзнание ще бъдат споделяни с други култури по благоприятен за самия Запад начин, или вълните на един радикализиран традиционализъм ще унищожат наследството на две хилядолетия християнство и половин хилядолетие модерно и просветено развитие.