Времето, в което живеем, все по-бързо се променя, а институциите, каквато се явява и брачната, постепенно губят своите функции
Да се разберем още от самото начало. Винаги не само съм недолюбвала, но и съм се възмущавала от определението "извънбрачен", особено когато това се отнася за дете. В недалечното минало това беше подхвърляно зад нечий гръб, прошушвано по пейките, събрали за сладък обмен на квартални клюки всичкознаещи свахи, споделяно под сурдинка с многозначително въртене на очи
и винаги осъдително
Детето е дете, независимо от гражданското състояние на своите родители. Когато значителната част от народонаселението узаконяваше правото си на най-малката клетката в обществото само чрез сключването на граждански брак, това, че не са се врекли пред Бога, не правеше нито съжителството, нито родените в него деца извън каквото и да било.
Сега обаче този термин отново влиза чрез любимата ми статистика. Според проучванията България е в челната десетка на страните, в които децата са родени без регистриран брак на родителите. На седмо място сме с 57,9% възвестили с плача си бебета, че са дошли на белия свят и заемат своето място в него.
В челните места са страните от Латинска Америка - Колумбия, Чили, Мексико и Коста Рика, а по петите ги следва Исландия. Ние сме в един екип с Норвегия и Португалия, с Швеция, Франция и Словения. А страните, в които почти няма извънсемейни бебета, са Япония и Турция.
Анализ на това разпределение не се наемам да правя, всеки може да си събере две и две и да реши колко прави. Аз си разглеждам резултатите от тази статистика от друга гледна точка. Всяка жена (изключенията само потвърждават правилото) във фертилна възраст желае да има дете. Да си го роди. Мъжете също искат да се репродуцират. Затова Господ е забранил на Адам и Ева да вкусват забранения плод, именно разчитайки, че забраненото е най-сладко. И съответно да не гонят пеперудки из райската градина като двама мили олигофрени,
а да заселят нашата грешна земя
- с труд да изкарват хляба си и в мъки да раждат децата си. Така пише в Библията. Тоест популацията е неизменна част от битието, независимо от историческото време и предпоставки.
Раждането на дете не зависи от сключването на каквито и да било договорни отношения. От никакво регистриране на волеизлиянието на двете страни за съвместност и съвместимост.
НО! Официалното им узаконяване вменява отговорност. Както е казал Шекспир - да, този пръстен бракове създава, но пръстени създават и верига. Брачната халка е първата брънка на веригата, която приковава двама към семейното огнище, веригата, над огнището на която се окачва котлето, дето се вари сладката манджичка, с която да се храни челядта. Извинете пасторалността ми, ама идилично някак иде, ако да е вярно с цялата житейска суровост.
Тоест бракът е отговорност. Тя и любовта е отговорност и грижа за другия и помежду си, но някак по-лесно казваш: “Извинявай, че се видяхме”, грабваш си капата или чантичката, па си биеш камшика. Без разводи и съдебни спорове за деца, придобито имущество и привнесени ползи. Винаги съм твърдяла, дето един подпис не създава отношения, нито ги променя. Но пък всяка девойка иска да се види в булчинска рокля, нали? Времето, в което живеем, става все по-динамично, все по-бързо и все по-бързо променящо се. Институциите, каквато се явява и брачната, постепенно губят своите функции. Нормално. Три са причините едно дете да се роди извън тази институция. Първата я засегнах - събираш се по собствено желание, градиш заедност по собствено желание, отглеждаш децата си съвместно, с радост и грижа, просто без задължителния подпис пред длъжностно лице. И това е семейство, нормално семейство. Според мен
този начин дава и известна доза сигурност - вратата е отворена
и винаги можеш да си тръгнеш, ако решиш. Проверка за отношенията, висшата форма на доверие. Апропо броят на тръгналите си е колкото броят на разводите. Подписът не спира. Втората причина, която все повече заобикаля брачната институция, е еманципацията. Не ми скачайте. Все повече жени залагат на своето кариерно израстване и това е не само в реда на нещата, а в тяхната основа - равноправието. Друг е светът, ние сме други, жената работи наравно с мъжа, а много често и доста повече и по-качествено от него.
Магистратура, квалификация, научни степени и високи постове, залагаш на кариерната си реализация и докато се обърнеш - биологическият ти часовник трака с всичка сила, а няма как да се хвърлиш на врата на първия срещнат, който те обайва с аленделоновския си поглед. Защото не си 20-годишното девойче, а жена с опит и изградени критерии.
И прибягваш до възможностите, които предлага съвременната медицина, "открадваш" си дете или от мъж, в чиито интелектуални качества си сигурна, без да искаш от него каквито и да било ангажименти към теб и детето, или просто прибягваш до ин витро с незнаен донор.
И се чувстваш удобно и сигурно, не зависиш от никого. Кариерата ти върви и детето ти расте. Малко са тези, които ще го сочат с пръст, защото обществото вече в по-голямата си част е помъдряло в това отношение. Разбира се, трябва да поемеш отговорност пред това дете. И третата причина е стара като света - чакаш и се надяваш осеменителят да бъде обвързан, ама той няма такова намерение. Това е най-трагичната причина, защото можеш
да прехвърлиш върху детенцето всичката обида и разочарование от "бащата"
Тоест от болната глава на здравата. Искрено ми се ще тази причина естествено да отпадне, жените поумняват и се научават да не уреждат живота си на сляпо доверие. И не, дума няма да обеля за фактора детски надбавки за самотни майки, въпреки че той съществува. И пак напомням - няма извънбрачни, незаконни и неправомерни деца. Просто няма, това са някакви квалификации, възникнали в развитието на недоразвитото обществено мнение.
Децата могат да бъдат обичани от двама съжителстващи родители или от един родител еднакво силно и отговорно, както могат да живеят в перфектно оформено документално семейство, където родителите не могат да се понасят.
Е, седмото място (в статистиката) не е нито осъдително, нито облажаващо. Поне е сигурно, че деца се раждат, българчета, и в тях ни е бъдещето. Нали се сещате, че ще се поинтересувам какви са преференциите за едно семейство, оформило според законите на страната официален брак в Япония. Или в Южна Корея. От чисто социално любопитство.
