Ръстът на цените - основният риск за правителството, темите за еврото и арестите останаха затворени при “Възраждане” и ПП-ДБ, каза още политологът и съосновател на Изследователски център "Тренд" в интервю за "24 часа"
- Кои са основните тенденции, които виждаме от данните на най-новото проучване на “Тренд” - стабилна ли е подкрепата за партиите в управляващото мнозинство, г-н Ганев?
- Електоралната картина не търпи съществена промяна в последните месеци, но и няма как да се очаква това. На терена останаха само твърдите ядра на партиите. Те затова се наричат твърди ядра – защото са най-лоялната част от гласоподавателите на партиите. Те трудно ще променят симпатиите си. Избирателната активност на последните избори в България беше под 2 милиона и 600 хиляди гласа. Декларативната готовност за гласуване в последното проучване е много близо до това. По друг начин казано – не се вижда прилив на нови гласоподаватели на терена,
но има такива, които чакат нещо ново
При тези партии на терена не трябва да очакваме много по-различна картина. Разместване може да дойде при поява на нов или нови субекти.
- Кое сплотява повече управлението - нежеланието на партиите в коалицията за предсрочен парламентарен вот или раздробената опозиция, която не може да образува единен фронт срещу властта?
- И двете. Представете си следното. Мнозинството се разпада и отиваме на нови избори. Коя от партиите в мнозинството е готова на такъв огромен риск? Може ли някой да има гаранция, че няма да се появи нова формация на сцената, която да размести пластовете? А и дори да няма – то коя е другата възможна конфигурация при тези партии? Затова партиите от мнозинството ще се крепят колкото могат повече, а разделената опозиция само дава основание на властта да казва – ето, алтернатива няма.
- Имате ли индикации за натрупано политическо и социално недоволство? И в каква посока може да избие то?
- Именно тук се крие големият риск за управлението. Социалното недоволство се трупа. В последните седмици има няколко теми, които успяват да мобилизират протестно общността на ПП-ДБ с темата им около ареста на варненския кмет и правосъдната система, и общността на “Възраждане” около въвеждането на еврото. Тези протести обаче се вижда, че не могат да излязат от тези общности и това не успява да създаде кой знае колко сериозни проблеми за властта. Протестен потенциал идва от друга тема – това са цените. Нарастващите цени в последните месеци трупат напрежение, което може в определен момент да избие и да се появяват протести, които не са партийно оцветени и са много по-масови. Това ще създаде истински голям проблем за властта.
- До каква степен президентът Румен Радев успява да консолидира политически капитал чрез критиките си към правителството и с постоянните намеци, че “обществото все по-настойчиво ще търси алтернатива”?
- Президентът Радев със силно критичната си линия спрямо правителството видимо иска да трупа политически капитал и да се позиционира като единствена реална алтернатива на статуквото. Забележете, че той играе и в двете полета – в това на “Възраждане” и в това на ПП-ДБ. От една страна, инициира референдум за приемането на еврото, а от друга страна, намира задържането на Коцев за несправедливо. В същия момент не пропуска по всеки казус да отправи критика към властта – дали за продажбата на държавни имоти, дали за несправянето с безводието или друго, това е почти ежедневен сблъсък с управляващите.
Все по-близо ми изглежда Радев до идеята за политически проект
Това показват и изказванията му, които и вие цитирахте във въпроса. Голямата неизвестна пред него е кога ще бъде дадена възможност да се яви на избори. Евентуални предсрочни парламентарни избори преди президентските биха били най-добрата възможност за Радев, защото така той ще атакува властта бързо и директно, и то току-що излязъл с оставка от президентството с разказа, че иска да даде политическа алтернатива на българите. Именно заради силната ситуация, в която би се оказал Радев, не вярвам, че партиите от мнозинството биха му дали тази възможност. Това ни отправя към друг хоризонт – президентски избори, където Радев вероятно няма да остане безучастен и ще посочи свой кандидат.
- Въпреки че до президентските избори има още една година, как биха изглеждали те, ако всяка партия от управляващото мнозинство издигне собствен кандидат?
- Много е рано да се говори още в такава конкретика за президентските избори, защото те имат силен мажоритарен характер. Припомням само, че предварителните социологически проучвания за президентските избори през 2016 г. мериха съотношение 3 към 2 между кандидат на ГЕРБ и такъв на БСП. След оповестяването на кандидатите това започна да изглежда като равенство, а в крайна сметка Радев имаше сериозно предимство още на първи тур. Това, което изглежда сигурно от днешна гледна точка, е, че
кандидатът на ГЕРБ ще достигне до втори тур
Тук основният въпрос обаче е кой ще бъде техният конкурент, защото това ще е битката кой е алтернативата на статуквото – дали ще бъде кандидат на Радев, ПП-ДБ, на “Възраждане”? И тук големият риск за управляващите днес е, че на втори тур вотът може да се превърне “за” и “против” статуквото. И ако дотогава напрежението не се е изляло на улицата, може да се излее пред урните.
- В този ред на мисли инициативата на Форума за демократично действие за избиране на убеден проевропейски кандидат за президент полезен ход ли е на част от опозицията да получат политически дивиденти в дългосрочен план?
- Всеки един по-голям разговор в определена общност е полезен. В случая кандидатът на ПП-ДБ трябва да отговаря на две условия, което прави задачата особено трудна: 1) да бъде напълно приет от партиите в коалицията – такъв, който да не демобилизира някоя от тях; 2) да може да привлече вот отвъд традиционната им общност, която към днешна дата е от около 300-350 хиляди гласоподаватели, защото тези числа могат да се окажат недостатъчни, за да стигнат на втори тур. Това е сложно уравнение, което ще бъде най-голямото предизвикателство за общността в следващите месеци.
