35 години от провеждането на Националната кръгла маса отбелязаха политици и участници от историческото събитие в емблематичната зала 6 на НДК - мястото, където през 1990 почнаха серия от преговори между тогавашната БКП, новосформираната опозиция в лицето на СДС, Българския земеделски народен съюз.
Сред присъстващите на събитието са емблематични лица от това време, някои – от двете страни на масата, като Георги Пирински, евродепутатът Александър Йорданов, Петър Берон, бившият съветник на президента Желю Желев Петко Симеонов, Румен Воденичаров, Александър Каракачанов и други.
А сред гостите бяха и хора от обществено политическия живот на страната - политологът от "Тренд" Димитър Ганев, председателят на Комисията за защита на конкуренцията Росен Карадимов, историкът проф. Искра Баева, социолозите Юлий Павлов и Юрий Асланов, доц. Огнян Минчев, бившите депутати от левицата Желю Бойчев и Валерий Жаблянов, Волен Сидеров.
Събитието почна с минута мълчание за голяма част от участниците на Кръглата маса, които не са между живите. Kръглата маса в България представлява политически консултации между в периода 3 януари и 14 май 1990 г. между управляващата Българска комунистическа партия (БКП) и новосъздадената опозиционна коалиция Съюз на демократичните сили (СДС), както и други обществени и политически организации. Целта на преговорите е да се договори мирен преход от социалистическия режим към пазарна икономика след падането на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г.
Идеята за Кръглата маса е вдъхновена от подобни процеси в други страни от Източния блок. У нас тя се провежда в зала 6 на НДК.
Основните участници са БКП, представлявана от фигури като Александър Лилов и Георги Пирински, и СДС, водена от Желю Желев. БКП настоява за реформи в рамките на социалистическата система, докато СДС се застъпва за пълно премахване на тоталитарния режим. На 12 март 1990 г. са подписани три ключови споразумения: за ролята и статута на Кръглата маса, за новата политическа система и за гарантиране на мирния преход. Сред основните постижения са премахването на член 1 от Конституцията, който закрепя водещата роля на БКП, възстановяването на свободния печат и премахването на партийните организации по работните места.
"Искам да припомня, че тази година се навършват 35 г. не само от кръглата маса, но и от първите свободни избори. 35 г. от свикването на реален многопартиен парламента и наличието на политическа опозиция. 35 г. свободен печат. 35 г. от началото на геополитическото преориентиране на страната. Трябва да се отбелязват тези неща и днешните млади хората да знаят, че демокрацията е процес на постоянно изграждане", откри събитието Петко Симеонов. Той припомни, че Кръглата маса е задала тон на политически отношения, които направиха възможно съставянето на коалиционно правителство на Димитър Попов с участието на БСП, СДС и БЗНС. Всеки от нас живите тук е бил някакъв. Никой не е седял на дивана и да чака другите да свършват работата, която бяхме призвани да свършим, каза още Симеонов. И определени Кръглата маса като реалния български парламент. Нашето честване, организирано от първия координационен съвет, има за цел да каже на публиката, че в календара има събития, които не трябва да се подминават, защото в тях има поука.
След него думата взе други емблематичен участник в преговорите - Георги Пирински, които обърна внимание на основните моменти от преговорите. Според него ппрез годините за сметка на самото съдържание на работата на Кръглата маса са се разпространили какви ли не твърдения и трактовки за характера на това събитие - с диаметрално противоположни оценки.
Пирински припомни, че БСП станала съорганизатор на Кръглата маса с разбирането, че е необходимо национално съгласие за действия по време на кризата. Националната кръгла маса е конкретен израз на демократичния процес, започнал след 10 ноември 1989 г., каза още той.
Но и обърна внимание, че СДС приложила на практика в основата на своите позиции тезата за "разграждане на тоталитарната система". Отражение на това разбиране стана отказа да приеме икономическата реформа, каза още Пирински.
След промените, пък и до ден днешен, избуяха огромно количество дисиденти и борци срещу комунизма, че да се чуди човек как тоя комунизъм се е държал 45 години, шеговито заяви д-р Петър Берон. И припомни, че на 3 номеври 1989 г. имало шествие до НС. Като питат разни хора колко души са били на това шествие - казват 40 000, а бяхме към 3000 и нещо, повечето се свиваха като мишки в дупките си, защото не се знаеше, че ще има 10 ноември, каза още д-р Берон.
Във всички страни станаха промени. Ние се учихме от опита на поляците и на "Солидарност". СДС беше надеждата на нашия народ по това време, или поне на голяма част от него. В много от тези страни тези организации си свършиха работата и изчезнаха, включително "Солидарност" в Полша, в Чехия и в Унгария. Има си исторически момент, в който нещата трябва да се свършат. Тогава това СДС трябваше да се създаде, трябваше да направи, каквото направи и оттам нататък се даде на народа възможност да се развиват.
Тази конституция осигури свобода -
Еврото не може да бъде цел на нашата страна - то е етап. Тогава трябва да се знае, че това, което се направи, трябваше да се направи. На кръглата маса комунистите, т.нар. социалисти, въобще не се съгласиха на всички тези неща, които бяха извоювани - свобода на организациите, на пътувания, премахване на еднопартийната система, свобода на инициативата. КП е агентура на Съветския съюз в продължение на много десетилетия и те не се крили това нещо. Направиха всичко това под натиск. Хората настъпваха и те отстъпваха бавничко, за да си спасят кожата, каза още той.
Според Емилия Масларова всички присъстващи са писали история. И въпреки напрежението, въпреки изключително разделение, въпреки омразата мога да кажа, че имаше една мъдрост, една толерантност и едно желание спокойно България да се преведе през един нов път. Дано да сме успели, каза още тя.
Големият смисъл от дистанция на времето бе във възможността тогава, преди историческата промяна да се случи реално в националния ни живот, този преход да бъде измечтан, да бъде изговорен, каза евродепутатът Александър Йорданов. И едната, и другата страна, макар че бяхме автономни и равноправни участници, споделяхме една обща мечта за бъдещето - това беше мечтата, че то ще бъде по-различно от настоящето, припомни той. Тогава младата българска опозиция постигна това, което 45 г. преди това изглеждаше немислимо - тя принуди управляващата тогава БКП да отстъпи от своите властови позиции. Тя имаше 100% мнозинство в НС. Тя трябва да приеме законодателството, което да стартира промяната. Кръглата маса само я посъветва да го направи. Много от тези наши политически противни тогава разбраха смисъла на промяната и участваха в нея.
