Работата на президента не е да управлява, а да олицетворява
Миналата седмица ДСБ пак призова към единство на президентските избори, явно обръщайки се към “Продължаваме промяната”.
Щом се обръща пред медиите, значи насаме върви семеен скандал. Бойко Борисов пък предложи президентски орталък с ПП-ДБ, тъй като иначе пак щял да спечели левият кандидат - явно има предвид Илияна Йотова. Асен Василев го отряза – никакъв орталък с ГЕРБ! Готови сме да се споразумеем за общ кандидат с ДБ, стига да е Кирил Петков!
И е прав човекът – като имаш готов кандидат, за какво да се коалираш наляво и надясно? Това не е битка за много седалки в парламента, а за един самотен връх. На него сяда един, а не коалиция задници!
Задачата пред демократичната опозиция (ДО) се утежнява и от това, че с нея пак са се заели обичайните интелектуалци, този път обединени в т. нар. Форум за демократично действие (ФДД). Подобно на Диоген те също ще търсят Човека. Диоген така и не го намерил, но те
винаги успяват да го посочат и винаги се оказва, че са се припознали.
Но аз не бих писал тези редове, ако не горях от желание да им помогна. Това, че съм извън демократично-интелектуалната общност, ми дава предимството на външната перспектива. Ако си вътре в реката, как да видиш откъде идва и накъде отива руслото? Но ако стоиш отвън на баира, тогава не може да не забележиш, че вече четвърт век изборът на тези умни глави не стига дори до балотажа.
Ще напомня, че Неделчо Беронов взе под 10 на сто от вота, след него Румен Христов взе 1,95 на сто, Трайчо Трайков леко дръпна до 5,87 на сто, но след него Лозан Панов, голямата надежда на съдебните реформатори, свали на 3,87 на сто. Много скромни постижения за една общност, която на 7 юни 1990 г. изкара на Орлов мост в столицата над 1 милион сини ентусиасти. Все едно Джокович редовно да яде пердах на селските тенис турнири.
Освен това кандидатът на демократите неизменно, системно и по принцип получава 3-4 пъти по-малко проценти, отколкото подкрепящите го партии постигат на парламентарните избори. Значи нещо пречи на потенциалната демократична мощ да се превърне в кинетична енергия.
А сега внимание.
Това, което пречи на демократите, е, че не разбират характера на президентската власт.
Президентът в България не управлява, той олицетворява. А това е съвсем различна длъжностна характеристика, която изисква друг тип кандидат.
Работата на управляващите е да ни привеждат в съответствие с евроатлантическите практики, нали така? Те вземат правилните решения, които им се диктуват от Брюксел и затова са непогрешими. Но ролята на президента е точно обратната – за да олицетворява българския род и държава, е напълно допустимо той да е грешен. Родът се зачева и продължава в грях, а държавата, както алегорично твърди Макс Вебер, е дяволска работа.
Случайно ли е например, че чертите на лицето на Румен Радев малко напомнят Тодор Живков? В подсъзнанието ни това го свързва с много мощен архетип. Не го мислим, но усещаме някак инстинктивно, че той е Човекът. Той е генерал, значи е постигнал най-висшата степен на патриотизма. Горда осанка като Бенковски и Левски, а на лоста прави коремното. Говори бавно и достолепно, подобно на хан Аспарух в едноименния филм. Много внимава да не обиди Русия. Всичките тези белези и още много други го правят особено подходящ за паметник на народния суверенитет.
Илияна Йотова може да е същият паметник, най-малкото защото за разлика от съпругата на Макрон няма начин да я обвинят в смяна на джендъра. Народът няма да се върже. Така че
ако демократичната общност и ГЕРБ не извадят някой правнук на Георги Раковски,
на балотажа срещу Йотова ще е Костадин Костадинов, стига да се кандидатира. Той пък е такъв безспорен патриот и енергичен оратор, че на дебатите сигурно ще демонстрира чудото на левитацията, а демократите ще го гледат по телевизията и ще подсмърчат.
Точно срещу това предупреждава Бойко Борисов. Според мен обаче тайно ще остане доволен. Следващия път като види Урсула, ще я бъзне: “Казах ли ти аз за тоя Киро?”.
Уви, демократите не могат да издигнат човек, който да олицетворява българщината - това означава да изневерят на евроатлантическите ценности. Да направят правителство могат, народът се е примирил. Но народът няма да позволи да му заменят родовата принадлежност в лицето на президента. Ние пускаме Брюксел и Чичо Сам на “Дондуков” 1, но на “Дондуков” 2 е музеят на миналото незабравимо и светлите ни бъднини.
Голямата стена между Демократичните сили и "Дондуков" 2 е в тяхната двусмислена идентичност. Да вземам тази прекомерна употреба на думата "демокрация" - Демократична общност, ФДД, ДБ, ДСБ и така нататък до края на азбуката.
Ако някой ти повтаря на всяка втора дума, че е честен, честен, честен и пак честен, започваш да се съмняваш, а след десетото повторение вече си убеден. Така и с демокрацията. Доколкото си спомням, тази дума означава "власт на народа". Защо си я лепят на челото все политици и интелектуалци, които са твърдо против всякакви референдуми, против поисканата от народа мажоритарна избирателна система, а и самият народ според тях е прост, не е дорасъл да решава съдбините си? Първо се наречете с правилната дума, тогава заповядайте да ни олицетворявате! Ако демокрация значи власт на народа, то демокрация и патриотизъм е едно и също. Защо у нас са на различни страни от барикадата?
Ако бях философ, щях да кажа, че българският демократ живее в някакъв праисторически онтологичен триъгълник. В него божественият създател на Вселената е в Брюксел, тук те (демократите грантоеди) са неговите демиурзи, а местното население съществува по волята на опорките. Идеална схема, но понятието за демокрация е точно обратното. От тази сбъркана онтология (теория за битието) се поражда и фалшивата гносеология (познанието) за себе си като за десни консерватори. Това е проекцията на Божествения създател, която стига до теб чрез фондацията "Аденауер". Но тук ти се бориш срещу властта на червената капиталистическа олигархия и искаш радикални реформи, нали така? Чудесно, но тогава нито си десен, нито си консерватор. Тогава си ляв революционер!
Ето защо т. нар. десни не могат да излъчат сериозен кандидат – разноглед президент на народа не му е нужен. Кривогледа сглобка може, но не и кривоглед народен паметник. Казах ли, че работата му не е да ръководи, а да олицетворява?
Затова демократично десните не могат да издигнат на поста нито политик, нито интелектуалец – тяхната проектирана идентичност не притежава народни корени, тя няма историческа дълбочина. Остава само един вариант – защо не издигнете някой поет?
Поетът е човек, който получава своите опорки пряко от небето и затова те пронизват блатото на псевдопатриотизма като светкавици, разчиствайки пътя на новото европейско родолюбие. Поетическите опорки са небесни откровения, а в тях вече народът е готов да вярва, без да ги проумява и най-вече без да ги разбира.
Това липсва на българската политика – поезия. Нека да я възцарим на "Дондуков" 2.
