При сканиране и по-прецизно увеличаване на документа открихме дата, скрита в подписа на Фердинанд, и тя е 21 август 1910 г., казва председателят на Държавна агенция "Архиви"
Още акценти от интервюто:
- В този ден България изравнява своя международноправен статус и е припозната от Великите сили и от всички държави по света
- При смяната на календара през 1916 г. празникът се чества на 5 октомври, но комунистите го отменят въобще
- Доц. Груев, честваме 117 години от обявяването на независимостта на България. Доколко сме независими и какъв е прочитът ви към този празник от днешна гледна точка, от днешното място на България в Европа и в света?
- Това е сложен въпрос, защото какво точно значи независимост? Пълната независимост е някаква фикция, особено за малките държави като България, които винаги са някаква функция от Великите сили, от конюнктурата, от текущото състояние на международните отношения и т.н. Така че пълната независимост представлява и абстракция, но едновременно с това е и висша ценност. Все пак има някакви критерии, по които се съди доколко една държава е суверенна - в начина, по който взема решенията за своята съдба.
Голямото достойнство на тази дата - 22 септември, е, че България изравнява своя международноправен статус, придобива право за сключване на договори, става международноправен субект в пълния смисъл на това понятие. Припозната е от Великите сили и от всички държави по света.
В своите действия и преди 1908 г. до голяма степен Княжество България се държи като независима държава. Особено във взаимоотношенията с неговия сюзерен - Османската империя, както и в отношенията със съседите си. Но все пак е трибутарно зависимо от Османската империя. Факт е, че има няколко опита за провъзгласяване на независимостта и по-рано, още от 1904 г., но международната конюнктура към онзи момент е такава, че това все още не е възможно.
Обявяването на Независимостта всъщност се дължи на отличен синхрон между правителството, княза и дипломацията, от една страна, и от друга - на една изключително благоприятна международна конюнктура, която е много добре използвана от българите, за да реализират този акт и да ликвидират последната форма на зависимост от Османската империя.
- За този празник е изговорено и изписано толкова много, има ли нещо, което не знаем за Независимостта?
- Има нещо интересно, което не е толкова известно, открихме го при едно по-прецизно сканиране и увеличение на тържествения вариант на Манифеста за Независимостта. Той е метър и половина дълъг, във вид на средновековен владетелски акт с прикрепени към него печати на осемте министри от кабинета на Александър Малинов. И като сканирахме и увеличихме подписа на Фердинанд, се оказа, че вътре в него има и дата - 21 август 1910 г. Тоест - този тържествен вариант е изготвен 2 г. по-късно.
- И този вариант на манифеста, който познаваме всички ние и е на картинка във всички учебници и книги, всъщност не е документът, който Фердинанд прочита при обявяването на Независимостта?
- Не. Той е изготвен две години по-късно.
- А къде е оригиналът в такъв случай?
- Оригинал няма. Оригинал са ръкописните бележки на Александър Малинов, които Фердинанд е прочел в търновския храм “Свети 40 мъченици” на 22 септември 1908 г., по нов стил 5 октомври. Той е нанасял някои поправки, ударения е слагал, което означава, че все още не е бил много добре с българския език. Този оригинал също се съхранява, но не се води официален документ, нещо като чернова е - Фердинанд го е прочел и след това е сложил в джоба си.
- Но не е подписал точно този документ?
- Не.
- А защо две години по-късно се прави визията на Манифеста?
- Явно е трябвало време за изготвянето на този тържествен вариант на документа от Харалампи Тачев.
- А защо при смяната на календара през 1916 г. за този празник се запазва 22 септември, а не 5 октомври по нов стил?
- Не, тогава той се е отбелязвал на 5 октомври. Но при възстановяването на официалния характер на празника през 1998 г., доста нелогично според мен, но беше предпочетен стария стил. Така е и със Съединението, което по нов стил трябва да е на 18 септември. Не мога да кажа защо тези два празника са по стар стил.
Със смяната на календара през 1916 г. Независимостта започва да се празнува на 5 октомври. Но след 1918 г. този ден се празнува и като ден на възшествието на престола на цар Борис III. Тъй като е възприеман като монархически празник, затова комунистите го изхвърлят от календара въобще. До 1989 г. Независимостта не се празнува. Обявен е за официален празник с решение на Народното събрание от 1998 г., но не знам защо е избрана старата дата. По същия начин е и със Съединението. Трети март вече е по нов стил, 24-и май - също.
- Имаше преди време дебат дали трябва да бъде сменена датата на националния ни празник. Е ли Независимостта подходяща дата за замяна на Трети март?
- 22 септември е удобна техническа дата, защото много държави в света са обявили като свой национален празник именно датата, на която са обявили или получили независимост.
Но по редица причини, и най-вече поради неговото премахване в годините на комунистическия режим и пълното му игнориране тогава, този празник някак не беше емоционално припознат от мнозинството от българите като такъв и, за съжаление, за повечето хора продължава да бъде просто един почивен ден.
Може би 24 май има много по-голям емоционален заряд за национален празник, защото действително трябва дата, която да обединява, а не да разединява хората. Но трябва да се проведе много сериозен дебат на тази тема. Имам предвид от историци и експерти, а не от политици, какъвто видяхме. Имаше една подписка, в която и аз участвам, на много значими имена в българската историческа наука, които настояваха за такъв дебат, но всъщност всичко се изроди в едно политическо говорене. Така този въпрос предстои, защото сега тези спорове “за” и “против” 3 март неминуемо вземат оттенък и в контекста на войната в Украйна. И когато всичко това приключи, дай боже това да се случи час по-скоро, такъв дебат трябва да бъде проведен.
- Това е тема, по която сме разделени, но тя е просто поредният пример. Скоро чествахме и Съединението, но защо един век по-късно българите продължават да са много разделени по всякакви теми?
- Това е народопсихологически въпрос, на който нямам отговор. Но мисля, че и науката не е изработила отговор. Факт е, че са много малко историческите моменти, в които се е усещало подобно единство на българите. Разбира се, състоянието, в което се намира българското общество днес, не може да се обясни само с народопсихология, но и с фактори, които са извън нас, като войната в Украйна и в Близкия изток, общото чувство за несигурност в света - това са обективни фактори, които също влияят върху разделението в българското общество днес.
- И политиците ни допринасят за това. Ето вие дадохте пример с княза и правителството, които заедно са постигнали обявяването на Независимостта. Когато властта е обединена, и народът ще е обединен, не е ли така? Защо не се получава днес?
- Това е другият проблем днес - в България има много политици, но малко държавници. Факт е, че когато част от политиците се превърнат в държавници и започнат да мислят не краткосрочно - за собственото си политическо оцеляване или това на представляваната от тях партия, а за страната си, ние винаги сме имали успех. Ето, Независимостта е такъв урок от миналото, макар да е вярно, че днес липсва и такава голяма кауза.
Парадоксален факт е, че днес българите живеем може би най-добре като материално благосъстояние в цялото си историческо развитие назад във вековете, но също така рядко сме се чувствали толкова разделени и неудовлетворени, както в момента.
Но не мисля, че с това сме уникални. Залитането в крайноляво или крайнодясно в много от стожерите на европейската демокрация са свидетелство именно за тази загуба на посока и на ориентир сред големи части от европейските общества.
- Казвате, че живеем най-добре, но всъщност България продължава да е най-бедната страна в ЕС...
- Зависи с кого се измерваш. Аз имам предвид измерване със собственото ни битие в миналото. Друго е, ако се измерваш с големите европейски държави, така или иначе България винаги е била част от европейската периферия. Всичко тук през изтеклите 35 г. след края на комунизма се случваше по-трудно и по-бавно, отколкото в останалите европейски страни. Но пътят, по който сме поели, е верен и трябва да се върви по него. А еврото е нещо, което няма няма алтернатива, заложено е още в договора ни за ЕС. Така приключва един процес, който започна през 2007 г.
Нещо повече, в историографията стои открит въпросът кога свършва преходът. По него няма единство и в историята, и в политическите науки. Една от възможните периодизации за края на прехода е именно с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. Това е завършекът на процеса на пълноценната ни интеграция в ЕС.
ВИЗИТКА:
- Роден на 25 октомври 1971 г. в София
- Завършил история в СУ "Св. Кл. Охридски". Доктор по история, преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в СУ. Бил е ръководител на Катедрата по история на България в Историческия факултет на СУ. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др.
- Автор е на три монографии и на студии и статии по проблемите на възродителния процес, колективизацията на българското село, комунистическия елит и пр.
