Най-горещите места са около ЦУМ, Руски паметник, площад “Македония”, край църквата “Св. Неделя” и Лъвов мост, в жилищните комплекси “Зона Б-5” и “Зона Б-3” и индустриалните територии. Бетонът и асфалтът акумулират много топлина през деня и я отдават през нощта, което засилва ефекта на градските топлинни острови.Топлинните вълни ще стават по-дълги и интензивни. Нагретите повърхности ще усилят последиците от екстремни валежи и бури. Важно е бързо да се въведат ясни изисквания за зелени площи при ново строителство. Помагат и охлаждащи покриви и настилки, казва в интервю за "24 часа" инж. Лидия Витанова, доктор по климатология. Още за нея вижте по-долу.
- В България все още липсва широко обществено разбиране за проблема със затоплянето на климата и топлинните острови в мегаполисите. Как се позиционира София в сравнение с други големи европейски градове по отношение на този феномен? Има ли данни за подобни ефекти и в други български населени места?
- Съвременните градове се изправят пред редица предизвикателства – покачващи се температури вследствие на климатичните промени, бърза урбанизация, висока гъстота на застрояване и недостиг на зелени площи. Тези фактори водят до образуване на градски топлинни острови, замърсяване на въздуха, претоварване на инфраструктурата и създават рискове за общественото здраве и устойчивото развитие на градската среда.
София е в сходна ситуация с други европейски столици – в централната градска част ефектът на локалното затопляне е ясно изразен и в определени дни температурите са с до 6 градуса по Целзий по-високи в сравнение с периферията.
- Тази разлика забелязва ли се от хората, отразява ли се на живота?
- Представете си например августовска вечер около 21 часа. В центъра на София, край ЦУМ, Георги усеща тягостната жега – асфалтът още излъчва силна топлина, а термометърът показва 26,4 градуса. Само няколко километра по-нагоре, до Боянската църква, Мария диша по-свеж въздух при 23,5 градуса. Двамата са в един и същи град, но преживяват напълно различни вечери в центъра и в периферията под Витоша – резултат от ефекта на градския топлинен остров.
В България данните за други градове като Пловдив и Варна са по-ограничени, но отделни симулации и изследвания на направление “Градове на бъдещето” към институт GATE потвърждават наличието на ефекта на градски топлинен остров, особено в плътно застроените централни зони.
- Какви модели прилагате за измерване на температурите и защо избрахте конкретните места?
- Използвахме комбинация от компютърни симулации с градски климатичен модел и данни от метеорологични станции, разположени в различни части на София – от центъра до периферията. Локациите бяха подбрани така, че да отразяват разликата между плътно застроени и по-зелени квартали. Получените резултати бяха интегрирани в 3D модел на града, което позволява ясно да се визуализират зоните с най-силно проявление на топлинните острови и тяхното въздействие върху всекидневния живот.
- Кои са неочакваните резултати от проучването?
- Най-изненадващи бяха големите температурни различия, които установихме в рамките на София – с 3–6 градуса по-високи температури в центъра, отколкото в периферията.
Резултатите от изследването сочат, че в централните части на София – около Руски паметник, площад “Македония”, района край църквата “Св. Неделя” и Лъвов мост, както и в жилищните комплекси “Зона Б-5” и “Зона Б-3” и индустриалните територии, температурата на земната повърхност е до 6 градуса по-висока в сравнение със зелените и периферните квартали като “Бояна”, “Драгалевци”, “Симеоново”, “Бенковски” и други. Основната причина за това е високата плътност на застрояване, големите площи с асфалт и бетон и ограниченото наличие на зелени зони, които способстват за натрупване на топлина и забавено охлаждане.
Освен това установихме, че дори малки зелени площи, като паркове или алеи с дървета, могат осезаемо да понижат температурата с 2–3 градуса и да създадат по-комфортна градска среда.
- Защо бетонът и липсата на растителност са ключови фактори. Колко голямо е значението например на цвета на покривите и настилките за формирането на топлинните острови?
- Бетонът, асфалтът и другите плътни повърхности акумулират голямо количество топлина през деня и я отдават бавно през нощта, което засилва ефекта на градските топлинни острови. Липсата на растителност намалява естественото охлаждане чрез изпарение и осигуряване на сянка. Цветът на покривите и настилките също играе ключова роля – тъмните повърхности абсорбират повече слънчева радиация, докато светлите могат да намалят нагряването с няколко градуса. В редица градове вече се прилагат политики за “охлаждащи покриви” и “охлаждащи настилки”, които дават измерими резултати.
- Кои според вас са най-ефективните мерки, които Столичната община може да приложи веднага, за да се справи с проблема?
- Би имало резултат от засаждане и поддържане на дървета, увеличаване на зелените площи в кварталите, насърчаване на зелени покриви и фасади, както и използването на светли настилки и покрития при ремонти. Важно е също да се въведат ясни изисквания в градоустройствените планове за минимален процент зелени площи при ново строителство.
Допълнително стимулирането на граждански инициативи за микрозелени пространства – малки паркове, дворове и вътрешноквартални градини – може да допринесе за охлаждане на локално ниво.
Технологичните решения също играят роля – например интеграцията на сензори за мониторинг на температура, влажност и качество на въздуха. Такива данни могат да бъдат използвани в рамките на цифрови градски двойници, за да се симулират различни сценарии и да се избере най-ефективната комбинация от мерки.
- Какво сочат прогнозите за разрастването на градските топлинни острови, като се вземе предвид глобалното затопляне? Може ли този ефект да ускори други климатични проблеми в градска среда, като например екстремни валежи, ветрове, бури?
- Прогнозите показват, че с глобалното затопляне ефектът на градските топлинни острови ще се засилва. Топлинните вълни ще стават по-дълги и интензивни, поставяйки под натиск здравето и комфорта на жителите. Нагретите градски повърхности могат също да усилят последиците от екстремни валежи, тъй като водата се изпарява по-бързо и се увеличава рискът от локални бури. В комбинация с плътната застроена среда това води до по-висока вероятност от наводнения и щети.
- Какви са предизвикателствата пред въвеждането на политики за смекчаване на ефекта на топлинните острови в България, но и за намаляването на другите негативни влияния от климатичните промени? Какви мерки предприемат други държави?
- Най-големите трудности пред въвеждането на политики за смекчаване на ефекта на топлинните острови в България, както и за намаляване на другите негативни влияния от климатичните промени са свързани с ниската обществена осведоменост, ограничените финансови ресурси и недостатъчната интеграция на климатичните аспекти в градоустройственото планиране.
В други държави вече се прилагат програми за масово озеленяване, стимули за зелени покриви, стандарти за прохладни настилки и системно наблюдение чрез градски климатични индекси. София може да черпи опит от примери като Париж, Милано и Токио.
- Има ли отделният човек роля в борбата с топлинните острови? Как можем да променим навиците си, за да намалим ефекта?
- Да, всеки гражданин има роля в борбата с топлинните острови. Индивидуалните действия – като засаждане на дървета и зеленина около дома, използване на светли покривни материали, ограничаване на излишното бетониране на дворове и балкони, разумна употреба на климатици и предпочитане на алтернативен транспорт пред личните автомобили (пешеходни разходки, градски транспорт) – могат значително да намалят ефекта. Повишаването на осведомеността и активното участие на хората са ключови за постигане на устойчиви резултати.
- Какви други аспекти на градския климат планирате да изследвате?
- В момента работим не само върху анализи на топлинния риск и влиянието му върху здравето на хората, но и върху изследвания как зелените пространства влияят на локалния климат в София – както на ниво град, така и в отделни квартали.
Това ще ни позволи по-добре да идентифицираме къде зелената инфраструктура има най-силен охлаждащ ефект и как тя може да се разшири, за да осигури по-комфортна и устойчива градска среда. По този начин ще могат да се предложат конкретни насоки за градоустройствено планиране, съобразени с нуждите на различните райони – от централните плътно застроени части до периферните квартали. В дългосрочен план това ще допринесе за изграждането на по-комфортна, устойчива и климатично адаптирана градска среда в София.
CV
Инж. Лидия Витанова, доктор по климатология, е водещ изследовател в институт GATE в направление “Градове на бъдещето”, разработващо цифров двойник на София. Работи активно в сферите на градския климат и топлинните острови, екология и опазване на околната среда, възобновяема енергия и интелигентни технологии. Защитила е докторантура в Цукубски университет в Япония. Автор е на многобройни научни публикации и лектор в авторитетни форуми в Европа, Азия и Америка.
