До края на 2025 г. ще отворим още две процедури за иновации и зелени цифрови партньорства за 251 млн., казва главенният директор на главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност” към Министерството на иновациите и растежа
- Министерството на иновациите и растежа подкрепя бизнеса чрез множество програми, но колко са подкрепените компании и средствата, които са инвестирани в тяхното развитие, г-жо Илиева?
- За последните три години по Националния план за възстановяване и устойчивост и по двете програми, които главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност” към министерството управлява - програма “Конкурентоспособност и иновации в предприятията” (ПКИП) и програма “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” (ПНИИДИТ), сме подкрепили над 3000 български компании. В това число за първи път подкрепяме целенасочено семейни предприятия и такива от сферата на занаятите.
По плана сме изплатили близо 775 млн. лв. до момента. За конкурентност и иновации сумата е 462,5 млн. лв., а по програмата за научни изследвания и иновации - близо 115 млн. лв. С тези средства подкрепяме технологичната модернизация, внедряването на информационни технологии, кръгови модели и технологии, изграждането на ВЕИ за собствено потребление с батерии за съхранение на ток, иновативни проекти с печат за високи постижения от ЕК, разработването и внедряването на иновации и др.
Палитрата от сфери и дейности, които подпомагаме с европейски средства, е наистина широка и разнородна. Оказваме помощ както на предприятия, така и на научни и публични организации.
- Стартирахте процедура “Въвеждане на технологии от областта на Индустрия 4.0 в предприятията” с цел дигитална трансформация. Разкажете малко повече за процедурата и кои фирми могат да кандидатстват?
- Това е нова процедура, която обявихме сравнително скоро. Крайният срок за кандидатстване е 15 декември в 16,30 ч. Много е важно кандидатите да спазват този срок, защото подадените след този ден и час проектни предложения не следва да бъдат разглеждани.
Могат да кандидатстват малки и средни предприятия. Бюджетът, който могат да предявят в проектните си предложения, е между 150 000 и 850 000 лв., като, разбира се, това зависи от категорията на предприятието, от региона, в който се намира, а и от вида на държавната помощ, която са избрали.
Отделно има и собствено финансиране по процедурата. Интересното за нея е, че
за първи път предоставяме безвъзмездни средства в комбинация с финансов инструмент,
който се управлява от Фонда на фондовете.
- Как могат да бъде използвани тези средства?
- От фонда ще изберат търговски банки партньори, които ще предоставят финансовата подкрепа на предприятията. Оставили сме много голяма гъвкавост на фирмите да избират начина и формата на подкрепа.
Може да кандидатстват както само за безвъзмездни средства и собствено участие, така и за безвъзмездни средства, финансов инструмент плюс собствено участие. Или могат да изберат подкрепа единствено само чрез финансов инструмент.
Имат пълната свобода да преценят това, което ще бъде най-полезно за самото предприятие за реализиране на дейностите му. Средствата могат да бъдат използвани за въвеждане на индустриален интернет на нещата, за дигитални близнаци, за киберсигурност, за анализ на големи данни, принтиране, виртуална и добавена реалност и др. Има много различни технологии, които биха могли да въведат чрез тази финансова подкрепа.
Прилагайки тези дигитални нови решения, те всъщност стават и по-конкурентоспособни не само на национално, но и на европейско ниво.
- Този месец приключва и мярката за дигитализация на бизнеса, по която има отпуснати 80 млн. лв.
- Да, кандидатстването по нея е до 26 септември. Тук вече сме направили разграничение, тъй като по нея могат да кандидатстват микро- и малки предприятия, и то за първо и второ ниво на дигитализация. Тоест за по-базисни неща.
Таргетът ни, който искаме да обхванем като предприятия, са по-малките фирми. Те могат да правят по-простички неща, които обаче са важни за развитие на тяхната конкурентоспособност. Например услуги и решения за създаване на онлайн магазин, за подобряване отново на киберсигурност и сигурността на данните. Могат да си въвеждат системи за управление на ресурсите и такива за организация на взаимодействието с клиентите, както и решения за оптимизиране на управленските, производствените и логистичните процеси в техните компании.
Опитали сме се с тези две процедури
да имаме фокусирана подкрепа за определени предприятия
и да обхванем всички нива на дигитализация, за да бъдем максимално полезни в тази област. Имахме една подобна процедура като тази за първо и второ ниво на дигитализация за микро- и малки предприятия и там интересът беше изключително голям. Кандидатстваха 7700 предприятия, а ресурсът достигна само за около 2000.
- Паралелно върви и друга процедура за енергийна ефективност като продължение на усилията ви да повишите енергийната стабилност и независимост на бизнеса у нас. Какъв е интересът към нея?
- Тази мярка е отворена до 13 октомври и е като допълнение на една предходна процедура, по която също имаше много голям интерес. В случая могат да кандидатстват микро-, малки и средни компании, като на ниво проектно предложение може да се заяви подкрепа между 30 000 и 100 000 лв.
Целта на мярката е да помогнем на тези предприятия да станат по-енергийно независими, като електрическата енергия, която те произвеждат от фотоволтаични системи, е за собствено потребление.
Направили сме предварителен списък с активи и съоръжения, които финансираме и които фирмите могат да придобият чрез тази мярка. Например да си закупят термопомпи, системи за оползотворяване на отпадната топлинна енергия, енергийноефективни изолационни системи в сградите и др. Опитваме се максимално да облекчим кандидатите, впоследствие бенефициентите.
Определили сме предварително каква е стойността на активите и кандидатите лесно могат да си подготвят проектните предложения. След това много лесно и бързо да си отчетат дейностите, които са реализирали.
- До 8 август беше срокът за предложения и коментари по мярката за зелени и цифрови партньорства между бизнеса и науката. Кога предстои да тръгне процедурата и какви са условията за кандидатстване?
- В момента разглеждаме всички становища и се надявам съвсем скоро да бъде отворена. Тя е с бюджет от близо 61 млн. лв., като тук характерното не само за тази процедура, но и за всички останали, които изпълняваме по Програмата за научни изследвания и иновации, е, че
търсим синергия между бизнеса и науката
Това е основният елемент изобщо при разработването на тази програма.
По тази мярка могат да кандидатстват микро-, малки и средни предприятия в партньорство с висши училища и научни организации.
Целта е да се разработят и развият цифрови и зелени решения, като по този начин се подобрят и конкурентоспособността и пазарното предоставяне на компаниите. Финансирането тук е малко по-голямо от досега споменатите, като минималното е 100 000 лв., а максималното - 1,5 млн. лв. на ниво предприятие. Това са само безвъзмездните средства. Има и собствено участие, което е между 50 и 80%, като отново зависи от вида на помощта - за индустриални научни изследвания, и региона, в който се изпълнява проектът.
По тази процедура те ще могат да разработят и бизнес планове за комерсиализация на пазари с висока добавена стойност. Има предвидени разходи за защита на интелектуална собственост, за анализ на конкурентни технологии и др.
Освен това предоставяме бонус точки за предприятия, които са от по-слабо развитите региони, и това важи за всички мерки.
Най-много точки получават предприятия от Северна България, но и не само, защото реално има и други региони в България, които не са толкова добре развити, като например Смолян, Кюстендил и др.
- В предишно интервю зам.-министърът на иновациите Красимир Якимов каза, че до края на годината предстои да се отвори процедура с бюджет от 90 млн. лв., която да подкрепи конкурентоспособността на предприятията в Северна Бългалрия. На какъв етап е мярката и кога бизнесът да я очаква?
- Да, имаме предвидена такава, но тя претърпя малка промяна. Решихме да я разширим до национално ниво, като запазим размера на предвидените средства за предприятията от Северна България. Бюджетът вече ще бъде 190 вместо досегашните 90 млн. лв. Планираме да я обявим през декември, като мярката ще бъде в подкрепа за внедряване на иновации в предприятията. Имаме подобни вече реализирани процедури, като към тях определено има интерес. Опитваме се да ги опростим доколкото е възможно, въпреки че има прекалено много изисквания, които са поставени на европейско ниво и следва да ги спазваме. Освен това, когато обявим дадена процедура, в рамките на месец след нейното обявяване стартираме винаги информационна кампания. В последно време, освен че ходим по градовете, правим и поне едно-две онлайн събития, където всяко предприятие в България може да се включи и да чуе детайлите или да поиска разяснения.
- Разкажете малко повече за Центъра за иновации в отбраната, който ще бъде създаден като звено на София Тех Парк. От къде ще бъде осигурено финансирането за него и каква ще бъде основната му цел?
- Стъпваме на това, че Европейската комисия насърчава държавите-членки на ЕС да прилагат нови инициативи именно в областта на отбранителната индустрия и на стоките с двойно предназначение. Затова сме се спрели на изграждането на такъв център или по-точно на специализирано звено за научни изследвания и внедряване на иновации в сферата на технологиитес двойната употреба - такива, които могат да се прилагат както за повишаване на отбранителните способности, така и в полза на гражданите. Този център предвиждаме да бъде финансаран по Програмата за научни изследвания, иноваци и дигитализация за интелигентна трансформация.
CV
Илияна Илиева е магистър по специалността “Публична администрация”. Работи в областта на европейските фондове от 2005 г. През 2020 г. става заместник главен директор на главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност”, а два пъти в периода 2022-2025 г. става неин главен ръководител.
