Още акценти от интервюто:
- Киното трябва да се занимава с нашите проблеми. Да създаваме филми, за да бъдем интересни навън, е базова грешка в системата
- За шестте сезона на сериала през него са минали повече от 700 актьора
- В "Мамник" за първи път в нашата тв индустрия се създава изцяло компютърно генериран персонаж
- Българската филмова индустрия е много фрагментирана и всъщност битува отделено от реалността
- Работите усилено по продължението на “Под прикритие” - защо това ще е най-зрелищният сезон досега, г-н Божинов?
- Това е най-очакваният сезон. А когато има такова голямо очакване, амбицията на продуцентите и на нас, творческия екип, е да отговорим на това очакване с добре разказана история и нов мащаб в постановъчната част. Последният сезон се случи преди почти 9 г. Оттогава са се променили доста неща в България, но и доста са останали същите. В този сезон “Под прикритие” не само ще запази нивото си, но и ще надгражда, за да бъде интересен и интригуващ за новите поколения зрители.
- Как се промени работата по сериала през годините - първия му сезон снимахте преди близо 15 г.?
- Първият сезон беше през 2011 г. Тогава бяхме заредени с много ентусиазъм, защото територията на българските сериали не беше много развита. Така че “Под прикритие” имаше и функция да помогне, а и да изнесе българското сериалопроизводство навън - амбиция, която наистина се получи. През изминалия период много неща са станали по-скъпи и по-сложни, но за нас е важно да се опитаме да държим онзи ентусиазъм, с който бяхме заредени в самото начало. Изключително съм благодарен на продуцентите, че успяха да съберат отново основното творческо ядро от най-силния тогавашен период на “Под прикритие”, за да видим дали ще можем да дадем нов заряд на продължението. Смея да твърдя, че историята е написана изключително интересно, новите герои са точно поставени в хода на цялата история, интригата и залогът са доста големи. Надявам се, че интуицията ми, която е била вярна, няма да ме подведе и този път.
- Продължението на сериала ще представи предисторията на героите ли?
- Беше обявено кои актьори ще играят в новия сезон, така че нашата задача беше да покажем и неразказаната история на “Под прикритие” освен продължението. Част от сюжета е предистория, в която ще можем да видим отново героите, които умряха.
- Не са ли такива повечето от основните герои?
- Не съвсем. Куката си е жив и здрав, Попов - също, както и Близнака. Ще видим как е започнала бандата на Джаро и разбира се, какви са последствията до ден днешен.
- Как си обяснявате, че “Под прикритие” се превърна в такъв феномен?
- “Под прикритие” успя да изпълни една задача, която в българското кино не се получава често - да разкаже за съвремието, за това, което се случва около нас, без да да го изкривява. Сериалът винаги е имал много ясен морал - винаги е на страната на доброто.
Много хора казваха, че в България е точно това, което показва сериалът. Имаше и такива коментари, че престъпниците гледали “Под прикритие” и след това използвали схемите от него. Но беше съвсем обратното - залагахме на информация от “другия свят”, при което в някои случаи ставахме пророци - имаше ситуации, които първо се случиха на екрана, а след това и наистина.
А може би и заради това, че хората усещат, че тези герои са плътни, верни, интересни, някои са парадоксални, без да се превръщат в клише.
Има хора, които се опитват да твърдят, че мутризацията в България била станала заради “Под прикритие”. Аз съм категорично против такава позиция. Твърдо вярвам, че изкуството може да дава надежда, макар друг да е въпросът доколко “Под прикритие” е изкуство.
- Възпитават ли тези продукции? Преди няколко дни ви обвиниха, че заради сериали като “Под прикритие” млади момчета карат на червено, с висока скорост и убиват на пътя?
- В една филмова драматургия винаги историята се разказва като противоборство между добри и лоши герои. Може би е много лесно да избереш лошия герой, но в крайна сметка добрият е по-важен. Така че ние няма как да разказваме една история само с добри герои, защото, на първо място, тя няма да е вярна. Както казах преди малко, целият екип държи на това сериалът да бъде достоверен, а това идва от баланса на добро и лошо. Оттук нататък е изборът на всеки човек спрямо възпитанието, семейството, средата, в която е, как е решил да съществува - дали като следва добрите, или лошите примери.
- Доколко изкуството може да променя света?
- Това е голяма мечта на всички, които се занимават с изкуство и които харесват да общуват с изкуство. Аз не мисля, че изкуството може да промени човешката природа. То може да помогне да облагороди средата чрез архитектура, скулптура, живопис. Може да промени средата да изглежда по-красива, но съм сигурен, че не може да промени същността на човека. Казвам го със съжаление, защото може би, ако беше така, светът щеше да е по-справедливо място.
- Защо младите избират повече да са като Куката и Иво Андонов, а не като Попов?
- По принцип лошите герои са по-готини. Момичетата ги харесват повече, така че може би това е една от причините. И в “Междузвездни войни” най-харесваният герой беше Дарт Вейдър, така се случва. Защото е по-интересно, по-провокативно. Имам чувството, че в живота си хората някак си по-рядко срещат истински лошите и заради това те са им по-интересни - малко като забраненото.
- На кого иска да подражава вашата дъщеря Калина?
- Аз се радвам, че тя сякаш не иска да подражава на никого, а се опитва да намери себе си. Изключително лошо съм настроен към израза “Бъди себе си”, който е ужасно клише. Радвам се, че тя опитва да види в света разнообразни неща, за да може да избере за себе си. Тихо съм доволен, че тя избира добри, стойностни неща. И мога да кажа, че цялата ѝ компания, в която се движи, ми дават надежда. Обикновено по-възрастните обичат да критикуват младите - че от тях нищо не ставало. Но на тях никак не им е лесно - те живеят в съвсем различен свят, трябва да правят своите избори в друга среда, със съвсем различни условности. Въпросът тук е да пазят у себе си онази честност и искра добро, която да осветлява душите им по някакъв начин, и да разберат, че това всъщност е важно - че животът, който им е даден, не е случаен, не е само забавление, а е по-скоро отговорност.
Когато се научиш да носиш отговорност, животът ти става осмислен и ти го определяш. Така че колкото по-рано това се осъзнае, толкова по-добре.
- Калина увлича ли се от изкуство - кино, театър, с какво иска да се занимава?
- Тя е в период, в който този тип решения ѝ предстоят много скоро. Не мога да кажа, че категорично знае какво иска да избере. Интересува се от музика, рисува, ходи на театър, гледа кино, така че - да, не ѝ е чуждо. Разбира се, като дете на майка актриса и баща режисьор математиката изобщо не ѝ е силна страна. Нашата задача с Параскева е да ѝ показваме добри примери и тя да има пълната свобода отговорно да избере онова, с което да се занимава.
- Бихте ли се опитали да я откажете, ако иска да поеме по вашия път?
- Никъде не е лесно. За да постигне човек нещо, трябва да го направи сам, минавайки през различни сложности. И от тях да излезе не като победител, а като човек, който се е справил. Ако децата на родители, които се занимават в нашата сфера, искат и те да работят в нея, трябва да знаят, че те тръгват с един етаж по-надолу. Много хора си мислят, че е обратното - че тези деца имат предимство, но всъщност в нашата сфера трябва да направиш нещо, с което да се отличиш. Ако не си готов да го направиш, независимо кои са родителите ти, няма как да се почувстваш пълноценно. Така че да видим какво ще стане.
- Все пак дори вие казахте наскоро, че само една трета от ролите в киното са за жени за сметка на мъжете. Така ли е наистина и какъв е достъпът до кастинги у нас?
- Световната практика показва, че разпределението мъже-жени в драматургиите в киното е 1:3 в минус на дамите. Понеже съм доста време в тази индустрия - 30 г., малко ми е криво, че целият процес на кастинги не се получи у нас по най-добрия начин. Когато започнаха да се снимат чужди филмови продукции, започнаха да се прилагат добрите практики къде успешно, къде - не. Но след това целият процес на кастинги се промени и остана усещането, че снимат трима души, а другите нямат достъп.
- Трима актьори играят навсякъде?
- Такова е впечатлението и така се коментира. Аз се опитвам да поставя в алгоритъма на работата нещата по правилния начин. Има човек, на когото съм се доверил за това - кастинг-режисьорът. Този човек ми предлага актьори за конкретните роли и аз избирам от тях. През всичките пет сезона и сега в шестия на “Под прикритие” ще се извъртят над 700 актьори, което най-малкото показва, че няма как само едни и същи да снимат. Препоръчвам на всички актьори, на всички, които са решили да се занимават с тази професия, много внимателно да се научат кои са кастинг-режисьорите в България. Винаги да имат свои актуални фотографии, за да могат кастинг режисьорите да ги представят пред хората, които избират. Това е изключително важно. В момента нещата малко са поставени така: Да се сетим за някого, който ми е приятел във фейсбук. А това не е професионална практика. Освен това актьорите трябва да знаят, че няма малки и големи роли. Да, има такива, които ти харесват и които не ти харесват, които са по-важни в една история. Много често актьорите сами казват: Това е много малко за мен. Но винаги се започва с една малка стъпка, с която ще се запознаеш с други хора. Така че за тези, които непрекъснато се оплакват, че нямат информация за кастинги, аз веднага казвам: Кастинг-режисьорът на “Под прикритие” се казва Боряна Братоева. Всички могат да я потърсят, това е част от професията. Тя самата е актриса, познава колегите, има доста практика като кастинг-режисьор. Тя знае какви са необходимостите от роли. Големите обаче са заети отдавна и някои може да се изненадат, че в тях има съвсем нови лица.
- Има ли такива и в другите ви продукции?
- В сериала “Мамник”, по който работих преди “Под прикритие”, основната част са абсолютни дебютанти и се справят страхотно.
- Кога “Мамник”, който вече заснехте, ще е на екрана на БНТ?
- Това зависи от телевизията. Есенният сезон предстои съвсем скоро, а ние имаме още доста работа. В “Мамник” за първи път в нашата тв индустрия се създава изцяло компютърно генериран персонаж. Това е сложен процес и отнема повече време. Но всичко зависи и от програмната политика на обществената телевизия.
- Доколко свръхестественото е подходящо за сериал - такъв е сюжетът в романа “Мамник” на Васил Попов? Как би се приела историята от зрителите?
- Мисля, че историята ще се приеме с любопитство, защото сме се постарали тя да не е само за познавачи на жанра. Така че сме се опитали да подготвим зрителите да влязат в тази история. Заедно с автора на книгата доста работихме върху екранния сюжет, така че ще видите и някои нови неща, които ги няма в книгата. Спазили сме основата, историята, но нюансите са повече и по-задълбочени. Така че с нетърпение ще очакваме реакцията на публиката, защото това е съвсем ново като жанр за България и се надявам, че първият опит ще бъде успешен.
- Приключихте ли снимките на “Под прикритие”?
- Не, имаме още много работа. Заснели сме една трета.
- Какво се случва с филма “Чамкория”?
- Излизаме от тунела, в който бяхме влезли заради финансирането, и живот и здраве, през октомври ще заснемем една част от филма, а другата - през март и април. Така че това е следващото, което предстои. Това е мой проект - мечта.
- С какво така ви изкушава творчеството на Милен Русков - заснехте филма “Възвишение” по негов роман и той беше много успешен, а сега и “Чамкория”?
- Романите на Милен Русков са изключително българска литература, която се занимава с нашата народопсихология, с нашите несгоди. Започвайки от “Възвишение”, логичната следваща стъпка за филмова адаптация бе “Чамкория”, защото е като следваща глава от темите, за които той разказва. Аз намирам тези теми за много мои, лични. За доста от нещата мисля по същия начин. Като прибавим, че са разказани увлекателно с много подробности, няма как да не се превърнат в творческо предизвикателство. Не само за мен, а въобще за контекста, в който се случва нашето съвремие. Затова си мисля, че “Чамкория” е дълбоко актуална история.
- Какви са най-големите проблеми и предизвикателства в българското филмопроизводство днес?
- Най-големите проблеми са невъзможността ние да разказваме истории, които да вълнуват хората в по-широк мащаб. Обидно е понякога, когато един филм се гледа от по 5000-6000, та и от 10 000 зрители. Българската филмова индустрия някак си е много фрагментирана от различно его и всъщност битува отделено от реалността. Едни хора снимат филми, след това ги показват по фестивали, някои - важни, други - не. Има и такива филми, които изобщо не стигат до фестивали, но това няма никакво значение. Тоест има такива, които не ги гледат нито в кината, нито по фестивали.
Този процес е абсолютно хаотичен, а смея да твърдя, че държавата изпълнява своя ангажимент по отношение на финансирането - създала е алгоритми, по които това финансиране да се състои. И затова най-голямото предизвикателство пред българското кино ще се окаже изкуственият интелект. Защото той се развива с такава мълниеносна скорост, че съвсем скоро филми ще могат да се създават само с думи. И ако инерцията на българския кинотворец е такава, каквато е в момента, няма много бъдеще.
Смятам, че киното има съвсем друга сила - може да вълнува повече хора, може да разказва по интересен начин за много от нашите локални проблеми. Имаше една такава критика, че българското кино било балканско, затворено за нас си и това е страшно лошо - че не сме били космополитно настроени, и т.н. Киното трябва да се занимава с нашите проблеми. Ние не сме като американците, французите, италианците, трябва да си кажем за нашите неща, пък ако светът ги намира за интересни, те ще имат своето място навън. Но ние да създаваме киното, за да бъдем интересни навън, е абсолютно базова грешка в системата.
