През последните дни се утвърди твърдението, че срещата в Анкоридж е някакво историческо унижение за Европа. Защото се решават европейски въпроси без лидерите на ЕС. Дори четох, че било "за първи път от 1453 г."
Истината е, че съдбата на Европа е решавана по брутален начин в Техеран, Ялта и Потсдам. Без участието на Европа. Уинстън Чърчил участва в тези конференции като лидер на (все още) най-голямата имперска сила в света, чиито проблеми и интереси имат малко общо с континентална Европа. А доколкото имат, става дума за "сфери на влияние" на прочутата "салфетка".
В Рейкявик и особено Малта, вече в рамките на моите живи спомени, които все пак датират малко след 1453 г., Европа беше основна тема. Но не беше на масата - бяха само лидерите на САЩ и СССР. Отсъстваха колоси от днешна гледна точка като Митеран, Кол, Тачър.
В периода на Студената война, Западна Европа е в геополитическо отношение набор от client states на САЩ. С една - Франция - малко по-кокетно отиграваща зависимостите си. След 90-те, Източна Европа влезе в играта в тотално зависима позиция.
Тъжната истина е, че континентална Европа губи мястото си на масата още когато попада изцяло под доминацията на Хитлер. Губят го и тези, които я приемат, и тези, които героично воюват. И още не си го е върнала.
ЕС никога не е бил сериозен геополитически субект и все още не е. Няма и да бъде, докато няма истинска обща външна политика (което значи, наред с други неща, отпадане на решенията с консенсус). И докато няма истинска обща отбрана, финансирана от истински общ бюджет. Тези, които жалят (жалим, и аз също) за геополитическата слабост на ЕС, трябва упорито да се борим за отпадане на консенсуса във външнополитическите решения и за реален общ бюджет за европейска отбрана.
И все пак, срещите в Ялта и Малта (те са най-известни) произведоха епохални за Европа (а в Ялта - трагични за половината континент) резултати. Без европейско участие. Срещата в Анкоридж произведе нула, плюс крайно необичайното за Тръмп изявление, че ще разговаря "с НАТО".
Всъщност Анкоридж показа, че за разлика от 1943/45 и 1987/90 г., решения за Европа без Европа вече са трудна, а може би и невъзможна задача. И това е добре, колкото и отблъскваща да беше цялата хореография.
Показа още две неща:
- САЩ продължават да са едноличен световен лидер. По-слаб от преди, но по-силен от всички други, може би заедно. Няма данни обаче да са лидер на "Свободния свят", както бяха при Рейгън и Буш.
- Русия все по-ясно се очертава като регионална военна суперсила, която е доволна и поласкана от шанса да се срещне с големия шеф без очакване на някакви резултати - просто за легитимация.
Какво следва не знаем, защото най-вероятно Тръмп и екипът му нямат никаква идея. Аз бих се подготвил protection racket-а на Тръмп срещу Европа с "руската карта" да продължи дълго. Мисля, че не само Путин, но и Тръмп не иска траен, стабилен мир в Украйна. Заплахата с военната сила на Русия е жизненоважна за търговската политика на САЩ към ЕС.
И така ще бъде, докато Европа не стане самостоятелен и единен геополитически играч. За първи път от доста преди 1453 г. ...
