Ако не се пазят строго, пада стойността на всичко около тях. Губят местните, бизнесът, бъдещите поколения
Цената на дюните: икономика на разрушението и съхранението.
В представите на дребни инвеститори често стои проста сметка: ако получат достъп до дюни и застроят – печелят.
На хартия това изглежда вярно. В реалността е различно. Да, индивидуалният инвеститор може да реализира краткосрочна печалба, но цената се плаща от всички останали – и то в пъти по-голяма.
Дюните и крайбрежната природна среда
не са “празни терени”. Те са капитал –
природен капитал, който създава стойност за целия регион.
Непокътнатите дюни правят крайбрежието по-привлекателно за туристи, поддържат имиджа на дестинацията, стабилизират екосистемите и предпазват инфраструктурата от ерозия и наводнения.
Когато те изчезнат, стойността на района пада – не само в естетически и екологичен, но и в чисто финансов смисъл.
Унищожаването на природата в името на краткосрочна печалба е класически пример за “заколване на златната кокошка”. Това
не е просто сблъсък между печеливши и губещи
Това е ситуация, в която едни овладяват ресурс, а всички – включително местните жители, туристическият бизнес и бъдещите поколения – губят.
Икономическата логика е ясна: съхранените природни обекти увеличават стойността на всичко около тях. Унищожаването им подкопава тази стойност.
Това е една от най-силните икономически причини дюните и другите ценни природни територии да се пазят строго и дългосрочно – не само от екологична, но и от чисто пазарна гледна точка.
(От фейсбук. Авторът е бивш министър на околната среда и водите)
