Разумните семейства разбират детето английския го знае на едно доста добро ниво, нека да учи трети език, казва директорката на столичната Испанска гимназия
Още акценти от интервюто:
Тази година най-силните ни ученици са в паралелките ни с френски и италиански език
Учител с по-висока заплата от друг? Омаловажаването на труда на когото и да било е грешка
Ако всички дипломирани математици се влеят в училище, не в частните школи, плановете за повече математика ще заработят
- Г-жо Йончева, Испанската гимназия отново се оказа най-желаната, запазва и 4-ото си място по най-висок минимален бал за прием - с какво печелите най-добрите ученици в София?
- Всичко е въпрос на натрупване. Това, което децата и семействата им получават в училището, се разпространява и така през задоволството на семействата печелим следващите си ученици. За поредна година сме едно от най-желаните училища и това е тенденция отпреди ковида. Постепенно се натрупа удовлетвореност в потребителите на образователната услуга, както е модерно да се казва сега.
Появи се тези дни заглавие “Кои бяха училищата, които грабнаха отличниците на София”. Много училища искат да грабнат отличниците, но трябва и отличниците да ги пожелаят. Приемаме ученици, които са с навици да учат, амбициозни са, както и семействата им. Между 8-и и 12-и клас амбициозните ни учители работят с тези ученици и надграждат онова, което е като основа до 7-и клас. Това е нашата добавена стойност.
Ако сме едно от най-желаните училища в 8-и клас, трябва да сме в челните места и при държавните зрелостни изпити - ако едно училище приеме добри ученици, а след това не е сред първите 10 на матурите, значи няма добавената стойност. На матурата по български език обикновено се борим за първото място с Немската гимназия, делим го с 2-3 до 5 точки от години.
Аз лично одобрявам външните оценявания. Да, те са трудност и за учители, и за директори, че и за министерство, и за проверители от гледна точка на организацията. За мен обаче са страшно важни, за да се ориентираме докъде сме. Сред първите сме от няколко години и на външното оценяване в 10-и клас - и по български, и по математика. Тази година даже изпреварихме Немската по математика. И сме веднага след математически паралелки и гимназии. За нас е ориентир - нашата работа съответства ли на някакви държавни изисквания. Ако те се променят като формат, е добре по средата на гимназиалната степен да се провери докъде сме стигнали.
- А какво е особеното на паралелката ви с испански и английски, посочена от рекордните това лято 544-ма седмокласници на първо желание?
- Нищо особено няма. Когато законът беше приет преди 9 години, стана ясно, че вторият чужд език в езиковите гимназии се изучава на ниво А1 до 10-и клас. Писахме до министерството, че няма логика учениците да завършват 7-и клас с ниво на английски А2, а в езиковата гимназия в 9-и и 10-и клас да са на ниво А1. Затова преди имахме две паралелки с английски, после ги свихме до една. Даже тази година най-силните ученици са в другите ни паралелки - с френски и с италиански език. Може би повече семейства избират тази паралелка с идеята, че детето е учило английски и ще му е по-лесно. Разумните и амбициозните семейства казват друго: английския го знае на едно доста добро ниво, нека да учи трети език.
Човек постига нещо, когато излезе от зоната си на комфорт, когато не му е лесно, когато трябва да мобилизира повече интелектуални, организационни и дисциплиниращи сили.
- Как се запазва имиджът на една гимназия?
- Това лято правя 10 години като директор. Поех училището на доста високо ниво, а има една прословута мисъл на Нютон: “Ние изглеждаме толкова велики и стоим високо, защото стоим върху раменете на нашите предшественици”. За тези 10 г. се случи така, че педагогическият колектив се подновява постепенно. Половината от колегите ми са бивши ученици. Това е най-голямата ми гордост. Училището е избирано от семействата на учениците, а след това те го избират и за първо работно място. Така се работи лесно, защото знаят какъв е стандартът.
- Какво мислите за интегралния тест по математика за седмокласниците още от догодина?
- Като говорим за математика, никога не бих отменила изпита за прием в езикова гимназия. Същевременно обаче е факт, че в 7-и клас се изоставят всички други дисциплини и се учат само български език и математика, което не е добре. Ако искаме да има някакво приложение на знанието по математика с т.нар. практически задачи, трябва да се намесят и другите науки. В 9-и клас, когато вече при нас започваме да преподаваме науки, тази липса на знания, дори от 6-и клас, е чувствителна. Почти нищо не е останало по биология, химия, история, география. Затова съм за включване на други науки в изпита.
Това леко ще обърка и схемата на сивата паралелна образователна система. Докато школите, които предлагат частни уроци, все пак плащат данъци, има наистина паралелна сива икономика на частните уроци. Напоследък ми попадат реклами на деветокласници, които предлагат уроци по математика за 6-и и 7-и клас. Сигурно тези деца са великолепни математици, сигурно могат да обяснят на по-малките си съученици математиката, но това не е сериозно. Ако всички студенти, които се дипломират в математическия факултет на Софийския университет, се влеят в училище, а не в школите и частните уроци, тогава плановете за много часове по математика ще заработят.
Ние търсим поне един математик и съм потресена от нивото. А сме добро училище с амбициозни ученици. Има и нещо друго. Канила съм учител на работа. Той казва: Да, учениците ви са великолепни, амбициозни, но аз трябва да положа повече усилия с тях. Не мога да вляза в час неподготвен, докато там, където съм, каквото и усилие да положа или не положа, е все едно.
Никой успех не е даден даром. Никой при нас не може да си позволи да влиза в час неподготвен. Блоковете са по 80 минути - помислете как се застава пред аудитория за 80 минути. Усилията са повече, защото очакванията на учениците и на техните семейства към учителите и към училището са по-високи. Затова и успехът ни радва повече.
- Как би се приело в гилдията, ако на учителите по математика се плаща повече?
- Имало е подобни идеи и през годините. Когато липсваха учителите по езици, съм чувала за конкретни училища с такава практика. Давам си сметка, че това би настроило колегите един срещу друг. Не искам да коментирам как биха реагирали синдикатите.
Едно училище все пак е единно цяло. Омаловажаването на труда на когото и да било е грешка. За нашето училище и физкултурата е важна, и изобразителното изкуство, и музиката. Часовете по тези дисциплини не са разтоварващи, те са за натрупване на друг тип знание. Аз не бих платила на един математик повече, отколкото на учителя по физкултура. Но пък смятам, че достойно заплащам труда на всички, за да имат съответното самочувствие. Хората трябва да бъдат мотивирани през едно прилично заплащане и материална среда. С мизерия качество няма да се получи в никоя сфера.
- Ще се справят ли учениците, ако матурата по математика стане задължителна?
- Всичко зависи на какво ниво е. Факт е, че учебните програми за профилирана подготовка по всички предмети са много амбициозни. Учителите трябва да подготвят часовете много усърдно. Тази година имаме 100 точки на профилирана подготовка по математика на зрелостните изпити. На такива ученици им е лесно в университетите. Останалите обаче се демотивират. Ако нивото е твърде високо и изначално непостижимо, ще ги откаже от тази наука. Трябва добре да се премисли кое трябва да е задължително и кое да е избираемо. В момента за медицинските университети влиза като балообразуваща матурата по български език и литература. Дали на един лекар му е важно да е грамотен? Вероятно да. Дали това е определяща оценка за прием в такова научно направление, може да се спори.
Аз съм за това да се учи математика, тя дисциплинира ума. Каквито уроци съм правила по история в математическата гимназия, трудно мога да направя на друго място. Ако човек учи добре по математика, със сигурност ще се справи и с другото знание. Но е факт, че има хора, които мислят по различен начин - не точно по алгоритъма на тази наука. Те са подходящи за литература, за история, за изкуства. Не трябва да е самоцелен нито един предмет. Учениците ни са различни - и като когнитивни нагласи, и като ниво, откъдето се започва гимназиалното образование, и като житейски интереси. Защо цялото общество трябва да е IT или инженери?! Кой ще ни прави концертите, изложбите, кой ще пише стиховете? Няма нужда тези хора непременно да се явяват на матура по математика.
- Имате ли опасения, че трендът ще се обърне през следващите години - интересът от езиковите да се прехвърли към природо-математическите паралелки?
- Мисля си, че семействата търсят училището не непременно гледайки профила, а като цяло - като среда, ниво на дисциплина, изисквания, има ли хаос, има ли контрол върху постиженията. Ако попитате родители на гимназисти в какъв профил е детето, повечето няма да могат да отговорят дали е хуманитарен, или природо-математически. Повечето ще отговорят, че учи в еди-кое си училище. Родителите ще продължат да търсят добрите училища независимо от профила, който се предлага. Част от езиковите паралелки бяха преобразувани в природо-математически с много малки промени в учебните планове. Тези училища продължават да са търсени. Смятате ли, че семействата разбраха за тази промяна? Не. Нас ни търсят не за да научат непременно испански, отдавна не е така. Търсят ни, защото сме добро училище и по другите предмети и се славим с математиката на матурите, с историята, географията, предприемачеството. Испанският, разбира се, се научава, но получават и много други неща.
- Кога да се завършва основно образование - след 7-и или след 8-и клас?
- Предишната система беше работеща. Струва ми се, че избор на училище след 7-и клас е малко рано. Бих променила това може би с една година. Този избор е драматичен за семейства и се създава напрежение, защото, за съжаление, има отворена ножица между 10-15 много добри училища по различни критерии и масовото училище, което е много по-слабо. Нормално е всеки родител да се стреми да подсигури най-добрите житейски възможности, а те са най-вече свързани с доброто училище. Затова е тази умопомрачителна истерия цяла година, ходенето на уроци, този ужас дали оценката ще е с половин точка по-малко от очакваното. Родители се редят пред кабинета ми, обясняват, че детето е само с половин точка от последния приет, и питат какво да правят. Децата после казват: Не съм ли в това училище, няма изобщо да ходя на училище.
Ако повече училища са равностойни като ниво, това би успокоило цялата система. Няма да е трагедия за семействата, няма да има напрежение и усещане, че светът свършва. Това е е най-голямото ми желание, за да не успокоявам родители и деца, че ще намерят своя път, където ги заведе съдбата.
- Кои от предложените промени в закона за образованието най-бързо трябва да заработят?
- В нашия правилник телефоните не са разрешени, ако няма указание за какво да се използват от учителя. Това, че ще е в закон, няма да промени нищо особено. Проблемът не е в правилата, а в санкциите. Аз имам докторска степен по история и много съм учила история на религиите. Не само християнство, но и ислям, източни религии. Наясно съм по колко пъти и в какъв обем религиите се появяват в другите предмети - и в литературата, и в изобразителното изкуство. Ако ще решаваме морални дилеми в обществото и разчитаме само на религия, това няма да сработи. Ако не можем ние, възрастните, учители и родители, да им покажем модел за добро и лошо, ако не може държавата чрез правила и санкции, еднакви за всички религии, да го покаже и разчитаме само на страх от Бога, това не ми се струва работещо.
