На "Менса" сме 2-и в света - децата ни ще се справят с матура по математика. И аз съм държал, а поколението ми не е по-умно, казва директорът на столичното 51-о средно училище "Елисавета Багряна"
Още акценти от интервюто:
- Съдържанието е тежко и ние препускаме по него. Преподаваме го бързо и повърхностно
- Сега учат като машинки 20-30 алгоритъма с частни уроци, а при интегрален изпит ще свикнат да разсъждават - това им трябва и в живота
- Ако искаме изобщо да има учители, трябва да направим заплащането такова, каквото ще вземат в банка или институция
- Очаквам балът на 7-класниците тази година да е по-висок,
- Г-н Александров, след около 5 г. матурата по математика трябва да стане задължителна. С какви аргументи ще убедите ученици и родители, че няма да настане апокалипсис?
- Българите сме с добро самочувствие. Хвалим се, че сме суперинтелигентни. На “Менса” сме втори след Израел. След като в 80% от европейските страни има задължителна матура по математика и учениците се справят, ще се справят и нашите. Аз лично съм държал матура по математика. Едва ли от нашето поколение сме били толкова по-умни. Първо трябва да станат промените в учебните програми по математика. Те трябва да станат силно свързани с живота и да развиват логическото мислене. Матурата по математика трябва да измерва основни житейски проблеми, както трябва да пишеш грамотно. Става дума за вероятности, лихви, статистика. Трябва да можеш да разчиташ диаграми, графики. Ако видиш диаграма за изборната активност, трябва да можеш да прецениш от какъв порядък е харесването за политика или партията. Това са суперважни умения. Трябва да можеш да изчислиш колко боя да си купиш, колко плочки за коридора да сложиш, да изчислиш колко кубически метра е стаята, за да знаеш какъв климатик да си вземеш. Искаш да пръскаш овошките с препарат срещу въшки. Там пише, че разтворът е 0,2%. Трябва да прецениш колко да сложиш в кофата. При грешка единият вариант е да не подейства, другият - да прекалиш. В матурата ще има задачи, които могат да решат всички. Ако не можеш да намериш лицето на един правоъгълник, ако не можеш да изчислиш кубическите метри на стаята, не си готов за живота. Преди изпита ще се съставят задачи и ще се потърси такъв баланс, че тези, които изкарват матурата по български език и литература, да не са повече от тези, които изкарват по математика. Тези неща се апробират с деца от различни училища. Когато се обяви изпитът и се посочат типа задачи, ще задължат учителите да преподават тази задачи.
- Постоянно се говори за олекотяване на учебните програми, как и кога ще стане?
- Не искам да говорим за олекотяване, а за оптимизиране. Олекотяването означава просто да махнеш нещо, защото децата не могат да го разберат. Трябва да се махнат неща, които не развиват логическото мислене, критичното мислене и креативността. Трябва обаче да има възможност в други теми, които са важни, да се стигне в по-голяма дълбочина. Да има време за повече упражнения. Сега съдържанието е тежко и ние препускаме по него. Преподаваме го бързо и повърхностно. Учебниците и учебните програми са претрупани с излишни знания. Ние не можем да предадем всичките знание за света, а най-важното. Трябва да се направи концепцията - какви са нашите цели. Училището трябва да е по-близо до живота. Децата трябва да бъдат адаптивни, защото ще сменят много професии. Да не мислят по шаблони, а да виждат общата картина, да различават информацията от дезинформацията.
Трябва да възпитаме тези умения у децата с по-малко единици учебно съдържание, но по-задълбочено, отколкото да натрупаме много информационни единици без полза за децата. Силно се надявам това да стане в близките 7-8 месеца. Учебните програми трябва да станат по-рамкови. Така ще позволяват на учителите съобразно възможностите на техните деца да преподават едно или друго. Ако си в математическата гимназия, при урок за квадратни уравнения например можеш да стигнеш до доста сложни задачи и интерпретации. В друго училище пък, където децата нямат тези възможности, да се разбере смисълът на тези уравнения и как се използват в живота. Това значи рамковост - да се преподава в по-голяма или по-малка дълбочина спрямо възможностите на учениците.
- Вие сте дългогодишен директор, но и математик, бяхте модератор на голямата дискусия на МОН с учители, родители и директори за математиката и природните науки. Там се разбра, че от догодина ще има интегрален изпит в 7-и клас, дайте пример какви ще са въпросите в теста.
- Интегралният изпит беше заложен за 2023 г. още от предишния мандат на министър Красимир Вълчев. Не се случи, тъй като победиха страховете на родителите от неизвестното. Всяко нещо ново поражда съпротива. Всеки се пита как ще се справи конкретно неговото дете.
У нас беше Андреас Шлайхер, човекът, който създаде PISA. Той обясни, че от формата на изпитите много зависи как ще учат учениците. Когато форматът на изпитите предполага междупредметни връзки, интердисциплинарни задачи, самите учители ще готвят децата така. Учебното съдържание по математика и природните науки трябва да бъде синхронизирано. Същото трябва да стане по български език и обществените науки. За да може, когато учениците се явят на изпитите, да са подготвени. Има много примери за задачи от типа PISA. Хората си представят, че детето трябва непременно да си припомни урок, който са имали по химия или физика в 6-и клас, но не е така. Идеята е следната: този тип задачи обикновено са с по-дълго условие, в което има факти и данни. Оттам трябва да се извлече информацията, да се състави уравнение и да се стигне до съответния извод. Може да са свързани с различни явления, изучавани в прогимназиалния етап, които не трябва да преразказваш, а да интерпретираш според условието.
Това не е нещо, което може да научиш от частни уроци. Както каза министърът, частните уроци процъфтяват, когато конспектите са много кратки. В математиката в последните 2-3 години в 5-и, 6-и и 7-и клас учениците се блъскат да изучат грубо 20-30 алгоритъма. Учат ги като машинки. Децата трябва да се научат да четат условието и да разсъждават. Четенето с разбиране е умение, което се използва и в математиката. На последния изпит имаше задача, в която се казваше, че героят е допълнил резервоара на колата. Според учениците не ставало ясно с колко. Децата трябва да съобразяват такива неща, защото в живота също не всичко е толкова еднозначно дефинирано. Няма как да си кажеш: чакай да се сетя какво учихме в 7-и клас във втория срок, за да вземеш адекватно решение. Идеята е да учим децата на реални житейски умения, а не да възпроизвеждат алгоритми или стереотипи по български език и литература.
- Новият почин математическа паралелка във всяка гимназия ли е?
- Не. В малките градове няма проблеми. В Благоевград например има математическа гимназия, има 6 паралелки и събира всички добри математици. За София, която е 40 пъти по-голяма от Благоевград, паралелките са 10. Очевидно има недостиг в големите градове. Идеята е ученици, които имат по-добри способности по математика, да бъдат селектирани и да учат в паралелка, където по математика ще се работи с по-голяма дълбочина, ще се решават повече и по-трудни задачи. Ще имат и повече часове. Темпото и дълбочината, с които се работи по математика, много зависят от нивото. Ако в такава паралелка се промъкне някое дете, което няма възможности по математика, за него ще е нещастие. Учителят ще говори някакви трудни неща и то нищо няма да разбира. То трябва да е в паралелка, в която децата получават по-базисни понятия и ще работят с по-спокойно темпо. Децата трябва да учат на две писти според талантите си. Едните са силни по математика, други са добри спортисти и т.н.
- Как ще приеме гилдията, ако учителят по математика е с по-висока заплата, не е ли дискриминационно?
- И аз съм с по-висока заплата от учителите, учителите пък са с по-висока заплата от чистачките. Държавата трябва да даде знак и най-нормалният е пазарният. Няма учители по математика, защото няма хора, които са готови да се подложат на това трудно учене за парите, които получават. В повечето случаи математиците работят предимно в банки и в други институции и вземат много по-добри пари. Ако искаме изобщо да има учители, трябва да направим заплащането такова, че да има хора, които да желаят. Това е пазарният принцип. В света най-добри по математика са Сингапур и Южна Корея. В Европа е Финландия. Там заплатите на математиците са конкурентни със заплатите на математиците, които работят в банките, затова много хора избират да са учители. Не говоря само за математиците. Ако липсва учител по друг предмет, също е нормално да дадеш повече пари.
- Скоро не се беше случвало след изпита по математика седмокласниците да казват, че било трагедия. И при вашите ученици ли беше така, очаквате ли балът тази година да е по-нисък?
- Аз пък очаквам балът при моите ученици да е по-висок. От година на година родителите стават по-чувствителни към резултатите. Представете си, че дадем на изпита таблицата за умножение и всички ученици изкарат шестици. Какво ще се получи тогава? За 10 училища има 1000 кандидати за 100 места, а за другите няма кандидати. Изпитите след 7-и клас изпълняват 2 функции. Едната е да провери до какво ниво са усвоили математиката и българския, а другата е класирането. За класирането е необходимо да има по-трудни задачи, за да може да се получи естествено разслоение на оценките. Ако външното оценяване е просто за проверка на усвоения материал, учениците ще получат оценки, близки до тези, които са получили в училище. След това трябва да има отделен изпит със задачи, които не са по силите на всеки.
Така е и при кандидатстване за работа. В Google за 1 място кандидатстват 2500 души. Когато е конкурс, едни са най-умни. Добър е в средата, а отличен значи, че този, който получава тази оценка, се отличава от другите. За да се отличава, трябва да е малцинство. Това трябва да разберат родителите.
- Кога да се завършва основно - в 7-и или 8-и клас?
- С голяма категоричност - най-малко в 8-и клас. В повечето образователни системи е в 9-и. Неслучайно изпитите PISA проверяват 15-годишните. Правят се в 9-и клас, защото се предполага, че за 8 години е минал един основен цикъл. При нас ще е трудно да се направи в 9-и , защото ще доведе до трудни структурни промени. Езиковите гимназии например ще имат 40% по-малко ученици, като нямат два випуска. Това изкуствено смъкване на възрастта за получаване на основно образование доведе до компресиране на материала от гимназиалния в прогимназиалния етап. Смъкнахме в профилите в 11-и и 12-и клас материал от висшите училища, което е абсолютно безсмислено. Ако някой иска да се задълбочи толкова, нека го учи в университета. Силно за 8-и клас поне съм.
- Имате паралелки с компютърен дизайн във вашето училище. Колко напред са днешните тийнейджъри, стига ли се дотам уменията и фантазията им да изпреварват тези на преподавателя?
- Това е мечтата на всеки преподавател. При компютърния дизайн и рисуването става въпрос за божия целувка. В процеса на работата ти идва идея, която на друг не се е появявала. Съвсем наскоро направихме вътрешен конкурс в училището. Изработихме 30 лога за Националната детска болница, от които бяха избрани 5. Те пък сега са на сайта на болницата и от тях ще бъде избрано едно. Горд съм да прочета мненията на специалисти, че те са изработени професионално.
От учителя се изисква да предаде фундамента. Децата се готвят за живота, който им предстои, и работа на училището е да им помогне по най-добрия начин, а работа на министерството е да даде указания. Система като образователната е много консервативна и трудно се получава, ако разчитаме само на вътрешните пориви на учителите. Искаме образованието да е добро за всички. Много лесно сега може да се види какво правят напредналите системи, да се съобрази с българския манталитет и традиции. Не е необходимо да откриваме топлата вода.
- Какво става това лято с лагерите - на фона на тревогите как всичко поскъпва заради еврото, а и на страха от ситуацията по света как е при вас, записват ли се учениците?
- Да чукна на дърво, световната обстановка не ни се отразява кой знае колко зле. Животът си продължава. А за еврото, какво. Много хубаво. Тъкмо тези, които не могат да смятат, няма да се мъчат с курсовете на различните валути. Тъгата може би е от някакъв сантимент, но при по-възрастните. Всъщност ние нямаме лев, откакто сме във валутен борд.
