Може ли Вашингтон да спаси преговорите?
В събота, на 12 юли вечерта, докато друзкият търговец Фазлуллах Довара караше камиона си, натоварен със зеленчуци, обратно към град Суейда, той не очакваше, че пътуването му ще бъде началото на спирала от насилие в Южна Сирия. На една от неофициалните конторолни бариери , установени от въоръжени членове на бедуински кланове, Довара е отвлечен. Въоръжените мъже ограбват камиона му и около 700 долара. Задържат го за няколко часа, унижават го и изтезават, след което го освобождават, обаче натоварен с послание към гражданите друзи на провинцията.
Отговорът не закъснява. Въоръжени друзи отвличат няколко души от бедуинските кланове. Бедуините отвръщат със същото и отвличат десет души от друзите.
Това не е първият случай, в който въоръжени кланове извършват грабеж по пътя между Дамаск и Суейда, но инцидентът от събота вечер се превръща за броени часове във въоръжени сблъсъци, които отнемат живота на десетки. Градът в и без друго нестабилната страна е на ръба на експлозия. Властта изпрати части на сирийската армия с бронирани машини в региона.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху се намеси в конфликта и нападна Сирия под претекст, че защитава друзите. Всъщност чрез тези атаки той се опита да изпрати няколко послания в различни посоки, дори и с цената да провали американските посреднически усилия за сключване на споразумение за сигурност между неговото правителството и Дамаск.
Нетаняху искаше да начертае с огън новите граници на Израел в Сирия и да приведе в действие обявеното от него искане след падането на режима на Башар Асад преди седем месеца южната част на Сирия да бъде демилитаризирана зона и новата власт да не изпраща войски в региона.
Той видя в изпращането на части от сирийската армия с бронирани машини там опит на новата власт да провери дали Израел ще рискува да застраши продължаващите тайни преговори като предприеме широкомащабни атаки в защита на друзите в Суейда. Неотдавна израелски медии разкриха, позовавайки на информирани източници, че правителството на Нетаняху преговаря тайно в Баку с посредничеството на САЩ, Абу Даби, Азербайджан и Анкара с властта в Сирия за споразумение за сигурност.
Събитията показаха, че Нетаняху няма да се откаже от военно превъзходство над която и да е държава в Близкия изток след 7 октомври 2023 г., включително и над Сирия, дори и да има преговори с нея.
Има твърдения, че Нетаняху иска да отслаби новата власт в Сирия, въпреки американската и европейската подкрепа за нея и е убеден, че преговорната позиция на Дамаск ще бъде по-слаба сега, отколкото е била преди израелските атаки.
САЩ настояха израелските атаки да бъдат прекратени. Администрацията на Доналд Тръмп опита да ги представи като „недоразумение" между Сирия и Израел, и по този начин показа, че Вашингтон е наясно с рисковете, които могат да възникнат от отслабването на сирийския президент Ал-Шараа или от разклащането на управлението му и тласкането на Сирия към хаос и нов граждански конфликт.
За Израел картината не изглежда така. Според Нетаняху мирът трябва да бъде запазен чрез превъзходство на силата. И всякакви нови договори трябва да включват свободата на Израел да се намесва навсякъде по света, ако сметне, че има нещо, което заплашва сигурността му. С това американското посредничество става по-трудно.
След израелските атаки американските представители се фокусираха върху ускоряване на постигането на сирийско-израелско споразумение, за да не се провали стратегията, върху която работи американският посланик в Анкара Том Барак, и която предвижда прекратяване на враждата между Сирия и Израел като предпоставка за нормализиране на отношенията в бъдеще.
Не е изключено Нетаняху да се опита да умилостиви Вашингтон, като направи отстъпки в позицията си за сключване на споразумение за временно прекратяване на огъня в Газа. Американският президент Доналд Тръмп говори за положителни знаци в това отношение. Шефът на генералния щаб на Израелската армия Еял Замир вече заяви, че целите на войната в Газа са постигнати.
Израелският премиер ще се възползва от намесата си в Сирия, за да укрепи политическата си позиция у дома, което ще му даде възможност за маневри пред противниците на примирие в Газа. Вероятно това е накарало Тръмп и неговия пратеник Стив Уткоф да изразят оптимизъм, че скоро ще бъде постигнат пробив в Газа.
Сирия е пред опасността от вътрешен взрив
Сега вниманието е насочено към ролята на САЩ и как Вашингтон ще се възползва от последните събития, които според някои експерти потвърждават, че Сирия все още не е преодоляла опасността от вътрешен взрив. Ще успее ли Тръмп да ускори сирийско-израелските преговори и да постигне сключване на споразумение за сигурност, като се възползва от резултатите от израелските удари, за да изтръгне повече отстъпки от Дамаск?
Американската дипломация изигра важна роля за спирането на ескалацията в Сирия, но тя осъзнава, че пътят към траен мир е дълъг и изпълнен с препятствия. Сега погледът е фокусиран върху необходимите мерки и решения, които да помогнат на Сирия да създаде механизми за предотвратяване на нови сблъсъци от такъв характер. Последните събития потвърдиха, че Сирия все още не е преодоляла опасността от разпадане.
Сега вниманието е върху това откъде ще започне Вашингтон. От Газа, Сирия и Ливан? Или от Иран?
Силните въздушни удари, които Израел нанесе на сирийската столица Дамаск няколко пъти вече, принудиха преходния президент на страната Ахмед ал-Шараа да се откаже от настъплението си в провинция Суейда на юг, но са и ново ескалиране на конфликта между Турция и Израел на сирийска земя.
Израел, който засили атаките си след бягството на бившия сирийски президент Башар ал-Асад, предупреди властта в Дамаск, подкрепяна от Турция и други страни от региона, да не посяга на друзите, което Сирия счете като чужда намеса, целяща да настрои срещу нея онези, които тя нарича „извън закона", с цел сепаратизъм.
Бунт на племената срещу друзите
В края на миналата седмица избухнаха сблъсъци между друзките бойци и бедуински кланове, които прекъснаха главния път между Суейда и Дамаск, който е жизненоважен за провинцията.
Дамаск мобилизира въоръжените сили, които според него целят да прекратят сблъсъците, докато друзите ги описват като предварително координиран план за потушаване на въстанието срещу правителството.
Под ударите на израелските атаки, Дамаск бе принуден да обяви споразумение за прекратяване на огъня в сряда. И пое ангажимент провинцията да получи форма на самоуправление, подобно на самоуправлението в районите на Шейх Максуд и Ашрафия в Алепо.
Но духовният лидер на друзкото общоство шейх Хакмат Хаджри демонстрира своята непримиримост към споразумението и призова своите поддръжници да продължат борбата и да търсят отговорност от виновните за грубите нарушения срещу населението на провинцията.
Едновременно с това през последните два дни стотици друзи преминаха границата от окупирания Голан към Сирия в знак на солидарност с братята си в Суейда.
Последните събития показваха задълбочаването на пропастта между Тел Авив и Анкара по сирийския въпрос.
Въпреки че не е имало пряк сблъсък между двете страни на сирийска земя, израелското несъгласие с плановете на изграждане на турски военни бази в Сирия и по късно атаките срещу обекти, които са били проучени от турски военни представители с цел да бъдат превърнати в бази на турската армия, бяха искрата, която запали тази конфликтна ситуация.
С ескалацията на отношенията, Израел разруши част от сградата на сирийското министерство на отбраната в центъра на Дамаск и атакува района около президентския дворец, където се намира президентът Ал-Шараа, в ясен сигнал към подкрепяната от Анкара преходна власт. Израел се представя като доминираща сила в региона, която се стреми да „промени облика на Близкият Изток", Според изявление на премиера Бенямин Нетаняху след атаките на „Хамас" на 7 октомври.
Крайно дясното правителството на Израел, чрез действията си иска да потвърждава способността си да защити друзите в южна Сирия, наред с политическата и символична подкрепа за самоуправлението, като се отправя в посока, която е в пълно противоречие с турската визия за бъдещето на Сирия. Израелски представител пред местни медии разкри, че Дамаск е уведомил предварително Тел Авив, че ще изпрати военни части и въоръжение в Суейда. Израел обаче е счел тази стъпка като нарушение на договореностите между двета страни.
Въпреки липсата на подробности за споразумението, което „Дамаск е нарушил", в израелската медии се появиха доста анализи в които преобладава мнението, че ситуацията на място е извън контрол и цивилните са подложени на жестокости от въоръжени групи, подчинени на Дамаск, което е накарало Израел да се намеси, за да не бъде накърнен имиджът му, който е част от стратегическите му планове в Сирия и региона.
Дамаск обаче е разчитал на изявленията на специалния пратеник на САЩ за Сирия и американския посланик в Анкара Том Барак,в които е казал ,че „всички пътища водят към Дамаск".
По думите на анализатора Али Хмада властта в Дамаск е разчела погрешно тези думи като зелена светлина да нападнат друзите. Преходната власт получава непрекъсната подкрепа от Турция под мотото „борба с тероризма и запазване на единството на страната".
Изглежда обаче, че Дамаск наистина е настъпил границите на принципните договорености, постигнати в Баку с израелската страна. Тел Авив подозира, че Ал-Шараа се опитва да провери реакцията на Израел. Сирийското министерство на отбраната коментира по-късно, че израелският отговор „го е изненадал", преди да оттегли изявлението си от обръщение.
Израел се опасява от ескалацията на турските претенции
Това интересно развитие се случва в момент, когато се носят слухове за предстоящо споразумение за сигурност между Сирия и Израел, едновременно с разпространението на пропагандни плакати в Тел Авив с изображенията на американския президент Доналд Тръмп, Нетаняху и Ал-Шараа, заедно с няколко арабски лидери.
В същото време с драстичното намаляване на иранското влияние в региона, Турция се стреми да възползва от вакуума и да засили присъствието си в Сирия и съседните държави, за да се появи като алтернативна сила в картата за натиск в областта на сигурността срещу Израел. На фона на войната в Газа и силните критики срещу геноцида спрямо палестинците, Анкара усилено работи за укрепване на отношенията си със столиците в региона, които се опасяват от намеренията на Израел, за да затвърди военната хегемония в региона,и създаване на алтернативен регионален ред сигурност.
Турската визия съвпада с позицията на САЩ и на други арабски държави в подкрепата на сирийският лидер, за да му се даде възможност да се стабилизира страната докато Тел Авив го счита за „джихадист, на когото не може да се вярва".
Турският външен министър Хакан Фидан стартира всеобхватна дипломатическа инициатива, в която се обръща към колегите си в региона за координиране на обща политика спрямо израелските удари и се стреми да мобилизира американска и регионална подкрепа за натиск върху Нетаняху да прекрати намесата си в Сирия. Тези събития показват, че израелските удари и последвалото от тях отстъпление на Дамаск от плана си да подчини Суейда, представляват първата реална загуба на преходната власт в Сирия. Но това е и провал за турската политика, която през последните месеци се характеризираше с отваряне на регионалния и западния свят към новата власт, отразяващо се в отмяната на санкциите и изваждането на личности и организации от терористичните списъци.
Турция е в дипломатическа битка за Сирия
Сирия влезе в нов етап от турско-израелския конфликт и въпреки превъзходството на Тел Авив в настоящия рунд, конференцията е на път да продължи и може да се превърне в алтернатива на традиционния ирански-израелски конфликт в региона.
Какво стои зад жестоката израелска атака срещу сирийски държавни институции? Каква е връзката между преговорите между Дамаск и Тел Авив и събитията в Суейда? Защо Израел настоява да „защитава" друзите?
Вече не е тайна, че Сирия и Израел водят преговори за сключване на споразумение за сигурност, което да сложи край на напрежението и ескалацията в регион, простиращ се от столицата Дамаск до град Драа в най-южната част на страната.
Въпросът тогава е: Защо Израел нападна Дамаск?
Преговорите се водят по два основни направления:
1. Чрез турско-азербайджанско посредничество, като столицата Баку беше мястото на няколко кръга преговори, последният от които беше миналата седмица.
2. Чрез американско посредничество в турската столица Анкара, водено от американския пратеник в Сирия и посланик на Вашингтон в Анкара Том Барак.
Преговорите между Дамаск и Тел Авив, според политическия анализатор Ибрахим Рихан, се сблъскаха с много препятствия, най-важните от които са:
• Тел Авив настоява Сирия да се откаже от окупирания Голански планински район и да признае израелската власт над възвишението, което Израел окупира от юни 1967 г.
• Тел Авив иска Сирия да признае правото на израелските сили да останат на върховете на сирийската част на планината Джабал Ал Шейх, където окупационните сили нахлуха след падането на режима на Асад през декември миналата година.
• Кесува на юг от Дамаск до границата с Йордания да се счита за буферна зона, в която новата сирийска армия няма да влиза, като се гарантира свобода на действие на израелската армия в случай на „заплаха" или нарушение на споразумението в радиус от 30 км.
• В отговор на тези претенции, Дамаск иска да се придържа към споразумението за прекратяване на военните действия от 1974 г., което потвърждава суверенитета на сирийската част на Голанските възвишения и определя разделителната линия между сирийските и израелските сили.
• Дамаск счита южната част на Сирия за сирийска територия, където поддържането на реда е задача на сирийските въоръжени сили, независимо от това дали се наричат армия или сили за обществен ред.
• След последната кръг преговори между Сирия и Израел в Азербайджан и упорството на сирийската страна да настоява за своите искания, избухнаха сблъсъци между някои племена в пустинята Суейда и жителите на района, които са предимно друзи.
Друзкият капан
Повечето анализатори са единодушни, че това, което се случи между бедуините и друзите, не беше нищо друго освен израелски капан, целящ да създаде претекст за налагане на волята на Тел Авив, а именно да разшири зоната на буфер, за да обхване цялата южна част на Сирия. Защото военната офанзива в Сирия под мотото „защита на друзите" няма да срещне противодействие в Израел по няколко причини:
Връзката между Израел и друзкото общество в историческа Палестина датира от 1948 г. Израел признава друзите като отделно общество от вътрешните араби и тяхната религия като независима, а те имат израелско гражданство от създаването на Израел през 1948 г. Друзките селища не са били подложени на атаки от ционистките банди по време на войната от 1948 г. и не са били изселени от района на Галилея.
Друзите в историческите Палестина са интегрирани в израелското общество и представляват значителна сила в армията и политическия живот на Израел.
Свободата на движение и заплаха за Дамаск
Според наблюдатели, Нетаняху използва тези фактори като претекст за военната си намеса в Сирия под мотото „защита на друзите", за да наложи изтеглянето на сирийската армия от южната част на страната. Той иска да утвърди принципа на „свобода на движението", на който се основава неговата военна доктрина и концепцията за сигурност в региона от след 7 октомври. Би било наивно да се вярва, че Нетаняху е нанесъл ударите срещу Сирия без координация или одобрение от САЩ, независимо от изявленията на Държавния департамент за тревогата от ударите срещу Сирия.
Заплашена ли Сирия от разпад?
Нетаняху прибегна до крайно насилие в Сирия, целта му е да наложи условията за преговори с Дамаск с оръжие. Затова той бързо се насочи към сградата на Министерството на отбраната, командването на генералния щаб и двора на президентския дворец.
Атаката срещу Министерството на отбраната и президентския дворец дойде след два предупредителни удара от безпилотен самолет над входа на Министерството на отбраната и над сградата час преди атаката, за да се евакуират хората.
Според Асас медия има и друга версия която сочи, че Тел Авив е предупредил Дамаск чрез посредници, че тези сгради трябва да бъдат евакуирани преди да бъдат атакувани. Това обяснява липсата на човешки жертви при тази атака.
Рихан твърди, че Тел Авив иска да даде да се разбере, че е готов да стигне до приемливо за него решение, дори ако се наложи да прибягва към сила срещу символите на държавата и властта..
Това се потвърждава от прехвърлянето на две военни дивизии, една от които е 98-а дивизия, в окупирания Голан. Дивизията включва 5 полка, сред които пехотен полк „35", полк „Оз", подразделения „Маджалан" и „Игуз" и танкова рота. Само тази част наброява до 20 000 войници. Едната част работи в сухопътни операции и е участвала във войната в Ливан през 1982 г.,
Целта на разгръщането на двете части беше да се покаже, че Тел Авив няма да се поколебае да нахлуе в южната част на Сирия, вероятно до предградията на Дамаск, за да наложи волята си, особено след като части от израелската армия са разположени на 18 км от сирийската столица, на върховете на планината Джебел Ал Шейх.
Нетаняху успя с превъзходството на силата си и в разгара на израелската политическа и военна експанзия да постигна изтеглянето на сирийската армия от юг и да представи Израел като защитник на малцинствата в региона, където Иран и оста на спротивата претърпяха провал. Но този план може би е валиден в краткосрочен план, а не в стратегически, поради демографската структура на Сирия и на световната сцена като цяло.
