Добре, готов съм и аз да стана грантоед
Анализът на Валери Найденов "Демократична десница" е дървено желязо", публикуван в "24 часа" на 9 юли 2025 г. предизвика бурна полемика. Политологът Огнян Минчев му посвети дълъг пост във фейсбук. Вижте го, както и отговорът на Валери Найденов.
Прескачам нелепите лични нападки, за да мина направо към темата. В предишната си статия се опитах да обясня, че у нас понятията “ляво” и “дясно” са така омешани, че избирателите не намират истинската си идентичност и преходът е станал хроничен. Уважаемият професор Огнян Минчев удря с юмрук по масата – как така, журналяк някакъв ще ми обяснява понятията!
Строго, но справедливо. Но щом започва да обяснява що е то “ляво” в политиката,
той допуска сензационен пропуск
- дори не споменава думата “равенство”! Няма я! А във всички речници, енциклопедии, учебници я има!
Тук ще се позова на големия италиански политолог Норберто Боббио и знаменитата му книга “Дясно и ляво”. Има я на български. Той очиства лявото от съпътстващите епитети и го свежда само до тази думичка, която г-н Минчев прескача – равенството. Всички други атрибути могат да се появят и в лявата, и в дясната кошница.
Например според г-н Минчев “лявото” възниква от особеностите на човешката психика: “то е нетърпеливо, отрича статуквото, претендира замяната му с нещо ново”. Чакай малко, това е точен портрет на т. нар. градска десница, която напоследък е в кошарата на ПП-ДБ! Вече 36 години тя е все по-нетърпелива, все повече иска промени и оставки, бори се срещу статуквото, но уви, статуквото все повече ѝ стъпва на шията!
Лявото и дясното са психологически нагласи? Това е демоде още от времето на Макиавели. В политиката става дума за власт, за конкретни материални интереси, а дамските въздишки принадлежат в предаването на Гала.
Левите са леви не защото са емоционални,
а защото едни съсловия си искат политически права. Банално е, но да припомня. Както знаем, по време на Френската революция безправното трето съсловие сяда от лявата страна на парламентарната зала, гледано откъм председателя. Вдясно са аристокрацията и духовенството. Знаменитият журналист и духовник Еманюел Сийес започва своя исторически памфлет със следните думи:
“Какво е третото съсловие? Всичко. Какво бе то досега в политическия ред? Нищо. Какво иска то? Да бъде нещо”.
Лявото иска първо политическо, а после и социално-икономическо равенство, а дясното не дава. Това са “функционалните аспекти” на двете понятия, изчистени от наукообразната поезия.
Минчев, естествено, вади любимия аргумент на десните партии – че когато лявото не слуша дясното и тръгне през просото, то се превръща в диктатура. Доказателство са режимите на Ленин, Сталин, Мао, Живков и други ужким леви диктатури.
Обяснявам. “Ляво” и “дясно” принадлежат на модерността, и то късната модерност. В тази епоха една диктатура няма как да е лява освен в учебника по научен комунизъм, но това е фейк. Понятието “ляво” е вектор в координатната система на политиката, половината от абсцисата, то не е куфар да го местиш насам-натам в багажника на някоя партия.
Добре, но къде тогава да разположим сталинизма? Много просто, това е насилствено връщане в предмодерната епоха, когато няма ляво и дясно и властта е от Бога или от Великата идея - все тая. Не съм оригинален, преди около 40 години големият съветски историк Натан Ейделман го определи като “модернизация на феодализма” в знаменитата си монография “Революция сверху”. В западните страни, където модерността все още си е у дома, диктатурите ги правят все десните.
Тук малко на шега ще повикам на помощ и ChatGPT,
който ужким можел да ти напише научна дисертация, докато си пиеш ракията. На моя въпрос той отговори буквално следното:
“Да, лявото и демокрацията “съвпадат” по произход и дух, защото:
1. И двете се противопоставят на йерархията и наследствената власт.
2. И двете стъпват върху идеята за политическото равенство.
3. И двете приемат, че легитимността идва от народа – не по рождение, от парите или от силата”. Пак казвам, това е шега. Но силата на ChatGPT е, че при него няма шегички, той (или тя?) веднага вади най-баналното обяснение.
Следователно само тук, в България, живеем с шегичката, че само десницата има монопол върху демокрацията.
И така, стигаме до партийнолистовата избирателна система (ПЛС), която според г-н Минчев е рожба на прогреса и следователно би трябвало да е лява. Уви, фактите говорят тъкмо обратното
- партийнолистовият вот (ПЛС) се въвежда от десните като спирачка на прогреса
Той е усмирителната риза на демокрацията. Обяснявам. До края на ХIХ и началото на ХХ век в развитите западни страни правото на глас имат едва 3 до 7 процента от населението, но гласуването навсякъде е мажоритарно. Останалите 95 процента се борят за избирателни права – демонстрации, стачки, революции, кръв се лее, но елитът не пуща. И чак когато ножът опира до кокала, елитът отстъпва, но отстъпвайки, залага мина в изоставения окоп – ПЛС.
И това не е моя фантазия, а преобладаващата теза в сериозната политология, оставям настрана пропагандистите. Например големият норвежки изследовател Щайн Рокан пише, че “притокът от нови гласоподаватели променя характера на системата” и затова въвеждането на пропорционалния вот е “опит да се възстанови статуквото и да се върне системата обратно към равновесие”.*
По-нататък Рокан обяснява надълго и нашироко, че мажоритарните системи се запазват там, където преддемократичните десни партии са единни. И обратното, там, където те са изпокарани и раздробени, на помощ идва ПЛС. След Рокан поне 10-20 много авторитетни политолози разширяват обстоятелствата, заради които елитът прибягва до ПЛС. Например там, където работническите партии са твърде масови и може да пометат десните като стадо бизони. Или пък са твърде радикални и ще сринат обществения ред. И така нататък,
навсякъде ПЛС се слага като пранги на краката на демокрацията,
тя е нейната усмирителна риза. Но това се случва преди 100 – 200 години, то е временно презастраховане. Днешните леви партии отдавна са усмирени, а прангите и усмирителната риза си стоят затегнати. Затова именно напоследък се говори и пише за “технофеодализъм”.
Г-н Минчев рисува една идилична картина на ляво-десните като влюбени гугутки: “Докато функционират в “тандем” на базата на установени общи правила, и лявото, и дясното остават вписани като политически движения в демократичния спектър, в демократичната политика и дясното”.
Красива картинка, напомня ми Кандински. Точно такъв тандем беше и Тройната коалиция начело с БСП, която въведе плоския данък, отмени необлагаемия минимум и взе такъв десен завой, че оттогава България е шампионът по неравенство в целия ЕС!
Истината е, че благодарение на ПЛС левите лидери така се отчуждават от своите избиратели, че забравят името на мотиката. И тогава не е проблем да бъдат “похитени”, както се изразява Иван Кръстев в една своя фундаментална статия.
И накрая - Огнян Минчев не ми дава да използвам думата “грантоед”. Съгласен съм, но при положение, че и аз стана такъв. Дайте ми голям грант да направя сериозно международно изследване за ПЛС и за мажоритарната система и ще забравя всички думи, които започват с “г”.
Пак се шегувам – всички знаем, че грантове не се дават за истинска демокрация. Дават се само за застраховка на статуквото.
* Rokkan, S. 1970. Citizens, Elections, Parties: Approaches to the Comparative Study of the Process of Development. New York: David McKay
