За политологичното въображение на Валери Найденов
Анализът на Валери Найденов "Демократична десница" е дървено желязо", публикуван в "24 часа" на 9 юли 2025 г. предизвика бурна полемика. Политологът Огнян Минчев му посвети дълъг пост във фейсбук. Вижте го, както и отговорът на Валери Найденов.
Валери Найденов е елитен журналист, който има любимо хоби - политология. При него смесването на професия с хоби става естествено, понякога елегантно и с патос, който е безкомпромисен - а̀ си се противопоставил на “очевидните политологични тези” на бащата на първата частна пресгрупа, а̀ си попаднал в един от
два санкционни списъка
Първият - претендираш, че си политолог, но си “слаба ракия”, не разбираш от занаята си, не четеш достатъчно и - разбира се - нямаш огромния личен международен опит на Найденов, който е пътувал по широкия свят от ранна възраст в една епоха, в която останалите можеха да пътуват само до Сливница и до Харманли... Вторият санкционен списък - ти всъщност си “грантаджия”, платен политолог, който отказва да види “очевидни неща”, защото ти плащат - или Сорос, или български политически поръчители.
Едно от любимите “очевидни неща” в политологията на Найденов е “мажоритарната политическа система”, при която единствено е възможно съществуването на демокрацията - така както той самият я разбира. Всъщност мажоритарната система е първата избирателна система на представителната демокрация, възникнала благодарение на факта, че представителството се е осъществявало на основата на притежанието на земя - основният икономически ресурс до края на XVIII и дори през XIX век. Затова избраният депутат е трябвало да представлява конкретен избирателен окръг с конкретна общност притежатели на земя и да ги защитава в националния парламент. Тази система се практикува в англосаксонския свят по традиция и до ден днешен, както и във Франция, въпреки че аргументите на нарастващи по влияние обществени кръгове срещу нея се засилват. Основният аргумент е, че тя не осигурява адекватно представителство и деформира гражданския вот. Защо се практикува тогава? Най-вече защото
създава значим бонус
за двете големи партии и така осигурява стабилност (чрез непропорционалност) на управлението.
В началото на ХХ век в Европа се налага все по-широко пропорционалната система, която има две преимущества. Първо, по-адекватно отразява обществено-гражданското многообразие. Второ, тази система отразява факта, че в представителната политика на индустриалното общество все по-голямо значение имат големите обществени групи с еднакви интереси - класи и съсловия - които са организирани в политически партии. Времето на земеделското общество и на прякото представителство на земеделските собственици е отминало в историята... Но не е отминало в политологичното въображение на Валери Найденов...
Любителят политолог Найденов събира овациите на публиката с нова оригинална теза - демократичната десница била “дървено желязо”. Дясното не можело да бъде демократично и българският преход явно е създал нашенски провинциален “оксиморон”. Разликата между хобито “ловец” и хобито “политолог” е в това, че ловджията стреля по това, което се появи пред очите му, а любителят политолог “стреля” по всичко, което се роди във въображението му. Ако дясното не може да бъде демократично, то ние всички дължим демокрацията единствено на лявото и единственият неизяснен въпрос остава дали към тази уникално демократична левица е
редно да присъединим Владимир Илич,
Йосиф Висарионович и поредица други заслужили “демократи”, или все пак трябва скромно да приседнем само до някаква политическа извадка от социалдемократически характер.
Много уважавам белите коси - включително на любителя политолог, но истината и професионалният респект към истината заслужават приоритетно уважение. Лявото и дясното са функционални аспекти на свободната политическа конкуренция, която е основа на представителната демократична политика. Лявото залага на промяна - често на всяка цена - и отхвърля ценността от запазване на статуквото. Затова и често е определяно като “прогресистко”. Ако получи възможност за политически монопол, лявото прекратява свободната политическа игра и се превръща в лява диктатура - комунизмът е най-очевидният пример за това.
Дясното е охранително - защитава статуквото и ценностите на традицията, която е създала обществената идентичност. Дясното не е задължително авторитарно.
Вече повече от две столетия политическите движения от десния спектър биват успешно интегрирани в демократичната политическа игра и резултатът от нея са движенията на консерватизма, християндемокрацията и т.н.
Съществуват и достатъчно примери за десен антидемократизъм - авторитаризъм и тоталитаризъм с исторически примери като фашизма, нацизма и т.н.
Демокрацията не е възможна без баланса и взаимодействието на своите ляво и дясно крило.
Това разделение е не просто идеологическо - то всъщност започва като психологическо
Лявото е нетърпеливо отричащо статуквото и претендиращо за замяната му с нещо ново - което в началото е просто идеологическа визия, утопия.
Дясното е охранително, но ако е демократично, то не отхвърля възможността за промяна, а иска доказателства за необходимост и разумност на промяната.
Докато функционират в “тандем” на базата на установени общи правила, и лявото, и дясното остават вписани като политически движения в демократичния спектър, в демократичната политика.
Когато лявото или дясното напуснат сферата на демократичното политическо поведение, те се превръщат в авторитарни - недемократични проекти, в лява или в дясна диктатура. Лявото и дясното са бинарна -
неразделна двойка от полярни аспекти на действителността, които трябва да съществуват в едно цяло
- в демократичната политическа система. Така както съществуват в едно цяло ин и ян, мъжкото и женското начало, денят и нощта...
Разкъсването на единството води до патологии. В политиката тези патологии най-често са диктатурите. (Въпреки че не можем да обявим демокрацията за единственото “нормално” в политиката. Тази сфера е по-сложна и по-противоречива, отколкото една елементарна бинарност. Но именно от бинарността тръгваме, за да обясним по-сложните неща.)
Моето хоби е да свиря на китара и да пея. Понякога имам вдъхновение и ми се получава. Понякога - напоследък по-често - резултатът е меко казано противоречив. С хобитата е така - зависи дали си в настроение и за какво...
(От фейсбук)
