Избори обаче се печелят с периферия от гласуващи и затова е притеснителен подходът с предварителния вот за общ кандидат за президент
С вотове на недоверие вече започнаха да се замерят всички части на опозицията в опита всеки да се изкара кой е по-голяма опозиция.
А когато вотът на недоверие се използва като ветрило или като мухобойка, а не като инструмент, който наистина да контролира правителството и да го държи в светлината на прожекторите, почва да става безсмислен. И ситуацията става смешна, защото гражданите ще се питат какъв е този вот на недоверие, след като уж управлява коалиция на малцинството, пък опозицията не може да го гласува.
Затова “Демократична България” добре да премисли мотива за есента и как да го формулира така, че да изглежда не само като нещо различно, но и което има смисъл.
Нещата, които “Възраждане”, МЕЧ и “Величие” правят, са кампания, обслужваща техен теснопартиен интерес въпреки гръмките заявки и използваните клишета, които навяват асоциации, че всъщност защитават обществения интерес. Затова от “Демократична България” едва ли биха искали да бъдат причислени към тази групичка.
Заявката им за вот на недоверие през есента показва и че от ДБ са готови да свалят публично напрежението от “Продължаваме промяната” като партньор, а и да им покажат, че и те могат да водят. И че една коалиция е между равностойни партньори.
Затова ПП-ДБ трябва първо да заприлича на коалиция, тъй като “Промяната” не е станала партия и уплътнен политически субект. Тя има дефицити и скандалът в София им дойде в повече. Това бе директна атака срещу тях, но не знаем каква ѝ е конструкцията - дали е стечение на обстоятелствата, или е следствие на вътрешнопартийно напрежение.
Дали става въпрос за случайно, или неслучайно попаднали хора, които търсят личен интерес, или някой услужливо ги придърпва и им подлага примамки, на които те по една или друга причина не могат да откажат в лично качество и партията страда като краен резултат.
Но тъй като става дума за атака директно в сърцевината на тяхната политическа идентичност – антикорупцията, нормално е те да бъдат много стресирани. В този смисъл е интересно какъв разказ ще изградят.
Да разкажеш себе си като жертва, е инструмент, който консолидира твърдите партийни ядра.
Време да се обърнат към себе си в много спешен оперативен порядък, да не губят лятото, да си изчистят редиците и наесен да атакуват отново политическата сцена.
Имат възможност и достатъчно разпознаваеми публични хора с дар слово като Асен Василев и Лена Бориславова, за да го направят и да използват момента, когато парламентът и правителството ще са в отпуск, да наситят общественото пространство с послания.
Но безспорно трябва да се поучат от “Демократична България”. ДБ е минала през много кризи, доста по-сериозни от тази, и има какво да научи ПП както за публичното политическо поведение, така и за съдържателното политическо говорене.
“Продължаваме промяната” трябваше да управлява държавата три дни след като се появи като политически субект. Поради тази причина партийното устройство им куца, а и това е един от проблемите такива скандали да ги застигат напоследък.
Точно за партийното строителство могат да научат много от “Демократична България”, защото не се сещам за “пробити хора” сред тях. Някои биха дали пример с това, че преди години хора от СДС и от ДСБ от най-яростни критици на Борисов, които го замеряха публично с какво ли не, стигнаха до водещи фигури в партия ГЕРБ. Но в крайна сметка те не са ангажирали партиите, от които са били, и са го направили.
Затова е важно ДБ с ПП да се консолидират, да извадят приоритетите си, да ги комуникират с българските граждани и да предложат алтернатива на настоящата коалиция, която е полусенчест алианс с ДПС на Пеевски.
(Продължава
на 16-а стр.)
