Тошко Йорданов обиди младите български лекари, а после се опита да се оправдае вместо да се извини истински. Но в страната на полуизвиненията е така. В България никой за нищо не е виновен
В България битуваме в особената култура на политическото полуизвинение. Винаги и някак магически думите на даден политик се били интерпретирали "извън контекста" - дори и в днешните дигитални времена, когато има видео почти от всичко. Наясно сте с последния случай, в който Тошко Йорданов, председател на ПГ на ИТН, съвсем необмислено изрече онова към младите български лекари, след което се опита да пробута любимото на българските политици обяснение с "извън контекста", пише "Дойче веле".
Но моят "шампион" в тази история е лидерът на ИТН Слави Трифонов, който изчака цели четири дни, за да види и оцени щетите, след което си раздра коженото яке и се извини "най-искрено и от цялото си същество" за Тошко. Само че това прозвуча като извинение за проблемно дете, тип "еми той си е такъв", а също и като жалък опит да се минимизира и евентуално потуши обществената щета.
Тошко, иначе интелигентна персона (гарантирам поне за образованието му), с извинение, няма капчица талант за политическа кариера; в този смисъл той е щета за цялата политическа класа, особено в този климат на бясна и свръхтънка социално-медийна обидчивост. (Друг е въпросът защо истински медии, начело с националните телевизии, от обикновен мързел или глупост позволяват на Фейсбук-истериците да им редят съдържанието.)
Тошко направи беля, но иначе е добро дете?
И когато Слави слиза от диванчето, за да ни обясни как всичко това с Тошко е напълно неприемливо, ние логично се питаме защо след неговото цяло извинение и полуизвинението на Тошко няма решителни мерки - например да свалим доверието от г-н Йорданов.
Как защо? Че нали всички сгафили в българската политика внимателно чакат всичко да се размине и всичко да си върви по старому, защото например Слави подкрепя правителството най-вече чрез своите бивши сценаристи, пратени в парламента. Ерго, не очаквайте мерки за прибиране на сгафилия, тъкмо обратното – ще размием гафа с още изявления.
А то е просто: извинението не е достатъчно. Sorry doesn't fix it, както казват американците. Особено когато е наистина половинчато, "контекстуално" и в стил "Абе не ме разбрахте".
В този смисъл извинението на Слави за Тошко звучи така сякаш вторият е направил беля, ама иначе е добро дете. И това е смазващо, защото тошковците ги има във всички партии. А всъщност най-смазващото е, че извиненията не водят до абсолютно нищо.
Между другото Борисов им изнесе сякаш "лекция" как се прави: избухваш и си губиш нервите срещу определен журналист, знаеш, че не си прав, но все пак поднасяш своите извинения за тона си (докато гледате там с един друг правителството да изкара пълен мандат, както и ще стане).
Ще се извини ли някой някога истински?
Защо в нашата политическа реалност е толкова трудно да се извиниш истински? Може би защото е мега трудно да се откажеш от общо около 18 000 лева на месец (с участието в комисиите и всичко), ако си депутат. Самият Тошко, разбира се, след всички изцепки ще си остане депутат, който вероятно дава част от заплатата на (каузата на) Слави.
А дали някой ще се извини някога истински? Ей така, да каже от сърце, извинявайте, че не направих нищо в политиката, попаднах там случайно, даже си платих за това, обаче моите (били те ГЕРБ, ДПС или най-вече ИТН) ме измамиха и сега ми дължат пари, но не ми вдигат телефона.
Но понеже ставаше дума за културата на "полуизвинението": всеки, който избухне и не е прав, след това маже и маже, че не бил доразбран, но родната система не просто не го изхвърля, а праща до медиите как се е "объркАл".
Преди половин година в другия край на света ни показаха как се прави. След самолетна катастрофа, при която загинаха 179 души, Ким И-бей, шефът на южнокорейската авиокомпания "Jeju Air", собственик на разбилия се самолет, каза: "Аз съм виновен като шеф, чувствам огромна отговорност за този инцидент". Само че в България не е така. Публичните фигури си знаят, че според българската народопсихология те никога и за нищо не са виновни.
