Радев е няколко крачки по-близо до свой проект и затова партиите зад кабинета ще се пазят от предсрочен вот
Потенциален нов играч на терена може да е Радев, но и някой, който днес дори не познаваме
ПП тъкмо се канеха да атакуват на тема корупция, скандалът им отнема правото да са легитимни говорители
Не опозицията, а цените са това, което крие рискове за кабинета
- Какви са изводите до момента от скандала в “Продължаваме промяната”, който доведе до оставката на Кирил Петков като лидер, г-н Ганев?
- Освен че е скандал със сериозен магнитуд, той е и удар право в сърцето на “Продължаваме промяната”, защото тази партия до голяма степен беше изградена на антикорупционно говорене, поддържаше се и печелеше от това говорене.
Актът на оставка на Кирил Петков идва да отговори на тази тежка криза за партията. Поемайки отговорност с оставката си, той се опитва да удари спирачка, да тушира този разразяващ се скандал, да минимизира имиджовите щети, които могат да бъдат нанасяни върху ПП.
- Какво ви прави впечатление в реакциите от другите политически сили?
- Важната реакция тук не е на опонентите на “Продължаваме промяната”, а на партньорите, преди всичко на “Демократична България”.
Но те са както партньори, така и конкуренти. Защото в крайна сметка ПП и ДБ орат на едно електорално поле. Там напрежение има вече повече от година-година и половина. Ставало е и публично. Много често двете формации са говорили на два гласа. Сега въпросът е дали тази ситуация ще се използва от “Демократична България” за някаква форма на разграничение, дали ДБ ще използва момента, за да стане тя в по-голяма степен легитимен представител на тази либерална градска общност.
Аз оставам резервиран към подобен сценарий. Мисля, че е по-малко вероятен и не защото няма напрежение, а просто защото ситуацията е много неблагоприятна за подобен ход.
Ако няма предсрочни парламентарни избори в рамките на следващата една година, ние отиваме към президентски избори през октомври 2026 г. Те предполагат не отделно явяване на ПП и ДБ, а напротив - най-широка възможна коалиция от формации от едно пространство около един кандидат.
А явяване поотделно на “Продължаваме промяната” и “Демократична България” би било катастрофа за тази общност, защото тя би загубила абсолютно всички шансове кандидатът да отиде на балотаж.
Крайният резултат от кризата обаче със сигурност ще бъде един променен баланс в отношенията им. На последните и на предпоследните избори съотношението на номинациите в кандидатските листи на избираеми места между ПП и ДБ беше по мое изчисление 2,5 към 1. Постигна се някаква форма на баланс в рамките на парламентарната група благодарение на факта, че “Демократична България” има по-мобилизирано ядро и чрез преференции успяваше да вкара депутати от техните редици преференциално. След този скандал балансът между ПП и ДБ ще бъде променен в посока най-малкото да са равноправни партньори.
- Как може да се отрази скандалът на избирателите на ПП-ДБ?
- Този скандал идва в момент, в който и без това има лоша тенденция в либералната градска общност, която е политическото пространство на ПП-ДБ. Тази тенденция започна още преди една година.
На предсрочните парламентарни избори през юни 2024 година ПП-ДБ претърпя повече от двоен спад на гласовете - от над 600 хил. гласа до малко над 300 хил. гласа. Това е следствие на платената цена от “сглобката”. Те изгубиха цялата си електорална периферия извън либералната градска общност и останаха да разчитат само на твърдите си привърженици. И после тези резултати се повториха на изборите през октомври.
След като се формира кабинетът “Желязков”, заради приоритета “еврозона” ПП-ДБ не можеха да застанат в опозиционна роля в пълния смисъл на думата и през нея да трупат политически капитал и обществена подкрепа, защото по този приоритет не могат да кажат друго освен “Ще подкрепяме правителството в това усилие”.
И в рамките на тези шест месеца, “Продължаваме промяната” - “Демократична България” бе с единия крак в управлението, с другия крак в опозиция и това не им позволяваше да си връщат изгубената подкрепа.
После ПП обявиха, че след като на 8 юли влизането на България в еврото стане сигурно, ще инициират вот на недоверие заради корупционния модел. Искаха да върнат противопоставянето корупция - антикорупция на мястото на противопоставянето около еврозоната, което Румен Радев наложи с инициативата си за референдум за датата на приемане на еврото. Но сегашният скандал няма да им позволи да бъдат легитимни говорители на тази тема.
- В този смисъл кризата в ПП удължава ли хоризонта на правителството?
- Аз не смятам, че ПП-ДБ има ефективни инструменти да свали този кабинет. Като цяло не виждам възможности парламентарната опозиция да може да свали правителството. Това може да стане отвътре, тоест някой от партньорите да реши да търси някакъв алтернативен път през предсрочни парламентарни избори. Има ли обаче партия от трите зад кабинета, която да има интерес от предсрочни избори? Нито една няма да има по-висок резултат.
От друга страна, след инициативата за референдум на Радев той се намира няколко крачки по-близо до реализацията на свой проект. В този смисъл и ГЕРБ, и БСП, и ИТН, и “ДПС - Ново начало” знаят, че предизвиквайки предсрочни парламентарни избори, влизат в риск на сцената да излезе нов играч като Румен Радев и не е ясно в каква парламентарна конфигурация ще се окажат след това.
Ако аз бях на мястото на управляващите, това, което щях да гледам много внимателно, са цените. Цените са най-големият проблем на българина, това сме го мерили социологически от две-три години насам. Защото ние сме в инфлационен процес не отсега, а от 2-3 години, това е пост-COVID инфлацията. И това трупа социално напрежение, което е опасно за властта.
- А кризата в ПП отваря ли място за нов играч - или проект на Радев, или друг?
- Място за алтернатива има не отсега. Тя е от поне две години и се вижда ясно по ниската избирателна активност на последните 3-4 избори. Големият потенциал за нов политически субект не е в полето на ПП-ДБ, а сред негласуващите. Традиционно в България в последните две десетилетия имаме над 3 милиона и половина гласуващи, а през 2023 и 2024 година те паднаха до 2 милиона и 500-600 хиляди. Тези хора просто не припознават нито една от партиите, които в момента са на терена за техни представители. Ще успее ли някой да го мобилизира, е въпрос към хора, които виждат в бъдещето със свръхестествени способности. Аз не съм от тях.
Но трябва да се има предвид следното. Тази потенциална алтернатива на терена може да е на Радев, но може и да е на друг – някой, който днес дори не познаваме. Не трябва да забравяме че за Кирил Петков масовата публика научи през май 2021 г., а през ноември същата година той стана министър-председател. Тоест може да се появи някой, на когото не сме чували днес името.
Но такъв тип електорални вълни, които да мобилизират протестен и наказателен вот, се случват най-често на парламентарни избори. А изборите, които предстоят със сигурност, ако няма предсрочни парламентарни, са президентски и после местни. На президентските избори също може да се създаде вълна, но тя няма да промени властта в страната. А местните избори са от съвсем друг характер – там местните личности и местната проблематика доминират. Трудно може да се запали вълна на тях.
- Има ли вероятност да се стигне до обща президентска кандидатура на демократичната общност и ГЕРБ, за което загатва Бойко Борисов?
- До президентските избори има година и пет месеца. Дотогава минимум пет пъти ще се смени политическата ситуация. За реални номинации ще говорим след една година и всяка прогноза отсега за президентските избори след една година е несериозна.
Визитка
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна.
Магистър е по политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Доктор по политология. Главен асистент в катедра "Политология" на СУ и преподавател там.
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход.
Съосновател на Изследователски център "Тренд". Автор на книгата "Българската политическа почва" (2024).
