Никога няма да забравя огромното впечатление, което през 80-те години на миналия век ми направи шедьовъра на Бернардо Бертолучи „Последния император". Филмът за последния китайски император Пу И, чието детство минава в „Забранения град" в Пекин, а после е детрониран и завършва живота си като обикновен градинар в парковете на бившия си дворец. Всъщност „Забраненият град" е напълно затворения за външни лица дворец на императорите на Поднебесната империя през периода XV – началото на XX в.
Освен емоционално, това място ме интересува и чисто професионално. За три десетилетия археологически разкопки с моя баща проф. Димитър Овчаров разкрихме голяма част от великолепния дворцов ансамбъл в Преслав на българските царе от края на IX – началото на X в., откъдето е управлявана една от трите империи на ранносредновековна Европа – Българската. Оказа се, че той е строен по подобие на Големия дворец на императорите на Източната Римска империя (Византия) в Константинопол. А тази структура следва именно източната традиция на напълно затворения за външни хора и ограден с високи стени дворцов комплекс. Вътре ежедневно и ежечасно се извършвали сложни церемонии и ритуали, олицетворяващи дадената от боговете власт на владетелите. Ето защо е толкова важно да се види „Забранения град" в Пекин, който дава възможност да се интерпретира и българската средновековна столица.
При предишните ми две идвания в китайската столица все се случваше така, че „Забраненият град" бе затворен по някакви причини. Ето защо при пътуването с Експлорър клуб България през май 2025 г. за мен бе особено важно най-сетне да вляза в главния дворец на китайските императори. Разбира се, с още хиляди туристи от цял свят, дошли да видят това тайнствено място.
На китайски език името на грандиозния ансамбъл е „Лилавият забранен град"; а в днешно време обикновено е наричан Гугун - „Бившия дворец". Това е най-големият дворцов комплекс в света с размери 961 х 753 м и общо 720 000 м² застроена площ с 999 стаи и зали. Намира се в северно от главния площад на китайската столица Тянанмън и източно от „Района на езерата", където е резиденцията на настоящите лидери на страната. Оттук 24 владетели от династиите Мин и Дзин са управлявали Поднебесната империя между 1420 и 1912 г. През цялото това време „Забраненият град" е служил както като място за живеене на императорите и техните семейства, така и за техен церемониален и политически център.
„Забраненият град" е построен между 1406 и 1420 г. като дворец на императорите от династията Мин, които свалят от власт монголската династия Юан, управлявала Китай в предишния век. Още преди дворецът да бъде завършен, император Джу Ди се преместил от старата столица Нанкин под претекст, че ще „пътува и ловува". Когато дворецът е завършен през 1420 г., той се настанил окончателно в „Забранения град" и така Пекин официално станал главна столица на Китай, какъвто е до днес.
Планът на величествения ансамбъл е проектиран от много архитекти и строители, а след това е одобрен лично от император Джу Ди. Известни са имената на главните архитекти и инженери като Цай Син, виетнамският евнух Нгуен Ан, Куай Сиан, Лу Сиан и други. Строежът продължил цели петнайсет години, а в него се включили повече от 100 000 квалифицирани занаятчии - каменоделци, дърворезбари и художници, както и до милион обикновени строители. Колоните на най-важните зали били направени от масивни трупи на ценния китайския лавър „махила", добиван в джунглите на Югозападен Китай. Огромните тераси и монументалната каменна декорация пък са направени от материал, ваден от кариери близо до Пекин. Най-едрите детайли са влачени през зимата върху слой лед, създаван изкуствено чрез специално прокопани кладенци.
Днес по пътя си към „Забранения град" трябва да мина през три порти във високата 8 м крепостна стена - Тянанмън, Дуанмън и главната врата на двореца, Умен. В миналото обаче пътят до вътрешната част на двореца за чуждестранните посланици и чиновниците бил по-дълъг и те минавали през пет порти. Отвън огромният ансамбъл е заобиколен от широк 52 м и пълен с вода ров. През него има няколко моста, като двата централни били предназначени за членове на императорското семейство, следващите - за висшите военни и граждански служители, а най-външните били наричали обществени и се използвали от обслужващия персонал на „Забранения град". Почвата, изкопана по време на изграждането на рова, била натрупана северно от двореца, за да се създаде изкуствения хълм Джиншан, където са императорските градини.
Забраненият град е разделен от централна ос, дълга около километър. В т. нар. Външен дворец има много красиви и елегантни сгради - павилиони, беседки, галерии, както и езерца и дори малката изкуствена река „Златната вода" с пет мостчета през нея. Там са павилионът на „Срещата на Небето и Земята", „Портата на Небесната Чистота" и „Павилионът, където се посреща Пролетта". Без съмнение главен е намиращият се в средата прекрасен павилион Тайхедиан („Залата на Върховната хармония"), висок около 30 м. В продължение на много векове той остава най-високата сграда в Пекин, защото не било позволено да се строят сгради, които да я надвишават, с изключение на храмовете. В центъра на павилиона се намира тронът, символ на властта на императора на Земята.
По-нататък следва Вътрешният дворец, отделен от Външния чрез продълговата платформа, разположена ортогонално на главната ос на града. Той бил предназначен изцяло за дом за императора и неговото семейство. По време на династията Дзин императорът е живял и работил почти изключително във Вътрешния дворец, а Външният бил използван само за церемониални цели. На различни места в „Забранения град" са пръснати няколко даоистки и будистки храмове.
Подовете на най-големите зали са павирани със „златни тухли" от печена глина, добивана в седем окръга на префектурите Суджоу и Сунцзян. Направата на всяка партида отнемала месеци, но резултатът бил уникално гладки тухли, издаващи метален звън при почукване. Голяма част от вътрешните настилки днес са оригиналните отпреди шест века, за разлика от дървените сгради, често опустошавани от пожари и после възстановявани.
След като е служил като дом на 14 императори от династията Мин и 10 от династията Дзин, „Забраненият град" престава да бъде политически център на страната след свалянето на монархията през 1911 г. и абдикацията на последният император Пу И през 1912 г. През 1914 г. във Външния дворец е основан музей, а днес някогашната резиденция на китайските императори привлича туристи от цял свят.
В многомилионния Пекин разглеждам още няколко великолепни паметника, свързани с владетелите на Поднебесната империя. Недалеч от „Забранения град" е Храмът на Небето, чиито строеж започва през 1420 г., а завършва в 1530 г. Невероятно красивият парк с огромно езеро и Летен дворец пък бил възстановен през 1888 г. от императрица Цъси, която отклонила огромни средства, предназначени за обновяване на държавния флот. Тези разхищения довели до огромно напрежение, предизвикало външна намеса и вътрешни въстания, сложили край на вековната Китайска империя.
