Демократичната общност се е насочила към демократична процедура за избор на кандидат-президент.
Издигането и особено избирането на такъв е изключително важно на фона на ясно пропутинските убеждения на настоящия президент, избран с неотменимата помощ на същата тази демократична общност, подведена от своите лидери.
„Да излезем от ядрата си" и да обединим всички демократи е един много добър план.
Друг е въпросът дали всички, или поне основната част от демократично мислещите хора се чувстват представени от настоящите демократични „добри" сили.
Това ме подтикна да направя бърз преглед на целите, които демократичната общност в лицето на своите лидери си е поставяла в последните години и резултатите от тях.
- Отстраняване /пенсиониране/ на Борисов от политическия живот на България. Изпълняването на тези цел премина през незаконния арест на Борисов /2022/ и стигна до напълно легитимно управление на партията на Борисов от началото на 2025 година
- Провеждане на съдебна реформа, като условие за икономическо и политическо развитие в страната. Без да споря по въпроса за необходимост от въздаване на справедливост в страната, наказание за корупция и установяване на нов демократичен ред в съдебната система на страната, не мога да не припомня, че именно този наратив доведе до срамното нещо, наречено още по-срамно „сглобка", до 6 месечно бездействие на българския парламент, занимаващ се единствено с промяна на Конституцията и .... до отмяна на тази промяна.
- Равноотдалечен премиер. Тази сентенция зае цялото пространство по евентуалното включване на демократичната общност в управлението на страната и доведе до нейното пълно изключване от това управление. Изключване, изразяващо се и в избрани 0/нула/ хора от тази общност в т.н. регулатори, наречени от лидерите на тази общност перманентната власт в страната /каквото и да означава това/.
„Равноотдалеченият премиер" бе декламация, която доведе до откровен премиер на ГЕРБ и създаване на доста стабилна анти ПП-ДБ коалиция, претендираща да управлява 4 години
- И накрая, но не на последно място – „санитарен кордон" около Пеевски. Тази задача беше логическо продължение на демократичния призив „Нито глас са Пеевски" и имаше на практика същия резултат.
Резултат, който доведе до това Пеевското Ново начало да е ключовият играч в българския политически живот и да стигнем до там, че самите демократични сили признават, че настоящото правителство ще падне, само когато Пеевски реши това.
В този преглед на целите и лозунгите не съм обръщала внимание на редица съпътстващи и отминаващи във времето по-дребни цели и задачи, като тази например дето трябва да помогнем на Борисов да се отдели от Пеевски или или дето реформата в антикорупционната комисия се състои в избирането на Рашков, защото има действия и твърдения в стил „Сабрутев", които не подлежат на какъвто и да било разумен коментар.
Накратко, целта да излезем от ядрото си и да намерим кандидат на демократичната общност, „без през това време да се скараме" е много , много добра и дано не последва съдбата на другите цели, изредени по-горе.
В заключение твърдя, че ако лидерите на демократичната общност не могат да формулират цели , зад които да застане споменатата демократична общност, не могат да „запалят" тази общност и да я накарат да отстоява тези цели, то това не е проблем на демократичната общност, а на нейните лидери и тяхната нелепа на моменти декламация.
(От Фейсбук)
