Напразно пищи Борисов за някакъв план Барбароса /то това не се изучава в Харвард/ и създава ажиотаж около обявената заявка на ПП-тата да поискат нов вот на недоверие, веднага, ама веднага на 9 юли.
В тази връзка има три сюжетни линии.
Първата – всеки вот на недоверие в момента само сплотява коалицийката около правителството, само й дава по-продължителен живот и само нахъсва Пеевски и неговото "Ново начало" да оказват безпрекословна защита на правителството.
В този смисъл ревовете на Борисов са просто един добре прицелен пиар, след като отне огромна част от аргументите на ПП-ДБ-тата, сега и да съобщи на всеослушание, че именно те /пп-тата/ бойкотират влизането на страната в еврозоната.
Не че това е точно така, но със своите действия и най-вече думи те му дават това оръжие, а той умело го размахва пред очите на собствените им избиратели и колкото разколебае, разколебае.
Втората – този сюжет се използва умело от Пеевски в неговата стилистика „Каквото кажа аз, това става". И докато в настоящия момент твърденията пепейски са, че именно той по същество управлява държавата и затова каквото каже, то ставало, трябва да припомня, че по времето на сглобката пак беше така, дори беше повече така.
От тук възниква и един въпрос – как аджеба Пеевски е обявявал /по време на сглобката/ неща, дето не са зависели от него и.... те са ставали.
И дали правителството на сглобката не е било също точно толкова зависимо от Пеевски?
Щото ние знаем, че „това е чисто наше управление само с един министър на ГЕРБ" беше чиста , непристойна и гигантска лъжа. И че впоследствие се оказа, че огромната част от министрите и т. н. са или на ГЕРБ и Пеевски. И в тази сюжетна линия възниква въпросът дали сглобката не е била в пълна зависимост от Пеевски и дали настоящата борба срещу него не е именно за това. Бедни ми, бедни Денков!
И трето – политиката е упражнение за налагане на волята и действията, а не на думите и заканите.
Когато непрекъснато правиш политически действия, с които показваш безсилие и невъзможност да си наложиш волята, това отнема и последните надежди в поддръжниците ти.
Когато поискаш нещо публично и ясно, но не го постигнеш, ти едва ли си надеждата на много хора за постигане на целите им.
Политическата безпомощност, дори когато е посветена на велики цели, обикновено не среща разбиране в широките електорални маси, а политически безпомощната да наложи /или преговаря/ волята си група губи с всеки акт на политическа безпомощност.
Така че този предстоящ вот /по-късно ще измислим на каква тема/, за който се събират подписи от „съмишленика" "Величие" и други „съмишленици", но за който се знае, че няма никакъв шанс да мине, ни най-малко не тревожи Борисов.
Той пищи само за да отхапе и разколебае още малко от хората зад Кирил Петков, а екстрата дето последният с гордост /и с усмихващия се зад него бедни ми Сабрутев/ заявява, че не знае що е то планът Барбароса, тази екстра е допълнителна радост в живота на Борисов.
Щото .... То като дадеш думата на Кирил Петков, често предизвикваш радост и в Борисов и в Пеевски.
(От фейсбук)
