Трябва да обърнем дебата за еврото. Това е политически въпрос - да си заемем окончателно мястото в Европа, казва председателят на Държавна агенция "Архиви"
Още акценти от интервюто:
- При социализма ролята на валутния борд беше поета от рублата, с която се осъществяваше обменът в рамките на СИВ
- Около референдума за републиката през 1946 г. се провеждат и местни допитвания за затваряне на кръчми в цяла България
- Възможно е конфликтът в Украйна да бъде замразен, както е руско-японският за Курилските острови
- Поведението на Скопие към българите в РСМ е комплексът на слабия човек, който е и отмъстителен, и завистлив
- Абсурдно е как 80 г. след края на Втората световна война се повтаря цялата предвоенна история - безпътица, несигурност, опитите за глобално господство - тогава на Сталин и Хитлер, сега на Путин и Тръмп
- Доц. Груев, на 20-ата година от подписването на договора на България с ЕС обществото ни продължава да е разделено “за” и “против” еврото. Защо?
- Първо, трябва да обърнем перспективата. Целият дебат за еврото беше поставен в плоскостта, че ние сме обещали на Европа да го въведем. Като подтекстът е, че няма как - това го искат от Брюксел. Всъщност е обратното - ЕС ни е обещал да ни интегрира при изпълнение на цяла поредица от изисквания, които съдържа договорът за присъединяване. И именно тази етапност - първоначално приемане, след това режим на наблюдение за изпълнение на условията в правосъдие и вътрешен ред и т.н., след това приемане в Шенген, после - на еврото, е резултат от продължително и поетапно изпълнение на ангажименти и от двете страни.
Тоест българското общество остава с погрешното разбиране, че едва ли не ни натискат от Европа. Обратно - инициативата е наша. Наше е искането да влезем в ЕС, наш е ангажиментът да изпълним всички изисквания, които са залегнали в договора. И сега, когато вече сме ги изпълнили, е безумно да твърдим: “Ама ние не сме много сигурни дали го искаме, след като 20 г. вървим по този път.”
Така че за мен еврото и въобще пълната интеграция на България във всички структури на ЕС нямат алтернатива. Нещо, което е безсмислено да се коментира постфактум.
И когато очакваме “Да” от конвергентния доклад, трябва да се има предвид, че това не е чисто икономически въпрос за изпълняване на критериите, но и политически - да си заемем окончателно мястото в Европа.
- Ако погледнем към историята - какво е било отношението в България към Европа, дали политиците ни са си представяли днешния глобален свят, в който всеки може да пътува и да работи, където иска?
- Европа е била някаква далечна мечта. Околоосвобожденското поколение български политици си го е представяло, защото в Османската империя е било лесно пътуването. Най-напред вътре в самата империя, но след това и търговията и ученето в Европа. За по-богатите българи, разбира се. Това е било привилегия на малцина, но така или иначе, особено в Османската империя, българите са били доста мобилни.
В ХХ век вече, най-напред по икономически, а пък с идването на комунизма и по политически причини, това прекъсва. Но реално мечтата за Европа е била винаги. Днес това не е мечта, а реалност.
- Анализатори обясняват, че няма да има голяма разлика в цените и стандарта с влизането на еврото, тъй като от години сме във валутен борд. Назад в годините имали ли сме обвързаности с други валути?
- В целия период на социализма ролята на валутния борд беше поета от преводната рубла, с която се осъществяваше обменът в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ. СИВ имаше някакъв подобен статут на квазипазарно образувание извън световния пазар.
Иначе след Първата световна война, когато България е обложена с огромни репарации от страните победителки от Съглашението, тази роля се поема от златния френски франк. Така че има доста аналогии, които могат да се направят. Разбира се, те не са абсолютни, но все пак дават представа, че това не е някаква уникална ситуация, в която сме се озовали.
- Сега е актуално да се говори за референдум - освен този за замяната на монархията с република какви други сме имали?
- Има няколко, има и много отхвърлени предложения за такива. През 1922 г. се провежда референдум за съдене на виновниците от националните катастрофи.
Горе-долу по времето на референдума за народната република пък се правят и много референдуми за затварянето на кръчмите. Това е свързано с борбата на режима с алкохолизма и пиянството. Свързано е и с даването на избирателни права на жените. И естествено, че като питат жените искат ли мъжете им да харчат парите си в кръчмите, те отговарят с “не”. Така че всички тези референдуми, без няколко емблематични случая в софийския шоплук, завършват със затваряне на селските кръчми.
- Но това са били местни референдуми?
- Да. Провеждат се 1946-1947 г. Приет е Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството, по силата на който се свикват тези референдуми.
Има още един - за приемането на новата конституция през 1971 г. Това са допитванията до приемането на закона за референдумите в наши времена, когато тази практика стана по-честа. Друг въпрос с какъв резултат.
- Реалистично ли беше сега президентът да иска отлагане на датата за влизане на еврото с референдум?
- Не. Пак се връщам на това, че със самия договор за присъединяване не ние сме поели ангажимент, а Европа е поела ангажимента, че когато изпълним условията, това ще се случи. Все едно сега отново да се върнем на поставеното при преговорите за присъединяването условие от ЕС за затваряне на първите два блока на АЕЦ “Козлодуй”. Какъв би бил смисълът да направим референдум и за това? Така че, дори да е имало някаква възможност за референдум, вече е безкрайно късно. А и няма да доведе до никакъв конкретен резултат, освен чисто политически за президента. Какви са неговите планове, предстои да видим.
- Имаме и преди примери на държавни глави, които са си правили партии, явно това ще прави и той.
- Почти всички президенти, които слязоха от този пост, опитаха под някаква форма да останат в политиката, без Росен Плевнелиев. Дори Желю Желев опита, направи някаква либерална партия, но тя нищо не постигна. Всички те приключиха общо взето безуспешно. Ще видим Радев какво ново би могъл да даде.
- Ако съдите по историята - доколко правителството на малцинството “Желязков” има шанс за пълен мандат?
- Не мога да кажа доколко има шанс за пълен мандат, но това правителство има някаква времева перспектива - поне до следващите президентски избори има възможност да остане.
- Защо в момент, в който РСМ продължава да води преговори за членство в ЕС, се налага българският парламент да излиза с декларация, с която да иска от Брюксел да се намеси срещу гоненията на българи и ескалацията на антибългарската реторика там?
- Поведението на РСМ е по-скоро комплекс, който и при нас, българите, се е проявявал към Европа и към големия брат в съветската и постсъветската ера. Но в случая с нашите сънародници отвъд Осогово този комплекс се задълбочи и им тежи като воденичен камък. Това е комплексът на малкия, на слабия човек, който едновременно с това е и отмъстителен, и завистлив.
България даде да се разбере, че условията, които бяха поставени чрез т.нар. френско предложение, не подлежат на предоговаряне и коментар. Не мисля, че това по някакъв начин засяга идентичността на хората в Северна Македония.
- Защо Скопие продължава да отказва да впише българите в конституцията си, както я обвързва френското предложение?
- Това е проблем и на правителството там, но по някакъв начин се е превърнало в проблем и на цялото общество в РСМ. Очевидно този комплекс на по-малкия им тегне като воденичен камък и не им позволява да го надскочат. Да видят, че има нещо отвъд зъбенето, скърцането и дребнавото заяждане.
- Сръбският президент Александър Вучич също атакува България, при това доста често напоследък.
- Дали това е свързано с попадането ни в различни геополитически оси, имам предвид оста Белград - Москва и София -Брюксел, може би би било спекулативно да се твърди, но пък не може и да се изключи. Там отново проличава и нещо, което го има и във взаимоотношенията ни със Северна Македония - този комплекс на завистливия съсед.
- 80 г. след Втората световна война, когато Европа си е мислила, че всичко това е болезнено минало, на прага ли сме на трета световна със случващото се в Украйна?
- За мен като историк е парадоксално колко бързо паметта за всичко това, което човечеството е преживяло през Втората световна война, избледнява и престава да има възпиращо действие. Абсурдно е как в ХХI век, 80 г. след края на Втората световна война, може да има такова повторение на цялата предвоенна история на човечеството. Цялата тази безпътица през 30-те години, тази несигурност, опитите за глобално господство в различни посоки - тогава на Сталин и Хитлер, сега на Путин и Тръмп... всичко се повтаря по някакъв абсурден начин. Дано повторенията спрат дотук.
- Има ли цикличност в историята на военните конфликти?
- Аз не съм марксист, но Маркс има една важна мисъл, че историята се повтаря първия път като трагедия и всеки следващ път - като фарс. Така че има такава цикличност, за съжаление, но не мога да кажа дали в момента сме във фазата на трагедията, или на фарса.
- Трета световна война заплашва ли ни?
- Може би това няма да бъде война в този смисъл, в който си представяме, но не изключвам някакъв сериозен катаклизъм.
- Като историк как бихте тълкували поведението на Русия?
- Русия винаги се е стремяла към световно господство. С различен успех, разбира се. Явно, че в момента сме на прага на нов цикъл на ревитализация на руския империализъм. Как обаче трябва да се противодейства, е един доста сложен въпрос, на който очевидно към момента и ЕС, и човечеството като цяло не са намерили отговор. Знаете, че Русия няма мирен договор с Япония от времето на Руско-японската война от 1904 г. Няма втори мирен договор с Япония от Втората световна война. Така че може би в руски контекст невинаги войните приключват с мирни договори.
- А как?
- Просто приключват, без договор. Както е приключила Руско-японската война, макар и със загуба за Русия. Или Втората световна война - с Япония Съветският съюз тогава, сега Русия, все още няма договор. Но това не е основание за продължаване на конфликта.
- Смятате, че е възможно нещо такова да се случи в Украйна?
- Да. Възможно е да се случи и в Украйна. Конфликтът да бъде замразен, както е руско-японският конфликт за Курилските острови. Само го казвам като препратка към историята назад.
- Каква ще бъде ролята на Тръмп и Америка?
- Все още е много трудно да се прецени каква е. Във всеки случай тя ще бъде по-различна от тази, която я познаваме от Втората световна война насам. Очевидно е усилието на Тръмп да се препозиционира не като страна, а като арбитър в конфликта, но може пък това да бъде полезно.
Това ще бъде внасяне на по-голяма прагматичност и от гледна точка на отношението на Европа към САЩ. Европа също трябва да разбере, че в перспектива тя явно ще се наложи да разчита на самата себе си. И от гледна точка на митата, и от гледна точка на системата за сигурност, и т.н.
- Кога Европа става толкова зависима от САЩ?
- След Втората световна война и особено с появата на доктрината "Труман", когато става ясно, че Великобритания повече не може да бъде предпазен щит пред експанзията на комунизма. И тези функции са поети от САЩ. Разбира се, с плана "Маршал" западната част на Европа става и икономически силно зависима. Говоря за края на 40-те и 50-те години. Но някак си тази зависимост се запази и след рухването на Желязната завеса и може би сега е моментът Европа да преоцени всичко това.
- Този година честваме 1170 г. от създаването на славянската писменост. Кажете, на фона на шльокавицата, така модерна днес, на чуждиците, които особено навлизат сред младите днес от английския, губим ли езика си?
- Не. Езикът се променя, лексиката също. Влизат все повече чуждици, но животът е такъв, информационната среда е такава. Но не мисля, че може да се говори чак за загуба на езика, все пак езикът е преди всичко граматическа структура.
Имаме неедин подобен пример в историята ни. От Османската империя например сме били пълни с турцизми, които къде съзнателно, къде не, започваме да чистим след Освобождението, но виждаме, че се употребяват и до днес. След това има прилив на руска лексика през цялата съветизация на обществото. Но това не е погубило българския език, по-скоро го е направило по-богат.
Действително и за мен навлизането на английска лексика, и то в случаите, в които имаме хубави български думи, ми идва прекалено. Но го отдавам и на това, че е някаква мода, която може би по-нататък ще отмине.
- Депутатите попълниха наскоро комисията по досиетата. За какво ни е нужна тя 35 г. след началото на прехода?
- Работата на комисията по оповестяването на нови сътрудници на ДС постепенно се изчерпва по чисто биологически път - тези хора излизат от работоспособна възраст. Така че съвсем обективно в един момент тази комисия ще бъде със затихващи функции. Може би може да продължи да работи още година, две...
Казвал съм го и преди - моето дълбоко убеждение е, че мястото на тези документи е в системата на държавните архиви. Тоест сливане на комисията по досиетата с Държавна агенция “Архиви”. Комисията може да продължи да прави проверки при нови парламентарни избори, при назначения и така нататък, но самата работа с документалния масив, неговото съхранение и опазване е в предмета на дейност на ДАА и съм убеден, че рано или късно това ще се случи. Така, както направиха германците - документалният масив на Щази мина към Бундес архив. Нещо такова трябва и със сигурност ще се случи и тук, въпросът е кога.
- Наближава денят на архивиста, когато по традиция представяте новите си дарения и колекции. Какво е новото тази година?
- Доста нови неща постъпиха в архивите през 2024 г. Специална комисия номинира две дарения за най-ценни. Едното е личният фонд на Иван Костов - документи с височина 6,40 см.
- Какво има в него?
- Все още не сме го обработили, но най-общо Костов е бил доста грижлив към личните си документи, което не е много характерно за българските политици. Има документи още от ученическите му години, студентските, аспирантските, след това работата му в Икономическия институт и т.н. Разбира се, основният обем документи са свързани с дейността му като министър-председател и като политик.
- От ученическите си години какво пази?
- Бележници, албуми.
- Какъв ученик е бил Костов, какво издават бележниците му?
- Костов винаги е бил отличник, поне от това, което видях. Със сигурност архивът му ще е едно от най-значимите постъпления, през които ще бъде четена историята на прехода.
Другото дарение, което нашата комисия номинира като особено ценно, е на архива на писателя Христо Карастоянов от Ямбол. Той почина и съпругата му дари документите му на Държавен архив - Ямбол. Той е изключително богат, личи лабораторията на писателя. Той е известен изследовател на анархизма с методологията на твореца. Но сюжетите му са както ямболски, така и национални. А и неговата значимост като творец е не само регионална, а и национална.
Имаме и доста други по-малки и постъпления, които също така са значими, като фондът на хирурга Александър Чирков. Той е много специализиран, повече за лекари е - има диагнози, анамнези, по-интересни операции. Мисля, че би било много ценно за всеки студент по медицина, а и не само за студент.
Както и фондът на писателя Любомир Левчев, един гигантски фонд с около 13 линейни метра обем - за да си го представят хората, това са около 4-етажна сграда. Това са негови лични документи, но и документи на Съюза на писателите.
Другият фонд, който постъпи, е на големия земеделски деец Ценко Барев, който си отиде миналата година на 104 г. Малко преди да почине, той дари архива си на ДАА. През него може да бъде четена историята на българската политическа емиграция след Втората световна война, както и историята на земеделското движение. Ценко Барев бяга от страната през 1945 г. и се връща в България чак през 1991 г. Той е един от най-близките сътрудници на Г.М. Димитров в емиграция. След смъртта му създава собствена емигрантска организация, базирана в Париж. Така че той е един от най-изявените политически дейци в емиграция до падането на комунистическия режим. След завръщането си в България той направи опит за връщане в политиката в началото на прехода с тогавашния БЗНС единен. Не се получи.
Към ценните цялостни фондове, които получихме през миналата година, бих добавил и този на Анжел Вагенщайн с с доста приличен обем от 2,20 м.
Имаме нови документи на Александър Стамболийски, които скоро ще покажем в Народното събрание по повод годишнина от убийството му. Това са лични документи, които дойдоха от един от родствениците на на Стамболийски - преди влизането му в затвора, от затвора и след затвора, писма до жена му.
Тази година едно от най-значимите ни събития е свързано със 100-годишнината от атентата в катедралата "Света Неделя". Там обединихме усилия доста институции и неправителствени организации и показахме една доста нестандартна изложба, която все още може да бъде видяна на площад „Света Неделя".
- И до днес историците спорят за броя на жертвите от този атентат. Вие казахте, че е най-кръвопролитният атентат в историята на цяла Европа и трети в света.
- Така е. Говоря за 20-и век. Чак в края на века по брой на жертвите той беше надминат от атентата в Локърби и след това през 1995 г. - от атентата в Оклахома Сити. Но като технология на извършването, като мащабност на акта, може би е най-зрелищният атентат. Разбира се, това не е събитие, с което можем да се гордеем, но е повод за размисъл.
Никой не може да каже точно колко са жертвите. Непосредствено при атентата загиналите са 134, но има около 318 ранени, немалка част от които също загиват впоследствие. Така че точна цифра никой не може да даде, но във всеки случай става дума за жертви от порядъка на 200-250 човека.
ВИЗИТКА
- Роден на 25 октомври 1971 г. в София
- Завършил история в СУ "Св. Кл. Охридски". Доктор по история, преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в СУ. Бил е ръководител на Катедрата по история на България в Историческия факултет на СУ. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др.
- Автор е на три монографии и на студии и статии по проблемите на възродителния процес, колективизацията на българското село, комунистическия елит и пр.
