Заговори ли някой за политика, на второ изречение вади Хитлер
Джедаите на еврото взеха да се престарават - вместо да изпишат вежди, вече вадят очи.
Гледам аз онзиден “Лице в лице” с уважаемата водеща Цветанка Ризова и уважаемия професор Калин Янакиев и какво да науча – че Хитлер бил дошъл на власт с референдум!
Следователно пряката демокрация е враг на демокрацията
и не трябва да се допуска, а Радев е същият Хитлер с неговия референдум, който няма да се състои.
Освен че е Хитлер, той е и Путин, но това е друга метафора, която винаги се пръква покрай неродената му партия. И двамата злодеи напоследък изникват още на второто изречение, щом у нас някой си отвори устата на политическа тема.
Но тук темата ми е друга - пряката демокрация убивала демокрацията? Гениално! На тази кукичка спокойно може да се хване всеки туземец от дебрите на Амазонка, чието племе още не е имало контакт с цивилизацията.
За разлика от тях, всеки чукча еленовъд има четвърти клас
и добре знае, че Хитлер НЕ идва на власт с референдум, а след парламентарни избори. Ако следваме същата логика, то излиза, че не референдумите, а изборите пречат на демокрацията и не трябва да се допускат.
Нека доразвием извода. Както всеки чукча знае, изборите, след които Хитлер идва на власт, са по партийнолистовата система – същата шашма като у нас. Следователно според логиката на водещата и госта в “Лице в лице” точно тя трябва да се забрани и да се въведе мажоритарната система.
Ето, сега вече си дойдохме на думата. Откога ви го разправям!
Това последното впрочем не е шегичка. Изводът на всички професори и умни глави след Втората световна война е, че именно партийнолистовата система поражда фашизоидни нагласи.
Тогава образованите хора са го разбирали, днес им се плаща да не го разбират
Затова тогава в Западна Германия се въвежда смесената система, която се използва до ден днешен.
Не знам дали си спомняте, но някъде през 2002 г. депутатите решиха с конституционно мнозинство на първо четене да се въведе същата и у нас. После обаче отнякъде им набиха канчетата и изтриха първото четене като в “1984” на Оруел.
Очевидно и сега в официалните български медии са спуснати указания да се трият всякакви илюзии за демокрация. Оказа се, че преди Ризова и Янакиев тон е дала проповедта на водещия Светослав Иванов в предаването “120 минути”. Намерих я и какво да чуя – напред към Средновековието!
Водещият започва с Маргарет Тачър:
“Тя знаеше, че всеки тоталитаризъм се установява като власт на народа – чрез референдум, който да придаде легитимност на авторитаризма. Така Хитлер през 1934 година попита германците дали обединяват позициите на канцлер и президент…”.
Какво значи самата дума “демокрация”? Власт на народа, разбира се. Излиза, че демокрацията е тоталитаризъм и тоталитаризмът е демокрация според представата на водещия за мисловните процеси на Тачър.
Май и това го има в “1984” на Оруел. Но не, Тачър не беше чак такъв чукча! Къде, би попитала тя, тоталитаризмът се е установил чрез референдум? Точно никъде!
Болшевиките например идват на власт след преврат и гражданска война. Те и не биха могли да спечелят референдум, тъй като на изборите за Учредително събрание веднага след Октомврийския преврат са втори с едва 23 процента от вота. Затова и разгонват събранието. Не, руският комунизъм не идва на власт по волята на народа.
Франко в Испания взема властта също с гражданска война и узурпация. Мао – с гражданска и партизанска война. Може ли Пол Пот да е правил референдуми?
Що се отнася до Хитлер – както е известно, през 1932 г. той губи вота за президент срещу полуживия Хинденбург, но партията му излиза първа на парламентарните избори и след много перипетии и колебания през януари 1933 г. Хинденбург му връчва канцлерския мандат.
После Хитлер бързо разчиства всички свои опоненти
и извън партията, и в партията. Едни са убити или пребити и хвърлени в концлагери – включително и случайни хора, които се осмеляват да разкажат виц в кръчмата. Всички опозиционни журналисти са или в райе, или 2 метра под земята.
Дори “кафявите ризи”, старите бойни другари, на които Хитлер дължи цялата си кариера до този момент, са избити в “Нощта на дългите ножове” на 30 юни същата година.
И чак когато цялата държава застива в ужас и друг освен нацистите не се допуска да брои гласовете, Хитлер прави своя плебисцит, който го обявява за фюрер с над 90 на сто от вота. Между другото, това се случва през август 1933 г., а не през 1934 година.
Изводът е очевиден – онова не е никакъв референдум.
Абсолютната власт не прави референдуми, а ритуали по коронясването
И обратното – ако един референдум е иницииран от хора, които не са на власт, точно това е най-чистата форма на демокрация, много по-чиста и свята от представителната.
Доколкото ми е известно, г-н Радев няма никаква реална власт, така че той се опитва да използва демократична форма на политическа борба. Може да е популист, но не е Хитлер.
Но в случая аз не прокарвам неговата кауза. Радев ще мине и ще замине, но не е зле демокрацията да остане. Доколкото изобщо я има.
Друг е въпросът кое е по-добро за бъдещето на България
Преди 2 месеца прочетох във “Форин афеърс” една статия на тема кои държави се развиват най-добре. Примерите бяха три – Швейцария, Китай и Сингапур. От трите само Швейцария е демокрация.
Както е известно, там всяка година се определят 4 дати за референдуми. Но не се поставя само по един въпрос за решаване, а по 10-15 наведнъж. Едни засягат работите в общината, други - в кантона, трети - на национално ниво. Значи всеки швейцарец да участва пряко в решаването на някъде между 40 и 70 най-важни обществени въпроса всяка година. С изключение на любовта нищо в тази страна не се случва без референдум.
Не ни сравнявай с Швейцария – ще каже родният интелектуалец от тези, които се подписват под отворени писма –
тук народът ни е прост. Даже е дебил!
Той няма субектност и освен това е русофил!
Но в далечната 1848 г., когато швейцарците приемат закона за референдумите, те далеч не са най-светлите крушки в европейския лампион. Това са шепа кравари и овчари, пръснати из планинските долини, които рядко слизат в града. В романите на Дюма например гасконецът Д’Артанян от време на време се подиграва на швейцарските селяндури във войската - хем тъпи, хем изосатанали, хем нищо не разбират от хубаво вино. Да, в Женева е имало търговци и интелектуалци, но в сравнение с Париж тя е била нещо като Долни Оскол или Горно Нанадолнище.
Днес обаче кой французин може да се подиграва на швейцарците? Швейцария е единствената европейска държава, която не е направила нито една сериозна глупост през целия ХХ век. И както твърди “Форин афеърс” – това е единствената държава в Европа, която се развива чудесно.
България би могла да е като Швейцария, но за да стане такава, трябва да прави като швейцарците. И ако някой пречи, това е не е народът, а българският политик и неговите идеолози. Колко може да си умен, щом според теб “тоталитаризмът се установява като власт на народа”?
