В последно време негативните новини и репортажиq особено в сутрешните блокове, стават основна част от самите рубрики до степен да изпълват цялото, или почти цялото съдържание на емисиите. Това просто не е нормално!
Вероятно това вдига рейтинга, но позволете ми да напомня, че правилото "лошата новина е добрата новина" за медиите не е съвсем вярна. Наясно съм с това правило в занаята още когато някои от вас са били плахи гимназисти. Но това не трябва по никакъв начин да превръща част от медиите с най-висока степен на отговорност пред обществото в жълтокафява мътна река от скандали, насилие, драматични местни протести с лозунги "убийци" и призоваващи за отмъщение.
Дали сте си задавали въпроса защо в последните месеци все повече се говори за нарастващия гняв в обществото - дали наистина го има точно в тази степен и доколко всекидневният ви медиен принос само го отразява, или допълва и предизвиква? На това българинът му казва „да налееш масло в огъня".
Да напомня, защото малцина помнят: преди десетина години написах един дълъг коментар под заглавие: "Какво става със сутрешните блокове"? Причината беше продължилата от няколко години буквално истерия, когато в студията се канеха по няколко представители (от 3-4 нагоре) на различни партии, които в ефир аха да се изпотрепят. Положението стана направо нетърпимо, когато наближиха изборите и в самите предизборни кампании. И през ум не ми минава, че с нещо съм повлиял на факта, че променихте подхода си, по-скоро съм изразил една масова и очебийна нетърпимост.
Сигнализирам ви за подобна нетърпимост и сега, въпреки че обстановката не е толкова брутална, но за сметка на това дваж по-опасна. Психиатри и социални психолози ще ви кажат, че подобно самовъзпроизвеждащо се напрежение във всекидневието ни (а телевизиите са неотменима, съществена част от това всекидневие и бит) може да има опасни последици.
Много са прави онези, които предупреждават, че една уж битова трагедия (спомнете си случая с таксиметровите шофьори) може да изправи държавата на нокти, или да предизвика политическа криза. Да не напомням за поредицата от случаи на самозапалвания мисля през 2012-а, или началото на 2013-а, по времето на т.нар. „енергийни бунтове". Е, провокация, но успя.
Защо, уважаеми колеги се случи този порой от гадни, черни и свръхнегативни новини? Със сигурност вие, на високите медийни позиции, знаете отговора, но ще го напиша заради останалите. Защото по природа човек иска да каже, да съобщи за проблема, за лошото, за трудното. С развитието на технологиите и възможностите на телевизиите, вече всеки може да прати до медията проблем, снимка, клип и т.н. и кореспондентите за по-малко от час да са при тях – било за насилие, катастрофа, побой, кражба, не дай Боже убийство... Хич не ща да ви припомням, че на времето за предаване на живо ви трябваха два камиона да се довлачат до мястото на събитието, а сега предавате с камера през интернет и от Дяволското гърло.
Да, технологиите се развиват, но едно нещо е неизменно, слава Богу, че медиите са четвъртата власт. Около тази толкова често повтаряна аксиома, вникнете и в нейното глобално съдържание – че е огромна власт. А властта трябва да се прилага разумно. И доколкото не е тавтология – мъдро.
