Жените трябва да имат най-малко по три деца, за да поддържат обществото младо, а икономиката силна – това иска Ердоган. Но какво искат турските жени?
"Естественото раждане е нормално", "Цезаровото сечение не е нормално, ако не е медицински необходимо" - този вид лозунги с логото на Министерството на здравеопазването се разпространяваха в Турция още преди правителството да забрани ражданията с цезарово сечение в частните клиники, пише "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ). Изданието припомня, че президентът Реджеп Ердоган обвинява операциите с цезарово сечение за това, че жените в Турция раждат все по-малко деца и нееднократно е казвал, че страната е застрашена от катастрофа, пише "Дойче веле".
Застаряващото население тежи на пенсионната и на здравната система, тъй като все по-малко хора плащат вноски, а това застрашава устойчивостта на икономиката. Според Ердоган спадът в раждаемостта е "по-сериозна заплаха от война", поради което 2025 г. е обявена за "Година на семейството". Президентът призовава жените да родят поне три деца. В момента турските жени имат средно по 1,5 деца, като за да бъде поддържано населението стабилно, е нужно да са поне 2,1 на всяка жена, пояснява НЦЦ.
"Обичам свободата си"
Пред швейцарското издание 32-годишната компютърна специалистка Гюнай Йълдъръм (името е променено), която живее в Анкара, споделя, че не иска да има деца. "Обичам свободата си", казва жената. Професионалното развитие е по-важно за нея, а си дава сметка, че двете – кариерата и децата – няма как да са съвместими. "Не и тук, в Турция", посочва Йълдъръм. Тъй като законът дискриминира жените: платеното майчинство е 16 седмици – осем преди раждането и осем след това. Бащите, работещи в обществени учреждения, получават десет дена платена отпуска, в частните компании – пет дни.
Гюнай Йълдъръм живее сама, до момента не е имала сериозни връзки. "Не искам човек, който мисли консервативно, но този вид мъже са много". Дори мъжете, които се смятат за модерни, често очакват жената да се грижи за детето, посочва Йълдъръм пред НЦЦ. Поради това жените са ощетени в професионалното си развитие.
Едно дете - да, но второ?
Швейцарското издание разказва и за 29-годишната Сейма, която се е върнала на работа, след като синът ѝ навършил девет месеца. Сега за детето се грижи неговата баба. Както сочат данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в Турция по-малко от един процент от децата под тригодишна възраст посещават детски градини и ясли, при четиригодишните процентът става 30. По правило родителите трябва да плащат, включително в обществените детски заведения, а в частните е още по-скъпо – между равностойността на 170 и 330 евро месечно. Минималната заплата в Турция е около 500 евро.
Сейма споделя, че работата не ѝ тежи, но е трудно да бъдеш работеща майка. Затова и не знае дали би искала да има още едно дете. Правителството на Ердоган има някои идеи как да стимулира жените, които нямат деца като Гюнай Йълдъръм и майките като Сейма: с безлихвени заеми за женените, парични бонуси за бебета, нови разпоредби за отпуска по майчинството и по-добри грижи за децата.
Става дума за подпомагане на семействата, но тези мерки биха могли и да улеснят достъпа на жените до пазара на труда, посочва НЦЦ. Това е една от целите на турския финансов министър Мехмет Шимшек - такова развитие би облагодетелствало икономиката. В момента само 36 процента от жените над 15 години работят. Министърът иска да се увеличат възможностите за работа на непълно работно време. Но дали предпоставките за по-добро съвместяване на децата и работата ще доведат до повече деца? Проучване по темата от 2018 г. показва, че работещите жени в Турция по-рядко раждат деца или не искат да имат повече от едно.
Ниска раждаемост навсякъде - защо?
Дори и в страни с по-дълъг отпуск по майчинство, с всеобхватна система от детски заведения и по-малко полово неравенство раждаемостта остава ниска. В Швеция средният брой деца на една жена е 1,45, в Норвегия - 1,41, в Дания - 1,47. Според социоложката от лондонския "Кралски колеж" Алис Евънс причината за глобалния спад в раждаемостта е друга: промененият начин на живот т.е. не толкова увеличаването на двойките, които нямат деца, а по-скоро ръстът на хората, живеещи сами.
В Турция през последните две десетилетия броят на сключените бракове е намалял с 20 процента, информира НЦЦ. Младите жени виждат алтернативи на традиционните ролеви модели и имат други представи за свободата, партньорството и бъдещето в сравнение с мъжете в тяхното обкръжение. И ако не намерят мъж, който да отговаря на очакванията им, предпочитат да живеят сами, обяснява Евънс.
В Турция официално се води дебат за спадащата раждаемост, но същността е друга, отбелязва швейцарското издание: колко тежи индивидуалната свобода в система, която отхвърля промените в представите на жените за живота, като се позовава на общото благо. Евънс нарича спада в раждаемостта "най-голямата икономическа криза на нашето време". Но с темата се занимават най-вече националистически настроени политици като Доналд Тръмп, Виктор Орбан, Джорджа Мелони или Ердоган. Обвиненията към тях са, че искат да влияят на жените чрез своята идеологически мотивирана семейна политика, като същевременно маргинализират стила на живот на хората от ЛГБТИ общността.
Гюнай Йълдъръм казва пред НЦЦ, че не вярва на нито една дума на правителството. "Това са врагове на жените."
