Това, че повечето българи отбелязват 8 март по някакъв начин, подчертава значението на този ден за обществото.
Не е изненада, че жените показват по-голяма ангажираност с празника. Но е важен акцент, че и млади, и възрастни изразяват положително отношение към този ден.
Двете линии във възприятието на 8 март - едната, че този ден има важно социално значение за 30% от интервюираните, и другата - че за 43% носи само празнична атмосфера, показва, че празникът е в процес на трансформация. От ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените, тоест празник с дълбоко социално значение към ден с празнична атмосфера, без да се акцентира на традиционния смисъл, заложен в него.
Освен това, за близо една пета или 18% от анкетираните празникът е остарял и не е важен. Това може да отразява по-широките социални и културни промени в България, чрез които традиционните празници може да загубят част от своето значение в контекста на съвременността. С инструментите на социологията в бъдеще ще проследим дали този дял ще се повишава.
Все пак доминиращата нагласа е, че 8 март е ден за признание на жените, а не само на майките, а това е голям позитив в оценката за ролята на всяка жена в обществото.
Отговорите на въпроса за комерсиализацията на празника също са интересни. Интервюираните са почти равномерно разпределени между двете позиции – комерсиален и некомерсиален. Според мен е съвсем нормално възприемането на този празник да минава през усещането за комерсиалност. Повече съгласни с това определение са мъжете за сметка на жените. Обяснимо е, след като мъжете са тези, които честитят на половинките си 8 март с цветя и подаръци.
В обобщение - 8 март остава значим празник за мнозинството от българите, но с различни нагласи към значението му.
