- МВР може да прехвърли ресурс, защото намаляха черни бизнеси като автокражби и контрабандни цигари
- Трябват здравни програми като метадоновата срещу хероина
Безкомпромисно преследване на дилърите на наркотици, особено ако продават на деца, договориха политици и служби на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност. Той бе свикан от президента Румен Радев след зачестилите инциденти с деца след употреба на вейпове с различни вещества.
Какво означава държавата да обяви война на дрогата? “24 часа” потърси за коментар старши анализатора от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов.
Действително вейповете са сериозна тема, но не всичко опира само до тях. Има много по-критични и проблемни наркотици като метамфетамина и фентанила. Но не е ясно какво е нивото им на употреба, колко се преувеличава, каква е дългосрочната заплаха.
Масовостта на вейповете следва логиката на употребата на канабис. В този случай фокусът е върху рисковете от т.нар. синтетични и полусинтетични канабиноиди. Но така или иначе очевидно има ръст на употребата на различни групи наркотици. Марихуаната е големият пазар на незаконни психоактивни вещества.
Когато се говори за война срещу дрогата, преди всичко възникват два въпроса: какви ресурси ще се отделят и как точно ще се контролира ефективността.
Да видим 3-те различни гледни точки - полицейска, здравна и образователна.
Фокусът за тази война е полицейската репресия
Какво точно прави полицията? МВР задържа някакво количество хора, които носят или продават марихуана или синтетични наркотици от типа на амфетамините и метамфетамините. Но понеже имаме само количествени оценки, се отчита някакъв брой задържани годишно и
не става ясно кои са потребители и кои - дилъри
За да бъде ефективна държавата, тя трябва да успее да оценява какво се случва на терен и колко реално са ударени мрежите. Затова много зависи от полицейските ръководства дали просто отчитат дейност, или действително се опитват да ограничат тази търговия и да ударят най-големите разпространители.
МВР може да отдели ресурс, защото много криминални пазари, които бяха големи източници на доходи за организираната престъпност, вече ги няма или са много малки. Например незаконните цигари и кражбата на МПС. Така че може да се разпредели вътрешен ресурс, за да се фокусират върху наркотиците. Ако просто се отделят повече полицаи да го правят, не е сигурно дали ще подобри ефективността.
Един от най-добрите примери за ефективно отчитане и управление бе с незаконните цигари. Благодарение на изследванията на празните опаковки, които цигареният бизнес предоставяше, имаше много точна оценка какво се случва във всяка областна дирекция. Ако може да се създаде такъв модел на контрол по отношение на наркотиците и какво реално успяват да направят полицията и специалните служби на място, този рисков криминален пазар ще намалее.
Сегашното законодателство може да се използва да се гонят обикновените потребители, а не дилърите. Тук проблемът е, че
в много случаи потребителите са и дилъри
Как се различава големият дилър от този, който търгува сред приятели? Един прокурор няма да повдигне обвинение, защото ще сметне, че количеството е малко. Друг пък просто ще отчете една статистика и така ще влезете във всички колелца на съдебната система и ще загубите време и пари.
Наркотестовете за шофьорите са другият проблем, който трябва да се разреши. Ако сте употребявали наркотик преди 3 дни, карате кола и тестът ви е положителен, а след това го намерят и в кръвта ви, рискувате да загубите колата си, нищо че към момента не сте под влиянието на наркотика. Така това се превръща в нещо като касичка за корумпирани полицейски служители.
С времето освен силно финансираните полицейски методи се използват социални и образователни подходи, защото трябва да се обясни на децата и най-младите какви са рисковете. И какво виждаме - някакви информационни кампании, но скучни и безполезни.
Очевидно няма да е ефективно, ако се правят безкрайно количество брошурки, които да отегчават децата.
Като погледнем публичните отчети, има доста такива мерки при младите - и при децата, и при по-големите. Но има много други канали, които трябва да се ползват. Един от тях е родителите да са наясно какво се случва.
При здравния аспект вече става дума за зависимостите. Преди 20-ина години, когато хероинът беше голямата тема, държавата направи нещо разумно - финансира метадоновите програми. Осигуряването на тези заместители доведе до разпадане на големите дилърски мрежи, на които хероинът беше ядро. Покрай тях имаше
охранители, които пребиваха другите дилъри,
стреляха се, имаше нарковойни, особено в някои големи градове. Но метадонови програми доведоха до разпадане на тези големи криминални мрежи.
Сега нямаме обаче програми за лечение, които да са достатъчно ефективни и в които да участват психиатри и терапевти.
Това вероятно е едно от най-недофинансираните направления в здравеопазването. Друг проблем е, че богатите семейства могат да си позволят да плащат за лечението на децата, но хората със средни доходи не могат. Да не говорим за бедните, които са много по-рискови.
